Оливър Боудън
Прозрение (38)

38

Далеч от разбитата порта, в дъното на западния сектор на Арсенала, Ецио най-сетне откри мястото, което търсеше. Тук беше тихо, понеже повечето войници от гарнизона на Арсенала се бяха стекли на площада, превърнал се в бойно поле. Натъкна се на малцина стражари, край които или се промъкна незабелязано, или бързо обезвреди. Реши, че трябва да наостри куката си след днешното предизвикателство.

Тръгна по дълъг каменен коридор, толкова тесен, че никой не можеше да влезе изненадващо в залата в края му. Ецио приближи бавно с тихи стъпки до желязна стълба, опряна върху стената до входа на залата, която отвеждаше до галерия над нея. Закопча ножницата на меча за крака си, за да не тропа, и се изкачи бързо и без да издава повече шум от разлистващо се цвете. Стигна до галерията и огледа мрачно сцената под себе си.

Мануил и Шахкулу стояха в центъра на залата, заобиколени от купчини големи сандъци, някои от които отворени. Малък еничарски отряд бдеше зорко пред вратата. Ако Ецио се беше опитал да влезе, щеше да стане жертва на засадата. Едва доловимо той си пое облекчено дъх. Този път инстинктът и опитът му го бяха спасили.

Мануил прекрати огледа на съдържанието на сандъците. Местоположението не позволяваше на Ецио да го види, но предполагаше какво е.

— Двайсет години живея като нищожество в този град — обади се Мануил. — Сега най-после всичко си идва на мястото.

Шахкулу отвърна със заплашителен тон:

— Когато възстановим рода Палеолог на трона, Мануил, не забравяй кой ти помогна да си възвърнеш властта.

Мануил го изгледа остро. Малките му очички заблестяха студено между гънките плът.

— Разбира се, приятелю. Не бих предал мъж с такова влияние. Но бъди търпелив. Не са построили Новия Рим за един ден.

Шахкулу изръмжа вяло и Мануил се обърна към капитана на своя ескорт.

— Доволен съм. Отведете ме до кораба ми.

— Следвайте ме. Ще тръгнем към западната порта, за да избегнем сражението — каза капитанът.

— Надявам се и очаквам скоро да овладеете положението.

— Непременно, принце.

— Ако унищожат дори един сандък, парите остават у мен. Предай това на Тарик.

Ецио ги проследи с поглед как се отдалечават. Когато се увери, че е останал сам, той слезе в залата и огледа набързо сандъците, повдигайки капака на един, който не беше запечатан.

Пушки. Повече от сто.

— Merdai — изруга Ецио.

Мислите му прекъсна металически звън — несъмнено залостваха западната порта, след като Мануил беше излязъл. Веднага след това чу да приближават тежки стъпки. Еничарите се връщаха да запечатат отворените сандъци. Ецио се притисна към стената и когато войниците влязоха, ги посече. И петимата. Ако бяха влезли заедно вместо един по един, историята можеше да завърши съвсем различно. Но тесният коридор се оказа негов приятел.

Той се върна назад. На площада битката беше приключила, оставяйки обичайната зловеща равносметка. Ецио прекоси бавно морето от тела, повечето бездиханни. Неколцина се гърчеха в предсмъртна агония. На фона на безпощадния вятър, нахлуващ през зейналата порта, се чуваха само скръбните вопли на жените, коленичили край мъртъвците.

С наведена глава Ецио излезе от Арсенала. Цената за информацията, която беше получил, изглеждаше наистина много висока.