Оливър Боудън
Прозрение (31)

31

Сюлейман го чакаше пред съвещателната зала — Дивана на двореца. Младежът изглеждаше сдържан и напрегнат.

— Уредих среща с чичо ми, принц Ахмед, и капитан Тарик Барлети — обяви той без предисловия. — Първо трябва да ти обясня нещо. Еничарите са предани на дядо ми, но са ядосани от избора му за наследник на престола.

— Ахмед.

— Точно така. Еничарите предпочитат баща ми Селим.

— Хмм — проточи замислено Ецио. — Положението ти е трудно. Но кажи ми как византийците се вместват в картината?

Сюлейман поклати глава.

— Надявах се ти да ме ориентираш. Искаш ли да ми помогнеш да разбера?

— Аз самият съм по петите им. Щом интересите ни съвпадат, за мен ще е чест да ти съдействам.

Сюлейман се усмихна загадъчно.

— Значи трябва да приема каквото ми предлагат.

Той замълча и продължи след малко:

— Слушай. На върха на кулата има капандура. Качи се горе и я вдигни. Ще чуваш всичко, което се говори в Дивана.

Ецио кимна и тръгна веднага, а Сюлейман се обърна и влезе в съвещателната зала.

Когато Ецио стигна наблюдателницата си, разискването долу вече беше започнало и дори се бе разгорещило. Тримата събеседници седяха или стояха край дълга маса, покрита с бергамски килими. Върху стената зад масата висеше гоблен, изобразяващ султан Баязид със синовете му, застанали от двете му страни.

Ахмед — енергичен мъж в средата на четирийсетте с къса тъмнокафява коса и гъста брада, в момента гологлав и преоблечен в пищна роба в червено, бяло и зелено, говореше разпалено:

— Племенникът ми има право, Тарик. Некомпетентността ти граничи с предателство. Един италиански свирач на лютня засенчи еничарите ти! Възмутително е!

Тарик Барлети, чието покрито с бойни белези лице наполовина чезнеше зад прошарена брада, го изгледа мрачно.

— Непростим пропуск, ефенди. Ще проведа щателно разследване.

Сюлейман го прекъсна.

— Аз ще проведа разследването, Тарик. По очевидни причини.

Барлети кимна рязко.

— Добре, шехзадем^[1]. Явно сте наследили мъдростта на баща си.

При тези думи Ахмед стрелна капитана с яростен поглед, а Сюлейман отвърна:

— И избухливостта му.

Обърна се към чичо си с официален тон:

— Шехзадем Ахмед, радвам се поне, че вие сте невредим.

— Споделям чувствата ти, Сюлейман. Дано Бог те закриля.

Ецио разбра, че Сюлейман играе някаква игра. Младият мъж стана и извика адютантите си.

— Сега ще се оттегля — обяви той. — И ви уверявам, че скоро ще стигна до дъното на този срамен инцидент.

Придружен от свитата и телохранителите си, той излезе от съвещателната зала. Тарик Барлети понечи да го последва, но принц Ахмед го задържа.

— Тарик бей? Две думи.

Войникът се обърна. Ахмед му помаха да приближи. Тонът му беше сърдечен. Ецио се напрегна да чуе какво казва.

— Чудя се каква беше целта на това нападение? Да ме накарат да изглеждам слаб? Или неспособен управник на града?

След малко добави:

— Ако това е била целта ти, драги капитане, ако имаш пръст в тази каша, допуснал си сериозна грешка. Татко избра мен за султан, а не брат ми.

Тарик не отговори веднага. Лицето му изглеждаше безизразно, почти отегчено. Най-после отвърна:

— Принц Ахмед, не съм толкова порочен да участвам в заговор, в какъвто ме обвинявате.

Ахмед отстъпи назад, но тонът му остана спокоен и дружелюбен.

— С какво съм заслужил презрението на еничарите? Защо предпочитате брат ми?

След кратко колебание Тарик попита:

— Може ли да отговоря откровено?

Ахмед разпери ръце.

— Разбира се.

Тарик го погледна.

— Ти си слаб, Ахмед. Нерешителен във военно и неспокоен в мирно време. Не следваш пламенно традицията на гази — свещените воини — и говориш за братство в компанията на неверници.

След кратко мълчание добави:

— От теб ще излезе приличен философ, Ахмед, но ще си лош султан.

Лицето на Ахмед притъмня. Той щракна с пръсти и телохранителят му застана зад него.

— Няма да те изпращам — каза принцът на еничарския капитан и гласът му прозвуча ледено.

Ецио проследи с поглед как след няколко минути Ахмед излезе припряно от съвещателната зала. След миг до него застана принц Сюлейман.

— Ама че семейство, а? — каза той. — Не се безпокой. И аз слушах.

Ецио изглеждаше притеснен.

— Чичо ти няма авторитет сред мъжете, които ще се наложи скоро да командва. Защо не посече този човек на място заради безочието му?

— Тарик е силен мъж — отвърна принцът и разпери ръце. — Способен, но амбициозен. И се възхищава от баща ми.

— Но не успя да опази двореца му и да предотврати опита на византийците да отнемат живота ти зад дебелите му стени. Случаят наистина трябва да се разследва.

— Именно.

— Е? Откъде ще започнем?

Сюлейман се замисли. Ецио го наблюдаваше. „Стара глава върху много млади рамене“, рече си той почтително.

Сюлейман каза:

— Засега ще следим изкъсо Тарик и еничарите му. В свободното си време се навъртат из базара. Ще се заемеш ли… ти и приятелите ти?

Последните думи прозвучаха предпазливо.

В съзнанието на Ецио изплува предупреждението на Юсуф да не се замесва в османската политика, но собственото му издирване и тази борба за власт изглеждаха някак си свързани. Той взе решение:

— Отсега, принце Сюлейман, никой от тях няма да си купи дори носна кърпичка, без да разберем.