Оливър Боудън
Прозрение (3)

3

Подготовката за пътуването погълна остатъка от годината и се разпростря в следващата. Ецио препусна на север към Флоренция да се посъветва с Макиавели, макар да не му разказа всичко, което беше узнал. В Остия посети Бартоломео д’Алвиано, който се наслаждаваше на обилни трапези и вино, но семейният живот не беше уравновесил пламенната му природа. С Пантасилея вече имаха трима синове, а преди месец се бяха сдобили и с дъщеря. Какво му каза той?

— Време е да отвориш нова страница, Ецио! Никой от нас не се подмладява.

Ецио се усмихна. Барто не съзнаваше какъв щастливец е.

Ецио съжали, че не му остана време да продължи на север към Милано, но поддържаше грижливо оръжията си — остриетата, пистолета, щита — и нямаше време да изкушава Леонардо да потърси нови начини да ги усъвършенства. Всъщност самият Леонардо беше споменал, след като ги ремонтира за последно преди година, че вече не се нуждаят от подобрения.

Е, щеше да провери, когато отново ги подложеше на изпитание.

От Макиавели научи и други новини, когато го посети във Флоренция — град, който все още будеше тъга у него, град, пропит от спомени за изгубеното му семейство и разрушеното му наследство. И за изгубената му любов — първата и вероятно единствената истинска в живота му — Кристина Калфучи. Дванайсет години — възможно ли бе да е изминало толкова време от деня, когато я убиха фанатиците на Савонарола? А сега — пак смърт. Макиавели му съобщи неохотно. Вероломната Катерина Сфорца, помрачила живота на Ецио толкова, колкото Кристина го бе благословила, също беше умряла — похабена старица на четирийсет и шест, забравена и бедна, изгубила жизнеността и самоувереността си.

С напредването на годините Ецио започна да смята, че най-добрата компания, на която ще се радва, е неговата собствена.

Ала нямаше време да тъгува и да тъне в мрачни мисли. Месеците отлитаха и скоро настъпи Коледа, а му предстоеше още много работа.

Най-сетне, в началото на новата година, на празника на свети Иларио, беше готов да посочи деня, когато ще отпътува от Рим и ще потегли за южното пристанище Бари през Неапол, придружен от ескорт, организиран от Бартоломео. Самият той щеше да язди с него.

В Бари щеше да се качи на кораб.