Оливър Боудън
Прозрение (28)

28

София остави развълнувано книгата, която се опитваше да чете, и се втурна към него, сякаш едва се сдържа да не го прегърне.

— Ецио! Salve! Мислех, че няма да те видя повече.

— И аз — каза Ецио.

— Откри ли нещо?

— Да. И то вероятно ще те заинтригува.

Приближиха до голяма маса. София разчисти книгите върху нея и Ецио извади картата и я разгърна.

— Mio Dial. Каква прелест! — възкликна младата жена. — Виж! Ето я моята книжарница! Точно в средата.

— Да. Заема много важно място. Но погледни полетата.

Тя си надяна очила, приведе се над картата и прочете заглавията на книгите.

— Редки книги. А какво представляват символите около тях?

— Това се надявам да разберем.

— Някои от книгите наистина са извънредно редки. А две-три не са откривани от… кажи-речи повече от хилядолетие. Сигурно струват цяло състояние.

— Магазинът ти се намира точно на мястото на някогашния търговски пункт на братята Поло — Николо и Матео. Николо е скрил тези книги в града. Картата ще ни каже къде, ако успеем да я разгадаем.

Тя свали очилата и го погледна заинтригувано.

— Хмм… започваш да ми ставаш интересен. Донякъде.

Ецио се усмихна и се наведе напред. Посочи картата.

— Доколкото схващам, първо трябва да открия тези три книги от дванайсетте.

— Ами другите?

— Ще видим. Възможно е да са за отвличане на вниманието. Но съм убеден, че тези са важните. Навярно съдържат ориентири къде се намират останалите дискове.

Той извади кръглия камък от кожената чанта. София надяна отново очилата и го огледа. После се отдръпна и поклати глава.

— Molto curioso^[1].

— Това е ключ за библиотека.

— Не прилича на ключ.

— Библиотеката е много специална. Вече са открили един — под двореца Топкапъ. Но ако такава е волята божия, има време да намерим останалите.

— Кой е открил първия?

— Мъже, които не четат.

София се усмихна широко. Но лицето на Ецио остана сериозно.

— София, мислиш ли, че можеш да опиташ да дешифрираш картата? Да ми помогнеш да намеря книгите.

Тя разгледа мълчаливо картата. След няколко минути се изправи и му се усмихна с блеснали очи:

— В книжарницата разполагам с много помощна литература. С нейна помощ мисля, че ще успея да разбуля загадката. Но при едно условие.

— Да?

— Може ли да прочета книгите, след като ги намериш?

Ецио я погледна развеселено:

— Ще го уредим.

После си тръгна. София го проследи с поглед и затвори книжарницата. Събра няколко книги от полиците, взе бележник и молив и се върна до масата. Издърпа стол и седна да разучи сериозно картата.