Оливър Боудън
Прозрение (22)

22

Ецио пристигна по време на кратко затишие и успя да се промъкне незабелязано в укритието. Там го посрещна Доган, един от лейтенантите на Юсуф, с когото се бяха запознали по-рано.

— Менторе, за мен е чест. Юсуф не е ли с теб?

— Не. Нападнали са и укритието ви на Големия базар. Тръгна натам.

След кратко мълчание Ецио добави:

— Какво е положението тук?

Доган изтри чело.

— Отблъснахме авангарда, но те се оттеглиха да изчакат подкрепленията.

— Готови ли са хората ти за тях?

Доган се усмихна предпазливо на Ецио, окуражен от въодушевлението и увереността на ментора.

— Готови са, щом си тук!

— Откъде е най-вероятно да нападнат?

— От северната страна. Мислят я за най-уязвима.

— Тогава да се погрижим да е най-силна.

Доган разположи хората си според указанията на Ецио и когато тамплиерите контраатакуваха, те отвърнаха на удара. Битката беше колкото разгорещена, толкова и кратка. На площада до кулата, където беше разположено укритието, останаха петнайсет мъртви тамплиери. Двама мъже и една жена от асасините бяха ранени, но леко. Тамплиерите бяха надвити.

— Няма да се върнат скоро — каза Доган на Ецио, когато всичко приключи.

— Да се надяваме. Опитът ме е научил, че тамплиерите не обичат провалите.

— Е, ако пробват отново, ще се наложи да ги заобичат.

Ецио се усмихна и потупа Доган по рамото.

— Такива думи ми е приятно да чувам!

Той понечи да си тръгне.

— Къде отиваш? — попита Доган.

— Ще се присъединя към Юсуф на Големия базар. Изпрати ми вест, ако тамплиерите се прегрупират.

— Не е много вероятно, но първи ще научиш.

— И се погрижи за ранените. Порязаха лошо главата на сержанта.

— Вече го превързват.

— Мога ли да използвам въжения път?

— Щом стигнеш до южния бряг на Златния рог. Но дотам трябва да пресечеш с ферибот. Най-бързият път до полуострова.

— Ферибот?

— Щяха да строят мост, но незнайно защо се отказаха.

— Аха — каза Ецио. — Помня, че някой го спомена.

Той протегна ръка.

— Allaha ismarladik.

— Gtile, gale — усмихна се Доган. — Довиждане.

Укритието, накъдето Ецио се запъти, се намираше недалеч от базара, в Имперския квартал, между самия пазар и древната църква „Света София“, превърната понастоящем в джамия. Ала битката се водеше на известно разстояние на югозапад, близо до доковете край южния бряг на града. Ецио постоя минута-две върху покрива, наблюдавайки схватката, развихрила се по улиците и кейовете под него. Въжето от дървената колона до него отвеждаше току до Юсуф, когото бе забелязал да се бие с гръб към водата в най-яростното гъмжило. Отблъскваше половин дузина едри наемници, а другарите му бяха твърде заети, за да му се притекат на помощ. Ецио окачи куката върху въжето и се спусна надолу. Скочи от три метра и половина и разперил ръце като орлови криле и извадил скритото острие, се приземи върху гърбовете на двама от Юсуфовите нападатели, събаряйки ги на земята. И двамата умряха, преди да успеят да реагират. Другите четирима се обърнаха към Ецио и позволиха на Юсуф да ги заобиколи по фланга. Ецио размаха куката.

Когато четиримата тамплиери се спуснаха с крясъци към него, Юсуф ги нападна отстрани и бързо пусна в ход собственото си тайно острие. Един огромен войник едва не погуби Ецио, притиснал го към стената на склада, но той си припомни техниката „кука и кълбо“ и с нейна помощ се измъкна от противника и го повали на земята, намушквайки гърчещото се тяло със скритото си острие. Междувременно Юсуф беше обезвредил двама от другите, а оцелелият си плю напетите.

Яростната битка постепенно стихваше. Отрядът на Юсуф бе надделял над тамплиерите, които най-сетне се разбягаха с ругатни и изчезнаха в северните покрайнини на града.

— Радвам се, че пристигна навреме да се запознаеш с новите ми другарчета — каза Юсуф, избърса сабята си и я пъхна в ножницата, прибирайки и скритото острие. Ецио последва примера му. — Би се като тигър, приятелю, като мъж, закъснял за сватбеното си тържество.

— Погребение, искаш да кажеш.

— За него няма да се безпокоиш да не закъснееш.

— Е, ако говорим за сватба, вече съм закъснял с двайсет и пет години.

Ецио прогони познатото мрачно настроение и изопна рамене.

— Навреме ли пристигнах да спася укритието в базара?

Юсуф сви съжалително рамене.

— Уви, не. Успяхме да спасим само собствените си кожи. Превзеха укритието. За жалост дойдох твърде късно да го отвоювам. Бяха се окопали прекалено добре.

— Не се отчайвай. Укритието в Галата е в безопасност. Асасините, които се биха там, могат да се присъединят към нас тук.

Лицето на Юсуф грейна.

— А с удвоена „армия“ ще си възвърнем укритието на базара. Хайде! Насам!