Оливър Боудън
Прозрение (21)

21

След миг вече тичаха по покривите към укритието в Галата. Когато наближиха, слязоха на улицата, за да не ги забележат византийските стрелци с арбалети. Откриха обаче, че пътя им препречват тежковъоръжени наемници, които им заповядаха заплашително да отстъпят. Те се престориха, че се отдалечават, съвещавайки се тихо.

— Използвай куката си, менторе — каза Юсуф. — Има сигурен начин да заобиколим главорезите с максимум скорост и минимум врява.

— Звучи ми добре.

— Гледай. Наричаме го кука и кълбо.

Без повече приказки Юсуф се обърна към войниците, строени срещу тях. Избра един и хукна с мълниеносна скорост към него. Преди мъжът или другарите му да успеят да реагират, той подскочи във въздуха точно пред мишената си. Пресегна се с извадена кука и дясната му ръка я заби в задната част на колана на мъжа. После Юсуф го прескочи със салто, освобождавайки същевременно острието си, и се отдалечи светкавично от занемелите наемници. Преди да успеят да се съвземат, Ецио последва примера му. Докато прелиташе със салто над мъжа, той го улови за врата и го събори на земята. Приземи се на няколко крачки зад него и се втурна да догони съратника си.

По-нататък обаче ги очакваха още войници. В схватката с тях Ецио научи нова техника от селджукския си приятел. Този път Юсуф размаха куката ниско, наближавайки целта си, сниши се и подхвана глезена на противника, събаряйки го, докато профучаваше край него. Ецио отново повтори видяното и скоро настигна водача на истанбулските асасини.

— На това му викаме кука и бягство — ухили се Юсуф. — Но виждам, че си роден за това оръжие. Отлична работа.

— Едва не се препънах. Трябва да се усъвършенствам.

— Ще имаш достатъчно възможности.

— Гледай, идват още!

Намираха се на кръстовище. Четирите улици бяха безлюдни — схватката бе принудила обикновените граждани да се изпокрият в сградите и да залостят вратите. Юсуф и Ецио обаче бяха в безизходица — многобройни отряди от византийци се спускаха с грохот към тях от всички страни.

— Ами сега? — попита Ецио, изваждайки и сабята, и скритото си острие.

— Прибери ги, менторе. Когато се изморят да тичат, тукашните асасини политат във въздуха.

Юсуф се закатери по най-близката стена, следван по петите от Ецио, който си помагаше все по-умело с куката. Когато се изправиха горе, Ецио забеляза, че в този район върху множество покриви се издигат дебели вертикални дървени стълбове, между които са изпънати въжета. Посредством система от макари и скрипци те водеха надолу и нагоре към други дървени колони върху други покриви. Дървена колона имаше и върху техния покрив.

— Измислили сме тези приспособления, за да пренасяме стока от склад до склад или от складовете до магазините — обясни Юсуф. — Има ги в много квартали в града. По-бързо е, отколкото да се използват улиците, които сега са твърде тесни и обикновено многолюдни. По-бързо е и за нас.

Ецио погледна надолу, където византийците се опитваха да проникнат в сградата, върху чийто покрив стояха. Прекалено тежковъоръжени, за да се катерят, те бяха решили да ги настигнат отвътре.

— Да не губим време.

— Използвай куката си и за това — каза Юсуф. — Просто я закачаш за въжето, увисваш на нея, стискаш я здраво и потегляш — получава се само надолу, разбира се.

— Започвам да разбирам защо сте измислили това оръжие — отлично е за Константинопол.

— И още как! — Юсуф надникна към улицата на свой ред.

— Но имаш право — трябва да побързаме.

Той огледа околните покриви. На около сто метра, върху покрива на постройка, намираща се по-надолу по склона, забеляза византийски съгледвач с гръб към тях да се взира към града, стелещ се под него.

— Виждаш ли го? — попита Юсуф.

— Да.

— Има още един — ей там наляво, на съседния покрив.

— Видях го.

— Ще ги обезвредим.

Юсуф извади куката си и я окачи на въжето. Вдигна предупредително длан, когато Ецио понечи да направи същото.

— Не тръгвай веднага след мен. Нека ти покажа.

— Радвам се да науча местните обичаи.

— Наричаме я Летящата лисица. Гледай!

Юсуф почака и вторият съгледвач да отклони очи в друга посока и увисна върху въжето. То се изопна леко, но издържа тежестта му. После той се отблъсна напред и след миг заплува тихо във въздуха към нищо неподозиращия съгледвач. В последния момент откачи куката и измина бегом няколкото крачки до мъжа, насочил острието, готов да го забие в хълбока му. Прихвана падащото тяло на съгледвача и го пусна леко на земята. След това бързо се сниши зад малък навес върху покрива, откъдето нададе приглушен вик. Привлече вниманието на втория съгледвач, който се обърна сепнато и погледна в посоката, откъдето бе долетял звукът.

— Помощ, другарю! Асасин! — простена Юсуф на гръцки.

— Дръж се! Идвам! — отвърна вторият съгледвач и се втурна по покрива да помогне на своя побратим.

В същия момент Юсуф помаха на Ецио, който се спусна по въжето точно навреме, за да връхлети гибелно върху втория съгледвач, коленичил до тялото на другаря си.

Юсуф застана до него.

— Дори не се изпоти — изкикоти се той. После продължи със сериозно изражение: — Виждам, че можеш да се грижиш за себе си. Мисля, че е време Да се разделим. Аз ще тръгна към базара да проверя какво става в укритието ни там. Ти отиди да помогнеш на братята ни в Галата.

— Упъти ме.

Юсуф посочи покривите.

— Виждаш ли кулата?

— Да.

— Укритието е точно до нея. Не мога да съм на две места едновременно, но след като ти си тук, не се налага. Слава на Аллах, че дойде, менторе. Без помощта ти…

— Досега си се справял отлично.

Юсуф стисна ръката му.

— Време е. Късмет, Ецио!

— Успех и на теб!

Юсуф пое на юг, а Ецио хукна по ръждивочервените керемиди, докато намери нов въжен път. Полетя бързо и безпрепятствено от колона до колона и много по-бързо, отколкото ако се беше придвижвал на крака, се спусна до основата на кулата, готов за следващата си битка.