Оливър Боудън
Прозрение (20)

20

На другата сутрин Ецио и Юсуф седнаха в двора на асасинската щабквартира и заразглеждаха чертежите, разпънати върху масата. Планираха следващия си ход. Не се съмняваха, че тамплиерски куриери от Масяф много скоро ще пристигнат тук, ако вече не бяха дошли, й, че трябва да очакват мащабна тамплиерска атака.

— Тамплиерската организация е като хидра — каза мрачно Ецио. — Отрязваш една глава, а на нейно място поникват две.

— Не и в Рим, менторе. Погрижихме се за това.

Ецио замълча. Опипа с палец острието на куката, която смазваше с дървено масло.

— Впечатлен съм от това оръжие, Юсуф. Братята ми в Рим биха могли да извлекат голяма полза от него.

— Не е трудно да се изработи — отвърна Юсуф. — Стига да попаднеш на подходящия човек.

— Искам да се поупражнявам още — каза Ецио, без да съзнава, че скоро ще му се удаде възможност, защото в този момент вратата към улицата се отвори рязко, преди Азизе да успее да стигне до нея, и Касим, един от лейтенантите на Юсуф, връхлетя вътре с подивели очи.

— Юсуф бей, ела бързо!

Юсуф скочи тутакси на крака.

— Какво става?

— Атака на два фронта! Нападнаха укритието ни в Галата и на Големия базар.

— Няма край! — възкликна гневно Юсуф. — Всеки ден все по-лоши новини.

Той се обърна към Ецио.

— Дали не е атаката, от която се боеше?

— Няма начин да разберем, но трябва да отвърнем на удара.

— Разбира се. Сърбят ли те ръцете да развъртиш меча?

— Мисля, че знаеш отговора. Ще направя каквото трябва.

— Човек на място! Време е да пробваш куката в действие. Да вървим!