Оливър Боудън
Прозрение (14)

14

По най-безлюдните стълби и коридори на крепостта Ецио се върна незабелязано върху най-високите бойници. От устата му излитаха облачета пара в студения въздух. Той избра кула с изглед към селцето край Масяф, сгушено в сянката на крепостта. Знаеше, че няма начин да напусне крепостта през някоя от зорко охраняваните й порти, но трябваше да проследи гологлавия капитан с белега. Предположи, че е отвън и ръководи издирването му. Тамплиерите сигурно обикаляха из околността, което обясняваше сравнителната липса на хора в крепостта. Във всеки случай разбираше, че следващият етап от мисията му лежи отвъд стените на Масяф, но първо трябваше да напусне крепостта.

От мястото, което му разкриваше ясна гледка към селцето, забеляза, че тамплиерски войници сноват из него и разпитват обитателите му. Увери се, че слънцето е зад гърба му и не позволява да го съзрат отдолу, развърза кожените си чанти и извади парашута. Разгъна го и го вдигна възможно най-бързо, но и внимателно, защото животът му зависеше от него. Разстоянието беше твърде голямо, а спускането — по-опасно дори от най-дръзкото салтомортале.

Парашутът заприлича на триъгълна шатра или на пирамида от здрава коприна, изопната върху тънки стоманени нишки. Ецио прикрепи въжетата, стърчащи от четирите му ъгъла, към ремък, който закопча за гърдите си. Спря да прецени посоката на вятъра и да се увери, че никой не гледа към него. После скочи във въздуха.

Чувството щеше да е неповторимо, ако разполагаше с време да му се наслади, но той се съсредоточи върху управлението на приспособлението, използвайки топлите въздушни течения като орел. В крайна сметка успя да се приземи невредим на десетина метра от най-близката сграда. Събра бързо парашута и влезе в селото.

Тамплиерите наистина тормозеха селяните, блъскаха ги и ги биеха безмилостно, ако не им отговаряха незабавно и ясно. Ецио се смеси с тълпата местни жители. Слушаше и наблюдаваше.

Един превит от страх възрастен мъж молеше за милост тамплиера здравеняк, надвесен заплашително над него.

— Помогнете ми, моля ви! — умоляваше всеки минувач, но никой не откликваше.

— Говори, куче! — изкрещя тамплиерът. — Къде е той?

Недалеч двама главорези биеха млад мъж, макар да ги умоляваше да възпрат юмруците си. Друг селянин извика: „Невинен съм!“, когато тамплиерите го събориха с тояги на земята.

— Къде се крие? — ръмжаха насилниците.

Отнасяха се жестоко не само с мъжете. Двама други тамплиерски страхливци притискаха към земята една жена, а трети я налагаше безпощадно с ритници. Тя се гърчеше, а събратята му заглушаваха жаловитите й писъци.

— Не знам нищо! Простете ми! — умоляваше ги тя.

— Доведи ни асасина и ще те пощадим — изръмжа мъчителят й, привел лице до нейното. — Иначе…

Ецио ги гледаше и се разкъсваше от желание да й помогне. Насили се обаче да се съсредоточи в търсенето на капитана. Приближи главната порта на селото точно в момента, когато издирваният се качваше на теглена от коне каруца. Капитанът толкова бързаше да потегли, че изхвърли кочияша от седалката му и той тупна на земята.

— Махай се от пътя ми! — изрева той на гръцки. — Сграбчи юздите и изпепели с поглед войниците си. — Никой да не си тръгва, докато асасинът не умре — излая им той. — Разбрахте ли? Намерете го!

Ецио чак сега осъзна, че мъжът говори на гръцки. Преди това беше чувал предимно италиански и арабски. Възможно ли беше капитанът да е византиец? Потомък на прокудените в изгнание, когато преди шейсет и пет години султан Мехмед беше завзел Константинопол? Ецио знаеше, че изгнаниците се бяха установили в Пелопонес скоро след това, но макар тържествуващите османци да ги бяха прогонили и оттам, малобройни общности бяха оцелели в Мала Азия и Близкия изток.

Той пристъпи открито напред.

Войниците го изгледаха нервно.

— Командире! — обади се един от по-смелите сержанти. — Явно той ни е открил!

Вместо отговор, капитанът извади камшика от поставката му до мястото на кочияша и шибна конете с викове:

— Дий! Дий!

Ецио се втурна напред. Тамплиерите се опитаха да му попречат, но той извади ятагана и си проправи яростно път. Скочи към потеглилата каруца, но пръстите му я пропуснаха на косъм, улавяйки все пак влачещото се след нея въже. Конете спряха за миг и после се втурнаха в галоп, повличайки Ецио.

Той започна да се издърпва болезнено напред педя след педя. Зад него долетя тропот на копита. Няколко войници бяха яхнали коне и го следваха по петите с вдигнати саби, стремейки се да го догонят и да го пронижат. Надаваха предупредителни крясъци към капитана, който налагаше жребците с камшика, за да ги пришпорва да препускат още по-яростно. Междувременно друга, по-лека каруца беше потеглила след тях и бързо ги настигаше.

Влачейки се по неравния терен, Ецио продължавайте да се придърпва нагоре по въжето. Когато се добра на две стъпки от задната каната на каруцата, двама от ездачите зад него го застигнаха. Той сниши глава, очаквайки удар, но ездачите прибързаха, съсредоточени повече върху плячката, отколкото върху ездата. Жребците им се сблъскаха жестоко на сантиметри зад краката на Ецио и паднаха сред хаос от цвилещи коне, ругаещи конници и прахоляк.

Ецио напрегна мишци, принуждавайки изтръпналите си от болка ръце да направят последно усилие. Задъхан тежко, той се изтегли с мъка напред, преодолявайки последното разстояние до каруцата, където замря за миг със замаяна глава, едва поемайки си дъх.

Междувременно втората каруца се беше изравнила с първата и капитанът трескаво сигнализираше на мъжете си в нея да я докарат по-близо. Щом изпълниха нареждането му, той скочи в тяхната каруца, изблъсквайки кочияша от седалката му. С глух вик мъжът падна на земята, удари се в скала и отскочи от нея с отвратително тупване. После се строполи неподвижно с неестествено извита глава.

Овладял обърканите коне, капитанът ги пришпори напред. Ецио, на свой ред, се добра до предната част на своята каруца и улови юздите. Мускулите на ръцете му запротестираха, когато ги дръпна силно, за да обуздае впряга си. Двата му коня с разпенени усти и диви погледи, продължиха да галопират и Ецио не изостана. Забелязал, че го настига, капитанът насочи каруцата си към стара отворена порта, поддържана от полусрутени тухлени колони. Успя да удари едната, без да спира, и колоната рухна сред вихрушка от хоросан точно пред Ецио. Той дръпна юздите и в последния момент успя да завие надясно. Каруцата му подскочи и свърна към шубраците край канавката. Той се помъчи да насочи конете си надясно, към пътя. Прахоляк и камъчета летяха навсякъде, забивайки се в лицето на Ецио. Той присви очи, за да ги запази, без да изпуска от поглед беглеца.

— Върви по дяволите! — изкрещя му капитанът през рамо.

Ецио забеляза, че войници, надвиснали рисковано над задния парапет на каруцата пред него, се готвят да го замерят с гранати. Криволичейки на зигзаг, за да избегне експлозиите, които избухваха от двете му страни и зад него, Ецио се бореше да овладее ужасените си жребци, впуснали се в паническо бягство. Бомбите обаче не улучиха целта и той продължи напред.

Капитанът пробва нова опасна тактика.

Забави внезапно ход и изостана. Преди да успее да предприеме какво и да било, Ецио се озова редом с него. Капитанът тутакси зави и блъсна странично каруцата му.

Ецио видя бялото на подивелите очи на капитана и белега, пресичащ лицето му, когато двамата се изпепелиха с погледи през облаците прах.

— Умри, кучи сине! — изкрещя капитанът.

После се втренчи напред. Ецио проследи погледа му и забеляза стражева кула, а отвъд нея — друго село, по-голямо от селцето край Масяф и отчасти укрепено. Преден тамплиерски пост.

Капитанът успя да пришпори отново конете си, отдалечи се с победоносен вик, а войниците му хвърлиха още две бомби. Този път едната избухна под лявото зад, но колело на каруцата на Ецио. Експлозията вдигна колелото във въздуха и Ецио излетя от колата. Конете зацвилиха диво и се спуснаха през шубрака, влачейки останките от разбитата каруца. Земята пропадаше стръмно вдясно от пътя и Ецио се отърколи двайсет стъпки надолу към дере, обрасло с високи трънаци, които го спряха и скриха.

Той лежеше неподвижно, взрян в сивата безмилостна земя на сантиметри от лицето му, неспособен да помръдне и с чувството, че всичките му кости са изпочупени. Затвори очи и зачака края.