Оливър Боудън
Прозрение (78)

78

Когато стигна външната врата, Ецио откри лоста над нея и го дръпна. Зелената порта се плъзна покорно и потъна в земята. София четеше книга и го чакаше.

Тя му се усмихна, стана, приближи до него и го улови за ръката.

— Ти се върна — каза, неспособна да прикрие облекчението в гласа си.

— Обещах да се върна.

— Откри ли каквото търсеше?

— Открих… достатъчно.

Тя се поколеба.

— Мислех…

— Какво?

— Мислех, че няма да те видя повече.

— Понякога най-лошите ни предчувствия са най-неблагонадеждни.

Тя го погледна.

— Сигурно полудявам. Харесваш ми дори когато използваш помпозни думи.

Помълча и след малко добави:

— Какво ще правим сега?

Ецио се усмихна.

— Ще се приберем у дома.