Оливър Боудън
Прозрение (74)

74

В късния следобед стигнаха портата на външната крепост. Тя зееше отворена и по стълбовете й се виеха пълзящи растения. Макарите вече бяха покрити с бръшлян. Те тръгнаха към вътрешното укрепление. И тук вратите бяха отворени, а в двора личаха следи от прибързано отпътуване. Натоварена до половината каруца за провизии стоеше до огромно мъртво платаново дърво, под което имаше разбита каменна пейка.

Ецио поведе София към главната кула и надолу по стъпалата към недрата на крепостта, понесъл факла, за да осветява пътя им през мрачните коридори. Най-сетне застанаха пред масивна каменна врата, изработена от гладък зелен камък. По повърхността му личаха пет вдлъбнатини, подредени в полукръг на височината на раменете им.

Ецио остави чантата си на пода и извади от нея петте ключа.

Претегли единия с длан.

— Краят на пътя — каза той колкото на София, толкова и на себе си.

— Не съвсем — отвърна тя. — Първо трябва да открием как да отворим вратата.

Ецио разгледа ключовете и отворите, в които трябваше да ги помести. Символите, обграждащи отверстията, му подсказаха отговора.

— Сигурно — някак си — съответстват на символите върху ключовете — рече замислено той. — Знам, че Алтаир е взел всички предпазни мерки да съхрани архива си. Навярно има някаква последователност. Опасявам се, че вратата ще остане заключена навеки, ако се проваля.

— Какво се надяваш да откриеш зад нея? — попита София почти благоговейно.

Гласът на Ецио също беше стихнал до шепот, макар че никой, освен нея не можеше да го чуе.

— Познание преди всичко. Алтаир е бил прозорлив и плодовит писател. Построил е това място като вместилище на цялата си мъдрост.

Той я погледна.

— Знам, че е видял много през живота си и е научил десетки тайни — и обезпокоителни, и дълбоки. Придобил е познание, което би хвърлило в отчаяние недостойните.

— Разумно ли е тогава да го разкриваме?

— Притеснявам се, вярно е. Но… — усмихна се той. — Аз не съм, както навярно вече си разбрала, недостоен човек.

Той остави факлата в ниша в стената, откъдето да осветява вратата. Забеляза, че символите по нея засияха леко, едва доловимо, но ясно, а ключовете също замъждукаха в отговор.

— Огледай внимателно символите върху ключовете. Описвай ги на глас, а аз ще следя символите върху вратата.

Тя Си сложи очилата и взе първия ключ, който Ецио й подаде. Заговори и докато я слушаше, той разглеждаше съсредоточено знаците по вратата.

После ахна удивено.

— Разбира се! Алтаир е живял дълго на Изток и е научил много там.

След кратко мълчание възкликна:

— Халдейците!

— Искаш да кажеш… че това има нещо общо със звездите?

— Да — съзвездията. Алтаир е посещавал Месопотамия, където са живели халдейците.

— Да, но те са живели преди две хиляди години. Разполагаме с книги — Херодот, Диодор Сикулус — които ни съобщават, че са били велики астрономи, но не познаваме трудовете им.

— Алтаир ги е познавал и ги е пресъздал тук под формата на шифър. Трябва да приложим беглите си познания за звездите.

— Невъзможно е! Знаем, че са умеели да изчисляват продължителността на слънчевата година с точност до четири минути, но как са го правили, е друг въпрос.

— Изучавали са съзвездията и движенията на небесните тела по небосклона. Смятали, че с тяхна помощ могат да предсказват бъдещето. Построили огромни обсерватории…

— Това е ерес!

— Само с това разполагаме и виж — виж тук! Не го ли разпознаваш?

Тя погледна символа, гравиран върху единия от ключовете.

— Изобразено е преднамерено завоалирано, но е… — посочи Ецио — съзвездието Лъв!

Тя се вгледа съсредоточено.

— Мисля, че си прав! — възкликна развълнувано.

— А тук — Ецио се обърна към вратата и се взря в изображенията около отвора, който току-що разглеждаше, — тук, ако не греша, има диаграма на съзвездието Рак.

— Но то е съзвездието до Лъв, нали? И е знакът, който го предхожда в зодиака?

— Изобретен от…

— Халдейците!

— Да видим дали теорията ни ще се потвърди — каза Ецио и се вгледа в следващия отвор. — Тук е Водолей.

— Колко уместно — пошегува се София, но се втренчи сериозно в ключовете. След малко вдигна единия. — От двете страни на Водолей са Риби и Козирог — каза тя, — но го следват Риби. Които мисля, че са тук!

— Да видим дали и другите действат по сходен начин.

Заеха се усърдно със задачата и само след десет минути откриха, че предположението им се потвърждава. Върху всеки ключ имаше изобразено съзвездие, съответстващо на зодиакален знак, и всеки ключ-знак отговаряше на отвор със съзвездие, което го предхождаше в зодиакалния цикъл.

— Ама че странник е бил твоят Алтаир — каза София.

— Още не сме отворили вратата — отвърна Ецио.

Но пъхна внимателно първия ключ в отвора, който смяташе, че му съответства, и той пасна.

Както и останалите четири.

После — без никаква парадност — бавно, гладко и беззвучно зелената врата се плъзна надолу в каменния под.

Ецио застана на прага. Дълъг коридор зейна пред него и когато надникна, две факли вътре пламнаха едновременно от само себе си.

Той взе едната и пристъпи напред. Поколеба се и се обърна към София.

— Гледай да се върнеш жив — каза му тя.

Усмихна й се палаво и стисна силно ръката й.

— Непременно — отвърна.

Тръгна напред.

В миг вратата към подземието се затвори отново, толкова бързо, че София не успя да реагира.