Оливър Боудън
Прозрение (57)

57

Ецио се съвзе и го обзе страх, че слънцето е изгряло, но небето на изток розовееше едва-едва и лъчите още не бяха огрели ниските кафеникави хълмове на Азия отвъд града.

Изтощен, сломен от видяното, той пое първо към асасинската щабквартира да предаде ключовете на Азизе, която да ги скрие на сигурно място. После, препъвайки се от умора, тръгна почти инстинктивно към книжарницата на София. Все още беше рано, но реши да натиска звънеца, докато тя се събуди в апартамента над магазина. Надяваше се да се зарадва да го види или поне да се зарадва на новото попълнение в библиотеката си. Беше твърде уморен да размишлява дали ще го посрещне развълнувано или не. Искаше просто да легне и да заспи. По-късно имаше уречена среща с Юсуф на пазара за подправки и трябваше да е отпочинал.

Освен това очакваше с нетърпение новини за кораба, който щеше да го отведе до Мерсин, откъдето да поеме на север към Кападокия. А това пътешествие изискваше цялата сила, която можеше да събере.

Макар да се задоволи само с два часа сън, когато Ецио стигна пазара за подправки, той вече гъмжеше от хора. Запробива си път между купувачите, обкръжили сергиите, и на няколко метра напред забеляза крадец, който тъкмо сграбчваше голяма, издута торба с подправки. Крадецът блъсна жестоко възрастният търговец, който се опита да го спре, и побягна.

За щастие се насочи към Ецио, тичайки на зигзаг през тълпата с необикновена пъргавина. Когато наближи, Ецио го препъна чевръсто с куката си. Крадецът изпусна торбата и го изпепели с очи, но един поглед от асасина го накара да забрави всякакви мисли за отмъщение. Той стана и изчезна сред гъмжилото, бърз като плъх.

— Благодаря, ефенди — каза признателният търговец, когато Ецио му подаде торбата. — Шафран. Спестихте ми голяма загуба. Ще приемете ли…?

Но Ецио беше забелязал Юсуф сред тълпата. Поклати глава, усмихна се на търговеца и тръгна към своя лейтенант.

— Какво ново? — попита го, щом наближи.

— Уведомиха ни — много дискретно — че корабът ти е готов да отплава — отвърна Юсуф. — Не знаех, че възнамеряваш да ни напуснеш.

— Нищо тайно ли не мога да замисля? — отвърна Ецио и се засмя ведро, доволен, че Сюлейман е удържал на дадената дума.

— Шпионите на младия принц са почти толкова добри, колкото нашите — каза Юсуф. — Предполагам, че извести мен, защото е разбрал колко си… зает в момента.

Ецио си спомни двата часа, прекарани при София, и се зарадва, че е успял да ги отдели, защото сега не знаеше кога ще я види отново и дали изобщо ще я види пак. Въпреки това не посмя да й разкрие чувствата, които избуяваха у него и които вече не можеше да загърбва. Дали беше дошъл краят на дългото очакване на любовта? Ако се окажеше прав, то наистина си заслужаваше.

Но имаше други, по-неотложни проблеми.

— Надявахме се да успеем да поправим счупеното ти тайно острие по-бързо — продължи Юсуф, — но единственият майстор на оръжия, комуто е по силите да го направи, е в Салоника и ще се върне след месец.

— Задръж острието и когато го оправят, го прибери в оръжейницата си — каза му Ецио. — Подарявам ти го в замяна на куката. Сделката е повече от честна.

— Радвам се, че оценяваш качеството й. Наблюдавах те как се справи с крадеца и мисля, че вече боравиш съвършено с нея.

— Щях да съм безпомощен без куката.

Двамата се усмихнаха, но Ецио бързо възвърна сериозното си изражение.

— Надявам се, че за пътуването ми не знаят всички.

Юсуф се позасмя.

— Не се бой, братко. Капитанът на кораба ни е приятел и вече го познаваш.

— Кой е?

— Пири Рейс. Оказва ти голяма чест.

Юсуф замълча тревожно:

— Но не можете да потеглите веднага.

— Какво имаш предвид?

— Еничарите са вдигнали веригата пред залива и са устроили блокада на Златния рог, докато не те заловят… Докато не вдигнат веригата, и птица не може да прехвръкне.

— Искаш да кажеш, че са вдигнали веригата заради мен? — не устоя на обзелата го гордост Ецио.

Юсуф се развесели.

— По късно ще празнуваме. Ето — нося ти нещо.

Той придърпа Ецио към скрита от погледите на минувачите ниша, извади бомба и му я подаде внимателно.

— Бъди предпазлив с това. Петдесет пъти по-мощна е от обичайните.

— Благодаря. А ти свикай хората си. Ще привлечем известно внимание.

— Ето ти и две димки. Сигурно и те ще ти потрябват.

— Добре. Знам какво да правя.

— Безспорно. Но неизвестността е изкусителна — пошегува се Юсуф.

— Ще атакувам кулата на южния бряг. По-близо е.

— Ще дойда при теб на кея и ще ти покажа кораба. Sinav iciniyisanslar^[1]!

Ецио се усмихна широко.

— Късмет и на теб, приятелю!

Юсуф понечи да тръгне, но Ецио го спря.

— Почакай, Юсуф. Ще те помоля за една услуга.

— Да?

— На мястото на стария търговски пункт на семейство Поло има книжарница. Собственичката й се казва София. Наглеждай я. Тя е забележителна дама.

Юсуф го изгледа проницателно и каза сериозно:

— Обещавам.

— Благодаря. А сега да се залавяме за работа.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Ецио прибра внимателно бомбата в кожената кесия, препасана през колана му, вместо тайното острие надяна на лявата си китка пистолета и веднага пое на север към кулата срещу Галата на южния бряг на Златния рог. Тежката верига беше опъната между двата бряга.

Тук Юсуф се присъедини към него.

— Стрелците ми са заели позиции. Ще прикриват бягството ти — каза му той. — Виж там, във външното пристанище. Червената джонка с бели свити платна и сребърен вимпел? Това е корабът на Пири. Екипажът е на борда и е готов. Чакат те.

Кулата беше заобиколена от бойници. Малки наблюдателници се издигаха от източната и от западната им страна. От върховете им изопнати здрави въжета се спускаха към кейовете. Върху най-издадената част на укреплението Ецио различи платформа за оръдие. Масивна пръскачка за гръцки огън стоеше върху нея — заредена, нагорещена и готова за действие. Обслужваха я трима войници. Около кулата дежуряха неколцина османски стражари, Ецио трябваше да ги обезвреди, за да постави бомбата. Поблагодари мислено на Юсуф за димните гранати. Нямаше къде да се прикрие и затова тръгна смело напред за фронтална атака.

Щом го забелязаха, стражите вдигнаха тревога и се събраха да го нападнат. Той не отстъпи, зачака ги да наближат, но вдигна шала плътно над носа и устата си и смъкна качулката ниско над очите си.

Щом дойдоха достатъчно близо, Ецио извади щифтовете и на двете гранати и ги хвърли наляво и надясно сред войниците. Те избухнаха мигновено и гъст сив дим се издигна, скривайки стражите от поглед. Ецио се гмурна в хаоса, присвил очи сред парливите изпарения, извади ятагана си и посече безпомощните си противници, които се препъваха, дезориентирани от неочакваната мъгла, заобиколила ги изневиделица. Трябваше да действа бързо, защото лекият ветрец, подухващ откъм Босфора, скоро щеше да разнесе дима. Успя да постави бомбата върху издаден ръб в основата на кулата точно под огромните брънки на веригата, която се издигаше над главата му към помещението с макарата за навиване във вътрешността на кулата. После отстъпи няколко крачки назад към водата, извади пистолета и стреля по бомбата. Възпламени я и тутакси се прикри зад широко желязно вързало на мостика.

Експлозията беше могъща. Кал и камъни се разлетяха на всички страни, когато колосалната верига се откъсна от кулата, изсвистя над главата му и прекърши корабните мачти, изпречили се на пътя й. Самата кула се разтърси из основи. Ецио я видя как се разклаща, после сякаш застина и накрая експлодира сред лавина от счупени тухли и прахоляк.

След няколко секунди взвод еничари се втурнаха на площада, устремени право към Ецио, който беше излязъл от укритието си. Той се шмугна край тях и с помощта на куката се закатери по източната наблюдателна кула. Събори стражарят, когато стигна върха, и закачи куката за въжето, отвеждащо надолу към кея, където се намираше огнепръскачката. Подготви се да се плъзне по-нататък, но забеляза, че еничарите поставят стрели в лъковете си. Преди да успеят да изпънат лъковете и да се прицелят, паднаха покосени от градушка от стрели, долетели от лъковете на асасините. Други асасини се появиха на площада около разрушената кула, прескачайки пъргаво отломките, и нападнаха еничарите, оцелели след първия удар.

Сред тях беше и Юсуф. Той погледна нагоре и извика на Ецио:

— Не забравяй — червената джонка! И корабите между теб и нея са снабдени с оръдия — ще ви спрат, ако успеят!

— Ще се погрижа за тях — извика му мрачно в отговор Ецио.

— А ние ще прочистим доковете.

Ецио се плъзна по въжето, отпусна тежестта си върху куката и се отблъсна от кулата, спускайки се към платформата с огнепръскачката. Скочи на земята точно до нея. Хвърли се към най-близкия войник от отряда, канещ се да насочи оръдието към асасините, сражаващи се около кулата. Събори първия войник във водата и той попадна между люлеещите се корпуси на две привързани за пристана баржи. Другите обезвреди светкавично с куката.

Огледа огнепръскачката и се запозна бързо с механизма й. Беше поставена върху въртяща се основа, управлявана от манивела от лявата страна. Самото оръдие беше изработено от месинг, а дулото му беше излято под формата на лъвска глава, от която бронзовата цев се издаваше леко напред. По ръба й имаше кремък. Възпламеняваше го спусков механизъм, който освобождаваше сгъстените маслени пари от нагорещената цистерна в основата на оръдието.

Ецио чу глас, долитащ от мелето край разрушената кула. Беше Юсуф.

— Точно така! Унищожи корабите с гръцкия огън! — викаше му той. — Харесва ми как разсъждаваш, Ецио!

От другата страна на Златния рог, на северния бряг, османските гвардейци изнесоха две оръдия и ги насочиха към асасините, сражаващи се близо до Ецио. Не след дълго, докато въртеше манивелата и насочваше огнепръскачката към военните кораби, Ецио видя облачета дим да излизат от дулата на оръдията и после чу гърмежа от детонацията. Първото гюле не го достигна и падна във водата, ала второто се заби в кея и го разтърси силно.

Но не успя да го разбие.

Ецио запази равновесие и натисна спусъка. Дълъг огнен език се стрелна напред с оглушителен рев и той го насочи към реките и палубите на трите кораба между него и джонката на Пири. Пожарите избухнаха веднага. Ецио натиска спусъка, докато цялото дървено масло в цистерната се изчерпа. После се отдалечи от оръдието и скочи в една от баржите, закотвени до мостика. Прекоси тичешком палубата и скочи към външния планшир на първия пламнал кораб. Прехвърли се върху палубата с помощта на куката и успя да отблъсне двама отчаяни моряци, които се спуснаха към него, размахали колове за пристягане на корабни въжета. Отскочи от горящата палуба и се изкатери по фокмачтата. Спусна се по рейката и се хвърли към втория кораб точно преди подпалената мачта да се прекърши зад гърба му и да се срути сред огнена вихрушка върху палубата на кораба, който току-що беше напуснал.

Вторият кораб също гореше и започваше да потъва откъм кърмата. Ецио се втурна към носа, разблъсквайки шепа паникьосани моряци, отскочи от бушприта към третия кораб, пострадал по-малко от предишните два. Екипажът насочваше оръдието към червената джонка, която се намираше едва на двайсетина метра от него. Ецио се стресна, дочул Пири да дава заповеди на моряците да отплават. Подчинените му опъваха трескаво платната, за да уловят вятъра и да се отдалечат на безопасно разстояние от оръдието.

Ецио надигна глас, молейки за помощ Братството. Озърна се и забеляза, че неколцина асасини са го последвали по опасния маршрут и са точно зад него, готови да скочат. Те се нахвърлиха върху мъжете около оръдията. Последва яростна и кървава схватка, в резултат на която няколко асасини бяха ранени, а всички моряци от военния кораб загинаха. В червената джонка Пири Рейс беше вдигнал ръка и крещеше на Ецио да побърза, макар сблъсъкът около оръдието да заглушаваше гласа му.

Най-сетне Ецио стигна планшира на противниковия кораб. С помощта на арбалета си изстреля въже към джонката.

Екипажът на Пири го завърза здраво и той се спусна по него над разбуненото море. Зад него оцелелите асасини им помахаха за сбогом. После се качиха в лодките на обречения кораб и загребаха към брега.

Ецио им помаха в отговор, като едва си поемаше дъх. Въздухът хриптеше в гърлото му. Раздвижи ръце и крака и усети, че ставите му са леко вдървени. В този момент го заобиколиха няколко от мъжете на Пири, които го огледаха дали не е ранен и го поведоха към кабината на щурвала, където капитанът им стоеше пред вече опънатото главно платно на предната мачта.

— Забави се — каза Пири Рейс с широка усмивка, в която личеше и загриженост.

— Да. Съжалявам, че не побързах.

Мъжете на носа на кораба вече вдигаха котвата и след няколко минути платната хванаха вятъра и джонката отплава, маневрирайки предпазливо, но спокойно край горящите военни кораби. Бризът, който ги отнасяше напред, се беше погрижил да разнесе пожарите на Ецио, а и корабите бяха закотвени твърде близо един до друг, за да блокират пътя им.

— Добре, че бях от подветрената им страна — каза Пири. — Надявам се да си го забелязал от самото начало.

— Естествено — отвърна Ецио.

— Е… — каза Пири, когато червената джонка напусна залива и навлезе в Босфора, насочвайки се на юг. — Ще бъде интересно пътешествие.