Оливър Боудън
Прозрение (36)

36

Ецио проследи двамата еничари до сграда в съседство с портите на Арсенала. Пред нея стоеше едър, възпълен, облечен в скъпи дрехи мъж, наближаващ шейсетте, с гъста сива брада и лъснали от восък мустаци. Тюрбанът му беше украсен с пера и скъпоценни камъни и всичките му дебели пръсти бяха накичени с пръстени. Придружителят му беше по-слаб, жилав и съдейки по облеклото му, произхождаше от Туркменистан.

Ецио си избра подходящо укритие — изкатери се крадешком по най-близкото тамариндово дърво и се спотаи сред гъстите му клони. Изслуша внимателно многословните поздравления и разбра, че пълното конте е, както подозираше — Мануил Палеолог. Предвид разказа на Юсуф за амбициите на Мануил, срещата несъмнено щеше да е интересна. Придружителят на Палеолог, който изпълняваше и ролята на телохранител, както стана ясно, когато се представи, се казваше Шахкулу.

Ецио беше чувал за него. Шахкулу беше бунтовник срещу османските управници в страната си и според слуховете подготвяше въстание срещу тях. Освен това се славеше с жестокостта и алчността си.

Да, срещата наистина щеше да е прелюбопитна.

Щом размяната на любезности — винаги въздълга процедура в тази страна, както Ецио бе забелязал — приключи, Мануил махна с ръка на Шахкулу, който влезе в сградата зад тях — нещо като стражеви пост, понастоящем изоставен — и донесе малък, но тежък дървен сандък. Остави го пред Тарик, а еничарският лейтенант го отвори и започна да брои златните монети, с които беше пълен сандъкът.

— Позволявам ти да се увериш, че сумата е точна, Тарик — каза Мануил с глас, плътен като тялото му, — но парите остават у мен, докато не видя с очите си пратката и не проверя качеството й.

Тарик изсумтя.

— Ясно. Далновиден човек си, Мануил.

— С доверие без скептицизъм не се стига доникъде — обади се мазно Палеолог.

Еничарят броеше бързо. Не след дълго затвори сандъка.

— Сметката излиза, Тарик — заключи той. — Парите са тук.

— Е? — попита Мануил. — Какво следва?

— Ще ти осигурим достъп до Арсенала. Щом останеш доволен, пратката ще бъде доставена на посочено от теб място.

— Готови ли са хората ти за път?

— Няма проблем.

— Много добре — поуспокои се малко византийският аристократ. — Много добре. След седмица ще ти изпратя карта.

Разделиха се и Ецио изчака съзаклятниците да се разотидат. После слезе от дървото и тръгна бързо към щабквартирата на асасините.