Оливър Боудън
Прозрение (29)

29

На другия ден Ецио се срещна с Юсуф край Хиподрума в югоизточната част на полуострова. Свари го да обсъжда нещо с група по-млади асасини. Всички се бяха надвесили над разгърната карта и я изучаваха съсредоточено. Разискването спря при появата на Ецио и Юсуф сгъна картата.

— Поздравления, менторе — каза той. — Стига да не греша, очаква ни приятна изненада. Ако съм жив утре по това време, ще си разкажем интересни истории.

— Има ли риск да умреш?

— Дочухме, че византийците кроят план. Младият принц Сюлейман се завърна от Мека и те възнамеряват да се вмъкнат тайно в Топкапъ сарай. Избрали са тази вечер да изпълнят замисленото.

— Защо точно сега?

— В двореца има празненство. Културно събитие. Изложба на картини — на художници като братята Белини и на селджукски творци. Ще има и музика.

— Какво планираш ти?

Юсуф го погледна сериозно.

— Братко, това не е твоя битка. Не бива да се замесваш в османските политически дела.

— Топкапъ ме интересува. Тамплиерите са открили един от ключовете за библиотеката на Алтаир под двореца и искам да разбера как.

— Ецио, искаме да защитим принца, не да го разпитваме.

— Довери ми се, Юсуф. Просто ми кажи къде да дойда.

Юсуф изглежда се двоумеше, но отговори:

— Срещата ни е пред главната порта на двореца. Ще се дегизираме като музиканти и ще влезем с истинския оркестър.

— Ще те чакам там.

— Трябва ти костюм. И инструмент.

— Навремето свирех на лютия.

— Ще видим какво можем да направим. Най-добре да се смесиш с италианските музиканти. Не приличаш на турчин и няма да минеш за един от нас.

На здрачаване Ецио и отрядът от асасини, всички облечени в официални костюми, се събраха пред главната порта.

— Харесваш ли дегизировката си? — попита Юсуф.

— Горе-долу. Но ръкавите са тесни. Няма къде да скриеш оръжие.

— Не можеш да свириш на лютня с широки ръкави. А ти си свирач на лютня. Нали това искаше?

— Да.

— Ние сме въоръжени. Набележи мишените и ще ги повалим. Ето ти инструмента.

Той взе красива лютня от един от хората си и я подаде на Ецио, който я изпробва плахо.

— Всемилостиви Аллах! Трябва да се постараеш повече!

— Отдавна не съм свирил.

— Сигурен ли си, че знаеш как да използваш това нещо?

— На младини научих няколко мелодии.

— Бил ли си някога млад?

— Много отдавна.

Ецио подръпна костюма си от зелен и жълт сатен.

— Чувствам се нелепо в тези дрехи. Изглеждам нелепо!

— Изглеждаш като всички останали музиканти и това е важното. Хайде. Оркестърът се събира.

Приближиха до мястото, където неколцина италиански музиканти пристъпваха от крак на крак, нетърпеливи да влязат в двореца. Юсуф и хората му бяха екипирани като турски музиканти — с тамбури, уди, кануни и кудуми^[1], на които умееха да свирят прилично. Ецио забеляза как ги въвеждат през страничен вход.

Стана му приятно да е отново сред Сънародници. Включи се свободно в разговора им.

— От Флоренция ли си? Добре дошъл! Добър концерт ще бъде — каза му единият.

— Наричаш това добър концерт? — намеси се виолист. — Отиди да посвириш във Франция! Там са най-блестящите музиканти! Бях там преди шест месеца и слушах „Който пребъдва“ на Жоскен^[2].

— Не съм чувал по-прекрасен хорал. Познаваш ли творбата му, Ецио?

— Горе-долу.

— Жоскен — повтори първият музикант — свирач на тромбон. — Да, той е съкровище. Италианските композитори не могат да се сравняват с него.

— И нашето време ще дойде.

— Виждам, че свириш на лютня, Ецио — каза му мъж, понесъл китара. — Напоследък експериментирам с алтернативни акорди. Прекрасен начин да изпробваш нови идеи. Настройвам например четвъртата струна на минорна терца. Придава много меланхолично настроение. Между другото, носиш ли си резервни струни? Този месец скъсах шест.

— Музиката на Жоскен е прекалено експериментална за моя вкус — обади се един свирач на цитра. — Повярвай ми, полифонията никога няма да се наложи.

— Напомни ми — прекъсна го китаристът, сякаш не е чул забележката на колегата си — да науча няколко източни мелодии, преди да си тръгнем.

— Добра идея. Според мен тук е прекрасно място да работиш. Хората са много любезни. Не е като във Верона. Подадеш ли си носа на улицата, рискуваш да те нападнат — вметна мъж, понесъл обой.

— Кога ще влизаме? — попита Ецио.

— Скоро — отговори музикантът с цитрата. — Виж, вече отварят портите.

Мъжът с виолата подръпна критично струните и после вдигна доволно очи.

— Прекрасен ден за музика, нали, Ецио?

— Надявам се.

Тръгнаха към портата, където османски чиновници проверяваха гостите.

За жалост, когато дойде редът на Ецио, единият го спря.

— Изсвири ни нещо — каза той. — Обичам да слушам лютня.

Ецио проследи с безпомощен поглед как италианските му сънародници го подминават.

— Perdonate, buon signore^[3], но аз съм от оркестъра, който ще развлича принц Сюлейман.

— Всеки дърт идиот може да се вмъкне с музикален инструмент. Не сме те виждали в този оркестър. Така че ни изсвири нещо.

Ецио пое дълбоко дъх и започна да подрънква проста балада, която си спомняше от времето, когато живееха в семейното имение във Флоренция. Мелодията звучеше ужасно нескопосано.

— Това е… прости ми… отвратително — каза чиновникът. — Или си привърженик на експерименталната музика?

— Такава врява вдигаш! Все едно думкаш по дъска за пране — каза друг с удивено изражение.

— Звучиш като агонизираща котка.

— Не мога да работя в такава атмосфера — тросна се Ецио. — Дайте ми шанс да вляза в ритъм.

— Добре! Но този път гледай да не свириш фалшиво.

Ецио се насили да се съсредоточи и пробва отново. След няколко първоначални пропуска този път успя да изсвири прилично лесна стара композиция на Ландини. Финалът беше трогателен и османските чиновници дори му заръкопляскаха.

— Pekala^[4] — каза първият, който го беше предизвикал. — Влизай вътре и вдигай шум пред гостите.

Ецио се озова сред многолюдна тълпа. Просторен мраморен двор, отчасти покрит като атриум, сияеше в светлини и цветове под гъстите клони на тамариндови дървета. Гостите се разхождаха наоколо, а прислужниците си проправяха път между тях с подноси със сладкиши и освежителни напитки. Присъстваха много османски благородници, както и дипломати, известни художници и предприемачи от Италия, Сърбия, Пелопонес, Персия и Армения. Трудно щяха да различат византийските шпиони сред изисканото множество.

Ецио реши, че е най-добре да се присъедини отново към италианската музикална трупа, но изчака малко, за да огледа терена.

Стражите обаче бяха бдителни и не след дълго един го спря.

— Извинете, господине, изгубихте ли се?

— Не.

— Музикант ли сте? Е, плащат ви да свирите, а не да се шляете.

Ецио се разгневи, но се насили да се успокои, за да не се издаде. За щастие го спасиха група местни с вид на богаташи — четирима изискани мъже и четири ослепително красиви жени.

— Изсвири ни нещо — помолиха те и застанаха в кръг около него.

Ецио изсвири отново мелодията от Ландини. Припомни си още композиции от същия автор и се помоли мислено публиката му да не ги намери за прекалено старомодни. Те обаче останаха очаровани. Увереността му нарасна, а с нея — и музикалното му майсторство. Дори се осмели да импровизира. И да попее.

— Прекрасно — обяви един от мъжете, когато приключи.

— Наистина прекрасно! — съгласи се партньорката му, в чиито дълбоки виолетови очи Ецио с радост би се удавил.

— Хмм… Техниката му не е кой знае какво… — заключи друг мъж.

— О, Мурад, ама че си педант. Изразителността е по-важна. Тя е главното.

— Облича се с вкус, освен че умее да свири — изгледа го втора жена.

— Мелодия, нежна като дъждовни капки — похвали го трета.

— Италианската лютня е прекрасна като нашия уд — смили се Мурад и дръпна партньорката си настрани от Ецио. — Но сега, уви, трябва да се присъединим към другите гости.

— Tesekkur ederim, efendim^[5] — изчуруликаха жените на сбогуване.

Стражите оставиха на мира Ецио, вече доказал се музикант, и той успя да се приближи до Юсуф и отряда му.

— Брилянтно изпълнение, менторе — каза му Юсуф. — Но гледай да не видят, че разговаряш с нас. Ще им се стори подозрително. Опитай се да влезеш във втория двор, вътрешния. Ние също ще дойдем.

— Добра идея — съгласи се Ецио. — Но какво ще открием там?

— Вътрешният кръг. Антуражът на принца. И ако извадим късмет, самият Сюлейман. Но бъди бдителен, менторе. И там дебнат опасности.