Оливър Боудън
Тайният кръстоносен поход (9)

8

И той наистина намери мир. В продължение на няколкото безценни мига, докато беше мъртъв, Алтаир се потопи в мир и покой.

След това… след това се съвзе и постепенно осъзна къде се намира.

Беше прав. Как бе възможно да е все още прав? Нима това беше животът след смъртта? Да не би да беше попаднал в рая? Ако не беше рай, то това място приличаше изключително много на покоите на Ал Муалим. Не само това, ами самият Ал Муалим беше до него. Беше се надвесил над него и го наблюдаваше с непроницаем поглед.

— Жив ли съм? — Ръцете на Алтаир се стрелнаха към мястото, където ножът се беше забил. Очакваше да напипа дупка, кръв, но нямаше нищо — нито рана, нито кръв. Нали видя какво стана? Нали усети пробождането? Болката се беше разнесла…

Така ли беше наистина?

— Видях как ме наръга — успя да промълви, — усетих прегръдката на смъртта.

Ал Муалим го наблюдаваше със загадъчно изражение.

— Видя онова, което аз исках да видиш. След това се потопи в съня на мъртвите. Утробата. По този начин можеш да се събудиш отново прероден.

Алтаир се опита да прогони мъглата от ума си.

— Защо?

— Помниш ли, Алтаир, за какво се бият асасините?

Той все още се опитваше да се приспособи, но отговори:

— Преди всичко за мир.

— Точно така. Мир във всичко. Не е достатъчно да попречиш на насилието на един човек срещу друг. Става въпрос и за вътрешен мир. Не можеш да разчиташ на единия без другия.

— Така е казано.

Ал Муалим поклати глава и страните му поаленяха отново, а гласът му стана гръмък:

— И е така. Но ти, сине мой, не си намерил вътрешен мир. При теб се проявява по грозен начин. Арогантен си и прекалено самоуверен. Липсва ти и самоконтрол, и мъдрост.

— Какво тогава ще стане с мен?

— Трябва да те убия заради болката, която ни причини. Според Малик е напълно справедливо животът ти да бъде отнет заради живота на брат му.

Ал Муалим замълча, за да може Алтаир да разбере значението и да усети тежестта на момента.

— Само че по този начин само ще си изгубя времето и ще пропилея таланта ти.

Алтаир си позволи да се отпусне още малко. Значи щеше да бъде пощаден. Така щеше да има възможност да се докаже.

— Лишен си от притежанията си — продължи Ал Муалим. — Лишен си и от звание. Вече си начинаещ — дете — връщаш се назад. Всичко ще бъде същото както в деня, когато се присъедини към Ордена. Предлагам ти шанс за изкупление. Трябва да заслужиш и да си извоюваш отново мястото в Братството.

Разбира се.

— Предполагам, че си намислил нещо.

— Първо трябва да докажеш пред мен, че помниш какво е да си асасин. Истински асасин — рече Ал Муалим.

— Значи ще ме накараш да отнема живот, така ли? — попита Алтаир. Знаеше, че наказанието му ще бъде много по-строго.

— Не. Все още не. Засега отново ставаш ученик.

— Няма нужда. Аз съм майстор асасин.

— Ти беше майстор асасин. Други довършаваха делата ти, но дотук. От днес насетне, ти ще ги довършваш вместо тях.

— Щом това е желанието ти.

— Това е желанието ми.

— Кажи ми тогава какво трябва да направя.

— Пред мен има списък. В него са включени девет имена. Тези деветима мъже трябва да умрат. Те разнасят чума. Те подклаждат войни. Силата и влиянието им сеят поквара и развала и дават сили на кръстоносците да продължават пъкленото си дело. Открий ги. Убий ги. По този начин ще посееш семето на мира както в района, така и у себе си. По този начин ще намериш изкупление.

Алтаир си пое дълбоко дъх. С това можеше да се справи. Това искаше — имаше нужда да го направи.

— Девет живота в замяна на моя — рече предпазливо той.

Ал Муалим се усмихна.

— Много щедро предложение, бих казал. Имаш ли въпроси?

— Откъде да започна?

— Замини за Дамаск. Там ще търсиш Тарик, търговец от черния пазар. Смъртта трябва да застигне първо него.

Ал Муалим пристъпи към клетката с пощенски гълъби, извади един и го пое нежно в дланта си.

— Още с пристигането се отбий в градското Братство на асасините. Ще пратя птица, за да уведомя рафика за пристигането ти. Поговори с него. Ще откриеш, че можеш да научиш много.

Той разтвори длан и птицата литна през прозореца, сякаш изстреляна навън.

— Ако повярваш е още по-добре — рече Алтаир.

— Вярвам, а и няма как да започнеш мисията си, без да получиш съгласието му.

Алтаир настръхна:

— Какви са тези глупости? Не ми е нужно позволението му. Пълна загуба на време.

— Това е цената, която се налага да платиш заради грешките, които допусна — сопна се Учителя. — Сега вече си отговорен не само пред мен, но и пред цялото Братство.

— Така да бъде — примири се Алтаир след достатъчно дълго мълчание, с което показа неудоволствието си.

— Върви — подкани го Ал Муалим. — Докажи, че не сме те изгубили.

Той спря, след това посегна към нещо зад бюрото и го подаде на Алтаир.

— Вземи го — рече.

Алтаир се протегна радостно към камата, закопча я на китката и нагласи освобождаващия механизъм на малкия си пръст. Пробва механизма и отново се почувства като асасин.