Оливър Боудън
Тайният кръстоносен поход (45)

44

Алтаир реши да последва Шалим. Сега и двамата търсеха Мария, а Алтаир държеше да е наблизо, когато Шалим я откриеше.

Не че Шалим му се струваше труден противник. Маркос беше казал на Алтаир, че единственото общо, което Шалим имал с баща си, бил фактът, че служел на тамплиерите и имал невъздържан нрав. Неговата слабост не беше религията, ами виното и проститутките. Алтаир го последва и видя как се наслаждава и на двете. Държеше се на безопасно разстояние от Шалим и двамата стражи, които го пазеха, докато обикаляха улиците на Кирения като трио деспоти, караха се гневно на граждани и търговци, обиждаха ги, вземаха стоки и пари и очевидно се подготвяха за някакво посещение.

Изглежда смятаха да ходят в бордей. Алтаир остана да наблюдава докато Шалим и хората му приближаваха врата, пред която местен сводник предлагаше проститутка. Или човекът беше забележително тъп или пиян, защото не забеляза лошото настроение на Шалим и вдигна кожената си фласка вместо поздрав.

— Да пийнем по едно, Шалим.

Шалим не забави крачка. Изби фласката от ръката му и тя удари сводника в лицето с такава сила, че той падна назад към стената. Кожената фласка падна, а мъжът се свлече на земята, главата му увисна, потече кръв. В същия момент Шалим сграбчи проститутката за ръката.

Тя се опита да се дръпна.

— Шалим, недей. Моля те, недей.

Той обаче я завлече настрани, погледна през рамо и се провикна към придружителите си:

— Позабавлявайте се, хора. След като свършите, намерете няколко и за мен.

Алтаир беше видял достатъчно. Шалим не търсеше Мария, в това бе сигурен, така че той едва ли щеше да я намери, ако го последваше до леглото на някоя курва или до близката таверна.

Върна се в района на пазара, където Маркос се луташе безцелно между сергиите, стиснал ръце зад гърба си в очакване на новини от Алтаир.

— Трябва да се добера до Шалим — рече той на Маркос, когато се дръпнаха на сянка, също като двама търговци, които убиват времето си в горещината. — Ако е толкова тъп, колкото и нагъл, може и да успея да изкопча някои тайни от него.

— Поговори с някой от свещениците в катедралата — засмя се Маркос. — Нали води разпътен живот и често му се налага да се изповяда.

Алтаир намери скамейка под един брезент до катедралата и остана да наблюдава живота наоколо, докато самотен монах в бяла роба мина покрай него и кимна за поздрав. Той също кимна, след това заговори глухо, така че единствено свещеникът да го чуе:

— Не те ли тревожи, братко, че трябва да опрощаваш греховете на зъл човек като Шалим?

Свещеникът спря. Огледа се. След това насочи поглед към Алтаир.

— И още как — промълви, — но ако му се противопоставиш, те чака смърт. Тамплиерите са заложили много тук.

— За архива ли говориш? — попита Алтаир. — Можеш ли да ми кажеш къде се намира?

Беше чувал за архива. Може би в него се пазеше ключът за дейността на тамплиерите. Свещеникът обаче поклати глава и се отдалечи, защото в същия момент наблизо настана смут. Алтаир трепна, когато забеляза Шалим. Беше се покачил на издигнато място, определено за оратори. Не беше с проститутката и не изглеждаше пиян както одеве.

— Жители на Кипър — започна той, когато се събра публика. — Арман Бушар ви изпраща благословията си, но предупреждава, че всички, които предизвикват безредици, като подкрепят съпротивата, ще бъдат заловени и наказани. Онези от вас, които искат ред и хармония, които следват словата на господ, като работят усърдно, ще се радват на благоволението на Бушар. Сега, дайте да работим като братя, за да заличим омразата и гнева, които ни разкъсват.

Странна работа! Шалим изглеждаше отпочинал и свеж, не както очакваше да го види след онова, на което беше станал свидетел. Та нали Шалим имаше вид на човек, който възнамеряваше да прекара остатъка от деня в пиянство и гонене на курви? Този тук обаче изглеждаше коренно различен — не само като външен вид, но и като поведение. Различни бяха и държанието му, и говорът му, и отношението му. Освен това този Шалим не водеше стражи да го пазят. Този Шалим Алтаир щеше много лесно да победи, може би в някой сокак встрани от главните улици на Кирения.

Когато Шалим слезе от платформата и се отдалечи от катедралата по облените в слънце улици, Алтаир го последва.

Не беше сигурен колко време са вървели, когато най-неочаквано се озоваха пред големия замък „Свети Иларион“ и Шалим се насочи към портата, но влезе през ракитова врата и изчезна от погледа му. Алтаир изруга. Беше изпуснал мишената си. В замъка цареше оживление. Портата се отвори и четирима мъже изнесоха паланкин. Очевидно беше, че е празен, защото подтичваха. Асасинът ги последва до пристанището, където оставиха товара си и зачакаха със скръстени ръце.

Алтаир също се приготви да чака. Седна на ниската стена на пристанището, подпря лакти на коленете и заоглежда паланкина и слугите, търговците и рибарите, красивите кораби, които се полюшваха на вълните, а корпусите им се удряха в стената на пристанището. Група рибари, които се бореха с огромна мрежа, неочаквано спряха, погледнаха към един от корабите и се ухилиха. Алтаир проследи погледите им и видя жени в коприна и шифон, горди и изящни. Рибарите гледаха жадно, някои от перачките наблизо зацъкаха, докато жените отминаваха с високо вдигнати глави и пълното съзнание, че привличат вниманието на околните. Алтаир ги огледа внимателно.

Сред тях беше Мария.

Беше облечена като куртизанка. Сърцето му трепна, когато я видя. Какви ги вършеше тя? Нима беше избягала от Шалим, за да се натъкне на нова опасност? Заедно с останалите жени се качи на паланкина. Слугите ги изчакаха да се настанят и поеха много по-бавно отпреди, към замъка. Там Шалим сигурно потриваше доволно ръце.

Алтаир ги последва покрай стените на близките сгради, след това се качи на покривите, като прескачаше от един на друг, без да изпуска паланкина от поглед. Когато приближиха портата на замъка, той приклекна и зачака. След това прецени точно кога да скочи и се прехвърли на покрива на паланкина.

Туп.

Паланкинът се залюля и мъжете се наместиха, за да издържат допълнителния товар. Алтаир беше предположил, че са твърде плашливи и няма да погледнат нагоре. Оказа се прав. Четиримата понесоха допълнителния товар и продължиха. Дори куртизанките вътре да бяха забелязали, те не казаха нищо и процесията влезе в двора на замъка. Алтаир се огледа и видя стрелците по укрепленията. Щяха да го забележат всеки момент. Скочи и се скри зад ниска стена, видя как отвеждат Мария през малка врата.

Качи се на покрива на една от външните постройки. Налагаше се да влезе по дългия път. Знаеше едно със сигурност. След като я беше намерил, нямаше намерение да я изпусне отново.