Оливър Боудън
Тайният кръстоносен поход (43)

42

Алтаир наистина провери. Замъкът Кантара се охраняваше от войници кръстоносци и фанатиците на Молък. Първо огледа стените, след това се изкачи на укрепленията, като от време на време спираше, за да чуе какво си говорят стражите и да събере информация за онзи, когото наричаха Бика. Научи, че е религиозен фанатик, който събирал съмишленици, фанатици като него, които или го охранявали, или служели като слуги, или пък обикаляли улиците на Кирения и разпространявали призивите му. Той бил прикрепен към тамплиерите. Предаността му към Бушар била сляпа, също като религиозната му вяра, а замъкът Кантара бил превърнат в личната му цитадела, дадена му най-вероятно от самите тамплиери. Знаело се, че през повечето време се молел в храма на замъка.

Алтаир се надяваше да го намери тъкмо там.

В замъка видя и фанатици, и стражи, фанатиците изглеждаха… точно както очакваше да изглеждат — нервни, неспокойни, уплашени и слепи за всяка истина, различна от тяхната. Отнасяха се с открито презрение към стражите християни, които патрулираха по двама и очевидно мислеха, че е под нивото им да бъдат зачислени в замъка. Докато Алтаир се криеше в една ниша, двама стражи минаха покрай него и единият не спря да се оплаква:

— Защо тамплиерите търпят този луд? Бикът и фанатиците му са по-опасни от гражданите на Кипър.

— Тамплиерите си имат причини — отвърна другият. — Много по-лесно им е да управляват чрез заместници.

— Сигурно. Колко време обаче ще продължи така? Бикът и тамплиерите не са единодушни по въпросите на вярата.

— Колкото по-малко приказваш, толкова по-добре — опита се да го възпре първият.

Алтаир ги остави да минат, след това продължи по тъмния коридор. Мария беше казала, че замъкът е добре защитен, и сигурно беше така, ако някой възнамеряваше да събере армия и да нападне отвън. За сам асасин обаче да влезе тайно се оказа съвсем лесно, особено когато беше майстор асасин като него.

Ето че се оказа в просторна банкетна зала. В противоположния край стояха двама стражи и той извади два ножа. Метна ги — първо единия, след това и другия. След секунди мъжете лежаха в предсмъртни гърчове на каменния под, Алтаир ги прекрачи, убеден, че вече е близо, че скоро ще открие Молък.

Оказа се, че греши. Попадна на място без изход и се обърна, за да провери зад себе си. Защо охраняваха тази част от замъка? Едва тогава забеляза тайната врата. Наведе се към нея и се заслуша, след това се усмихна. Беше открил Бика.

Много тихо вдигна тайната врата и се спусна по подпокривните греди. Намираше се в огромно празно помещение, осветено от пламъците на огромен мангал близо до олтара.

Пред огъня беше коленичил Молък и го подклаждаше.

Описанието на Мария се оказа много точно. Той беше истинска мечка: без коса, с увиснали мустаци, с голи гърди, на които блестеше медальон, а ръцете му наистина бяха като дънери. По кожата му блестяха капчици пот, докато стъкмяваше огъня и припяваше нещо, което приличаше по-скоро на ръмжене, отколкото на прослава на господ. Беше погълнат от заниманието си и не помръдна от огъня, не премести поглед. Лицето му бе озарено от пламъците, той не забелязваше нищо и никой в стаята, дори убиеца си.

Чудесно. Молък изглеждаше силен, със сигурност беше по-силен от Алтаир, който нямаше желание да се бият. Не само че щеше да има предимство откъм мускулна сила, но хората говореха, че въртял боздугана като метеоритен чук. Също така разправяха, че точността му била непогрешима и че бил безмилостен.

Значи никакъв двубой. Алтаир нямаше желание да се бие. Трябваше да го убие по хитър и изобретателен начин — бързо, чисто и безшумно.

Асасинът се прокрадна по гредите, след това се спусна тихо в средата на стаята зад Молък. Озова се малко по-далече от мястото, на което искаше да бъде, затова притаи дъх и се напрегна. Ако Молък го беше чул…

Не беше. Огромният мъж продължаваше да се занимава с мангала. Алтаир направи няколко стъпки напред. Внимателно освободи пръстения механизъм и вдигна камата. По стоманата затанцува оранжева светлина. На Бика му оставаше не повече от секунда живот. Алтаир се сниши леко, мускулите на краката му се стегнаха и той се спусна напред, готов да нанесе удар.

Тъкмо скочи, когато Молък се извъртя, значително по-бързо, отколкото би предположил човек. Ухили се и Алтаир осъзна, че е усетил присъствието му още от самото начало, че той му е позволил да се приближи. В следващия момент асасинът се озова в прегръдката на огромните яки ръце, които го вдигнаха от пода, а след това усети как ръката започва да стиска шията му.

За кратко остана така. Молък го беше вдигнал само с една ръка, сякаш беше трофей, който да покаже на стъпалата на замъка. Алтаир започна да се бори. Усети, че се задушава. Риташе с крака, дереше ръкавицата на Молък и отчаяно се опитваше да се изтръгне от хватката на чудовището. Пред погледа му взе да притъмнява и той усети как чернотата го обгръща и се предава на безсъзнанието. В този момент Молък го метна назад и той се просна на пода, а главата му се удари болезнено в камъните. Запита се защо гигантът го остави жив.

Защото Бикът искаше да си поиграе още. Беше извадил боздугана и с едно завъртане над главата го метна към Алтаир, който едва успя да се претърколи настрани, секунда преди оръжието да се стовари върху камъка, където зейна кратер и го засипа с каменни иглички.

Алтаир скочи на крака, замаян, разтреперан и тръсна глава, за да я проясни. Изтегли меча. В едната ръка стискаше камата, а в другата меча. Метна се настрани тъкмо когато Бикът изтегли обратно боздугана и замахна отново.

Смъртоносната топка се стовари в колоната до Алтаир и върху него отново се посипаха каменни иглички. Той се възползва от времето, докато Молък си върне боздугана, втурна се напред и го прободе с меча и камата. Само че Бикът изтегли веригата по-бързо, отколкото човек би предположил, че е възможно, стисна я с две ръце и блокира меча на Алтаир, след това замахна отново и запрати асасина в другия край на помещението.

Спомни си Ал Муалим — онзи Ал Муалим, който го беше обучавал, не предателя, в който се беше превърнал. Спомни си Лабиб и другите си учители по бойни умения. Пое си дълбоко дъх, отстъпи назад, отскочи настрани и заобиколи Молък.

Бикът го следваше с пълното съзнание, че асасинът е стреснат. Когато се усмихна, разкри неравни, почернели зъби. Започна да ръмжи, когато Алтаир пристъпи по-близо, за да го предизвика да хвърли боздугана. На асасина му хрумна идея. Беше наистина добра, но имаше и недостатък. Щеше да се окаже фатална, ако нещо се объркаше. Трябваше да накара Бика да метне боздугана, но всеки път, когато това станеше, смъртоносното оръжие профучаваше в опасна близост до главата на Алтаир.

Топката изфуча напред. Описа дъга във въздуха. Изтрещя в камъка. Алтаир едва успя да отскочи настрани, но остана на крака и вместо да търси прикритие, се втурна към топката.

Стъпи върху нея и отскочи към веригата, която стигаше до ръката на Молък, за да стъпи на нея.

Молък спря да се хили. Разполагаше със секунда, в която да осмисли как стана така, че бързият асасин се е озовал върху веригата, преди мечът на Алтаир да пререже гърлото му. Издаде звук, който наподобяваше едновременно вик и кашлица. Мечът продължаваше да стърчи от врата му, когато Алтаир пусна ефеса и се метна на раменете на Бика, за да забие камата си в гърба му. Въпреки това Бикът продължи да се бие и Алтаир отново трябваше да се спасява. Стисна веригата, прехвърли я през врата на грамадния мъж със свободната си ръка, стегна и изпъшка от усилие. Молък се гърчеше, извиваше се и отстъпваше назад, когато Алтаир забеляза, че той го тласка към огъня.

Усети горещината на пламъците по гърба си и удвои усилията си. Проклетият звяр не искаше да умре. Подуши, че нещо гори — беше плащът му! Изрева от болка и усилие, затегна веригата с едната си ръка, а с другата натисна камата, докато най-сетне нещо поддаде, искрата на живота у Молък угасна и той полетя от раменете му, когато гигантът се преви и се просна на каменния под, където остана неподвижен, докато умираше бавно.

Най-сетне спря да диша.

Алтаир въздъхна дълбоко от облекчение. Молък нямаше да има възможност да настройва хората срещу съпротивата. С тиранията му беше приключено. Запита се кой ли ще го замести.

Много скоро щеше да научи отговора на този въпрос.