Оливър Боудън
Тайният кръстоносен поход (24)

23

Докато приближаваше към Стената на плача, Алтаир видя как тълпата се събира: мъже, жени, деца, кучета, дори добитък. Всички се отправяха по улиците към площада, където щеше да се състои екзекуцията.

Алтаир се присъедини към тях и докато вървеше по улицата, която се пълнеше с все повече любопитни, поели в същата посока, се заслуша в ентусиазираните им приказки за предстоящото представление.

— Слушайте внимателно — възвестяваше викачът. — Махд Адин, любимият регент на Йерусалим, ще присъства на публичната екзекуция в западния край на Соломоновия храм. Гражданите да се съберат. Побързайте! Елате и вижте какво ще се случи с враговете ни.

Алтаир нямаше представа какво ще се случи. Надяваше се единствено да промени изхода.

Стражите на площада се опитваха да овладеят тълпата, някои връщаха, други пропускаха. Алтаир изостана и заоглежда множеството, скупчило се край входа. Децата се промъкваха покрай краката на зяпачите, за да изскочат на площада. След това тълпата се разтвори, за да пропусне група учени. Дори кучетата изглежда проявяваха почтителност към светите мъже. Алтаир нагласи плаща си, спусна ниско качулката, изчака учените да го наближат и се присламчи към тях. В същия момент усети как нечия ръка подръпва ръкава му и видя мърляво детенце, което го наблюдаваше любопитно. Той изръмжа и ужасеното дете отскочи настрани.

Случи се тъкмо навреме: бяха пред портата, където стражите се отдръпнаха, за да пропуснат учените, и Алтаир излезе на площада.

Беше обграден отвсякъде с каменни стени. В далечния край беше издигната платформа на подпори. Засега беше празна, но нямаше да остане така още дълго. Регентът на Йерусалим Махд Адин тъкмо се качваше на нея. Щом го забелязаха, гражданите се люшнаха напред, стражите изгубиха контрол и тълпата се изсипа на площада. Алтаир беше понесен напред, оказа се твърде близо до платформата и страховития Махд Адин, изпъчен в очакване площадът да се напълни с народ. Носеше бял тюрбан и дълга, богато бродирана роба. Изглеждаше ядосан, сякаш всеки момент щеше да избухне.

Така и стана.

— Тишина! Настоявам за тишина — изрева той.

Тъй като забавната част предстоеше, хората се сбутаха напред и Алтаир се озова още по-близо до мишената. Забеляза, че от двете страни на платформата застават по двама стражи. Пред самата платформа забеляза още стражи, чиято задача беше да попречат на насъбралите се да се качат на ешафода. Изви глава и видя стражи, пръснати по периферията на площада. На тях щеше да им бъде трудно да се придвижат през тълпата, въпреки това той щеше да разполага със секунди, за да извърши убийството и да се отърве от застаналите наблизо стражи — поне по четирима в двата края на платформата. Може би и от онези, които бяха съвсем наблизо.

Щеше ли да успее да срази всички? Това бяха поне десет верни сарацини. Онзи Алтаир, който беше нападнал Робер дьо Сабле на Храмовия хълм, нямаше да се усъмни нито за миг. Сега обаче действаше по-предпазливо. Освен това знаеше, че да убие мишената веднага е истинска лудост. Планът му беше обречен на неуспех.

Тъкмо реши да изчака, когато четиримата набедени престъпници бяха отведени до ешафода и завързани на коловете, а стражите застанаха зад тях. В единия край видя разплакана жена. Двамата мъже до нея бяха облечени в дрипи. Накрая беше изправен асасинът с клюмнала глава, очевидно беше пребит. Тълпата недоволстваше.

— Хора от Йерусалим, чуйте ме добре — изкрещя Махд Адин и гласът му накара развълнуваната от пристигането на осъдените тълпа да млъкне. — Днес искам да отправя едно предупреждение. — Замълча. — Сред вас има недоволни. Те сеят семето на недоволството с надеждата да ви подведат.

Тълпата около Алтаир зашумя.

Адин продължи:

— Това ли искате? Да тънете в измама и грях ли? Да живеете в страх ли?

— Не — изрева някой зад Алтаир. Вниманието на Алтаир беше насочено към асасина, брат от Ордена. Докато го наблюдаваше, от устата му се стече кървава слюнка и покапа върху дървото. Той се опита да вдигне глава и Алтаир зърна лицето му. Пресни пурпурни синини. След това братът отново отпусна глава.

Махд Адин се ухили накриво. Очевидно не беше свикнал да се усмихва.

— Значи искате да бъдат предприети действия, така ли? — попита мило той.

Тълпата изрева одобрително. Бяха дошли за кръв и знаеха, че регентът няма да ги разочарова.

— Води ни — изкрещя някой, когато шумът поутихна.

— Предаността ви ме радва — отвърна Адин и се обърна към престъпниците, след което насочи пръст към тях. — Това зло трябва да бъде изкоренено. Едва тогава можем да се надяваме на освобождение и изкупление.

Неочаквано пред платформата настъпи смут и се чу глас:

— Това не е никаква справедливост.

Алтаир забеляза мъж в дрипи. Той крещеше на Махд Адин:

— Ти изопачаваш думите на Пророка, мир на душата му.

Беше си довел и приятел, дрипав като него, който също насъскваше тълпата:

— А вие стоите бездейни, помагате да бъде извършено престъпление.

Алтаир използва суматохата, за да се промъкне по-наблизо. Трябваше да се качи на платформата откъм края, в който беше вързан асасинът. Не можеше да рискува да го използват като щит или заложник.

— Проклет да си — извика първият, но не получи подкрепата нито на хора от тълпата, нито на стражите, които вече пристъпваха напред. Щом забелязаха, че приближават, двамата размирници побягнаха, извадиха ножове и ги размахаха, докато се провираха към платформата. Единият беше поразен от стрелец. Вторият беше подгонен от двама стражи, които така и не видяха третия сарацин, който разпори корема му с меч.

Двамата останаха да лежат в прахта и Махд Адин ги посочи.

— Виждате ли как злото, което разпространява един, е в състояние да развали друг? — изкрещя той. Черната му брада трепереше от ярост. — Те се опитаха да внушат страх и съмнения у вас. Аз ще ви предпазя.

Обърна се към нещастниците, които сигурно се молеха опитът да му бъде отнет животът да се окаже успешен, но сега вече го наблюдаваха ужасени, когато той извади меча си.

— Тези четиримата са грешници — продължаваше да се дере Адин и посочи първо жената, след това и другите. — Курвата. Крадецът. Комарджията. Еретикът. Нека господ раздаде справедливост.

Еретик ли? Този беше асасин. Алтаир се стегна и се придвижи още по-близо до платформата, без да откъсва очи от Адин, който пристъпваше към жената. Проститутката. Тя не откъсваше очи от меча на Адин, който висеше почти небрежно отстрани. Ревна с глас.

— Изкусителка! — кресна Адин над риданията й. — Сукуба. Курва. Има си много имена, но грехът й е все един и същ. Обърнала е гръб на учението на пророка ни, мир на душата му. Омърсила е тялото си, за да се възползва. Всеки мъж, когото е докоснала, е омърсен завинаги.

В отговор тълпата изрева. Алтаир се придвижи още няколко крачки напред към стъпалата. Наблюдаваше стражите и забеляза, че всички до един са насочили вниманието си към Адин. Добре.

— Да бъде наказана! — изкрещя някой от тълпата.

Адин беше разпалил жаждата им за кръв.

— Трябва да плати! — подкрепи го друг.

Жената престана да реве и изкрещя към хората:

— Този човек лъже. Тук съм не защото съм лягала с други мъже. Това никога не се е случвало. Иска да ме убие, защото отказах да легна с него.

Очите на Махд Адин пламнаха.

— Дори сега, когато й се предлага изкупление, тя продължава да лъже. Отказва спасение. Има само един начин да разрешим този въпрос.

На нея й остана време колкото да извика „не“, преди мечът да блесне и да се забие в корема й. В последвалия миг на тишина се чу как кръвта й прокапа по гредите на платформата, преди тълпата да ахне и да се раздвижи, за да могат и застаналите назад да видят по-добре изкормената жена.

Сега вече Алтаир беше по-близо до стълбите, но неочакваното движение на тълпата го остави малко изолиран и на показ. С облекчение наблюдаваше как Адин пристъпва към следващия хленчещ нещастник, зяпачите отново се отдръпнаха в очакване на новото убийство.

Адин посочи комарджията. Не можел да се въздържа от алкохолни напитки и залагане.

— Срамота — ревна тълпата.

В този момент те бяха опиянените, помисли си Алтаир и усети, че му се гади от жаждата им за кръв.

— Нима една игра на късмета ме обрича на смърт? — извика комарджията, решил за последно да хвърли заровете. — Покажи ми къде е написано подобно нещо. Не грехът създава поквара в града ни, ами ти.

— Значи твърдиш пред хората, че е приемливо да се опълчат на пророка ни, мир на душата му — засече го Адин. — Ако ние пренебрегваме учението му, то значи, че и други ще го сторят. Докога ще продължава така? Според мен тази работа ще завърши с хаос. А това не можем да го допуснем.

Острието му проблесна на следобедното слънце. Той го заби дълбоко в корема на комарджията, изпъшка, докато го изтегляше нагоре, и отвори вертикална рана в корема на мъжа, която зейна и се видяха вътрешностите му. Очарована, тълпата се разкрещя престорено отвратено, но вече кипяха от нетърпение да видят следващото убийство. Алтаир пристъпи по-близо до стъпалата.

Адин застана пред третия осъден и тръсна острието, за да го почисти от кръвта.

— Този човек — посочи разтреперания пленник — е взел нещо, което не е негово. Присвоил си е парите, изработени от друг. Тези пари можеха да са на всеки от вас. Това означава, че всички вие сте били ограбени. Какво ще кажеш?

— Беше един-единствен динар — изхленчи обвиняемият и погледна умолително тълпата. — Намерих го на земята. Той говори така, сякаш съм посегнал на чуждо, сякаш съм го отнел от ръката на друг.

Тълпата обаче не беше склонна да прояви милост. Последваха призиви за кръв, гражданите полудяха.

— Днес един динар — развика се Адин, — утре ще бъде кон. На следващия ден животът на някой друг. Не е важно какво е откраднатото. Важното е, че си взел нещо, което не е твое. Ако позволя подобно поведение, другите ще решат, че и те могат да си позволят същите волности. И докъде ще стигнем по този начин?

Той застана пред крадеца, чиито последни молби замлъкнаха, когато Адин заби меча в корема му.

Сега щеше да насочи Вниманието си към асасина. Алтаир трябваше да действа много бързо. Разполагаше с броени минути. Наведе глава и започна да си пробива път с рамо през тълпата, като внимаваше да не привлича внимание. Искаше да се приближи до първите. Махд Адин вече бе пред асасина, протегна ръка и го стисна за косата, вдигна главата му и показа лицето му на тълпата.

— Този мъж разпространява злобни лъжи и пропаганда — изрева злобно. — Мисли единствено за убийства. Трови мислите ни по същия начин, по който трови острието си. Настройва брат срещу брата. Баща срещу син. Много по-опасен е от всеки друг враг, пред когото сме се изправяли. Той е асасин.

Тълпата затаи дъх. Алтаир беше пред стълбите. Тълпата около него кипеше от възмущение, развълнуваните граждани крещяха в очакване на смъртоносния удар.

— Смърт за неверника!

— Убий го!

— Прережи му гърлото!

Асасинът заговори, докато Адин продължаваше да държи главата му:

— Като ме убиете, няма да намерите сигурност. Виждам страха в очите ви, чувам как гласовете ви треперят. Страх ви е. Страхувате се, че посланията ни няма как да бъдат заличени. Няма как да бъдат спрени.

Алтаир беше до първото стъпало. Беше застанал така, сякаш се опитваше да вижда по-добре. Видяха го и други и застанаха до него. Двамата стражи на платформата, замаяни от убийствата, най-сетне забелязаха какво се случва. Единият повика другия, двамата слязоха и наредиха на гражданите да се отдръпнат, но в същия момент още хора се занатискаха напред. Всички искаха да се доближат колкото е възможно по-близо до екзекуцията, блъскаха се, ръгаха се, някои бяха изтласкани от стълбите, включително един от побеснелите стражи. Алтаир се възползва от безредието и се качи още по-напред. Озова на няколко крачки от Адин, който беше пуснал главата на асасина и изреждаше пред тълпата извършените от него „светотатства“ и „предателства“.

Боричкането зад Алтаир продължаваше. Стражите бяха заети. Адин вече бе казал каквото искаше на настръхналата тълпа, която тръпнеше от нетърпение да види следващото убийство. Ето че се обърна отново към вързания, стисна меча с окървавеното острие и пристъпи към него, за да нанесе смъртоносен удар.

В същия момент, сякаш предизвестен от някакво свръхестествено чувство, той спря, обърна глава и погледна Алтаир право в очите.

В този момент площадът като че ли се смали, и развълнуваната тълпа, стражите, осъденият и труповете изчезнаха. Докато двамата се измерваха с погледи, Алтаир забеляза, че на Адин му е ясно, че смъртта му наближава. В същия миг асасинът тръсна пръстения механизъм и острието изскочи. Хвърли се напред, замахна и го заби в Адин. Всичко това се случи за частица от секундата.

Тълпата ревеше, пищеше и не знаеше как да реагира на новото развитие на събитията. Адин се сгърчи, от раната на врата му шурна кръв, но Алтаир го притисна с колене и вдигна камата.

— Работата ти тук е приключена — рече той на Адин и се стегна, готов да нанесе фаталния удар. Около тях настъпи истински пандемониум. Стражите едва сега разбраха какво става и се опитаха да си проправят път обратно на платформата пред паникьосаната тълпа. Алтаир трябваше бързо да довърши започнатото. Въпреки това искаше да чуе последните думи на Адин.

— Не. Не. Едва започва — опъна се Адин.

— Кажи ми какво е твоето участие във всичко това. Да не би да имаш намерение да се защитаваш като другите и да обясняваш деянията си?

— Братството иска града. Аз искам власт. Изникна… възможност.

— Възможност да избиваш невинни ли? — попита Алтаир. Чу бягащи стъпки. Хората се спасяваха от площада.

— Не са чак толкова невинни. Гласовете на дисидентите режат като стомана. Сеят развала сред останалите. В това отношение съм съгласен с Братството.

— Значи си готов да убиваш хора единствено защото вярват в нещо различно от теб ли?

— Не, разбира се… Убивах ги, защото можех. Защото беше забавно. Ти имаш ли представа какво е усещането, когато определяш съдбата на друго човешко същество? Видя ли какво удоволствие изпитаха хората? Видя ли как се страхуват от мен? Като господ съм. И ти щеше да направиш същото, ако можеше. Каква… власт.

— Веднъж може и да е било така, но след това научих какво се случва с онези, които си мислят, че са над другите.

— И какво се случва?

— Ще ти покажа.

Той довърши Адин, след това затвори очите на тирана и напои перото с кръв.

— Всяка душа ще вкуси смъртта — рече.

Накрая се изправи, за да посрещне стражите. В този момент заби камбана.

Един сарацин се втурна към него, той парира удара му, изпъшка и го отблъсна. Нови стражи се качиха на платформата и той се озова срещу трима едновременно. Единият падна, посечен от меча му, втори изгуби опора в локва кръв, също падна и Алтаир го довърши. Щом видя празно място, асасинът скочи от ешафода, освободи камата и прониза един от стражите в мига, в който се озова на земята, а мечът на противника му увисна за миг във въздуха.

Видя единствения си път за бягство от площада и отби атаките на други двама нападатели, докато се изтегляше. Усети убождане по ръката и видя струйка кръв; след това прихвана един мечоносец и го изблъска на пътя на втори. Двамата паднаха с крясъци в прахта. Алтаир се втурна към портата и се добра до нея тъкмо когато връхлетяха трима войници. Успя да ги изненада, като прониза единия с меча, преряза гърлото на втория с камата и блъсна сгърчените тела на умиращите върху третия.

След като пътят му вече беше чист, той се обърна и видя как хората на Малик развързват асасина, за да го отведат, след това хукна към сокака, където дебнеше четвърти страж с пика. Отскочи, сграбчи края на дървената рамка на навес и се метна върху платнището. Усети как мускулите му пеят. Отдолу проехтя вик на разочарование и докато той се катереше към покривите, погледна към група войници, които се опитваха да го следват. За да ги накара да престанат, той уби единия, като хвърли нож по него, след това се втурна по покривите, изчака камбаната да престане да звъни и едва тогава потъна сред тълпата, като се ослушваше внимателно за всяка дума, която гражданите изричаха: асасин убил регента.