Оливър Боудън
Тайният кръстоносен поход (23)

22

Глупавият Алтаир. Арогантният Алтаир. Беше загазил. Махд Адин лежеше мъртъв в краката му, а кръвта му бавно попиваше в дървените греди. Зад гърба му бяха обвиняемите, вързани за колове, увиснали безпомощно, телата им отпуснати, окървавени. Зяпачите на площада се разбягаха, но не и стражите на Махд Адин, които напредваха към него. Приближаваха към платформата. Втурнаха се по стъпалата от двата края и по този начин му попречиха да скочи отпред. Гневните им погледи го пронизваха, бяха вдигнали мечовете и дори да се страхуваха, не го показваха. Дори след като господарят им беше посечен от асасин на обществено място, на ешафода край Стената на плача в Йерусалим, те не се оставиха на паниката, както се беше надявал Алтаир, не бяха обладани от смъртен страх пред асасина, който сега стоеше пред тях, а от острието му капеше кръвта на Адин. Случилото се им вдъхна решителност и желание за отмъщение.

Това означаваше, че нещата не са протекли по план.

Само че… първият от стражите се хвърли напред с ръмжене, очевидно готов да изпробва куража на Алтаир. Асасинът отстъпи, парира ударите на сарацина и дрънченето на стомана отекна по почти празния площад. Стражът нападна отново. Алтаир се обърна назад, за да прецени местоположението на другите и на свой ред атакува, като принуди сарацина да отстъпи. Крачка, втора, замах. Принуден да мине в настъпление, стражът се опита да се изплъзне и едва не падна, когато се блъсна в едно от телата, които висяха от коловете. Алтаир погледна надолу, зърна шанса си и атакува ожесточено паникьосания си опонент. Острие издрънча в острие и както асасинът очакваше, беше принуден да отстъпи назад в локвата кръв на платформата — точно както Алтаир възнамеряваше. Подхлъзна се, изгуби опора и след секунда се озова долу. Асасинът се възползва от шанса и заби меча си в гърдите му. Стражът изгъргори. Тялото му се отпусна на дървения под, а Алтаир се подготви за новите нападатели и този пъти забеляза съмнение, дори страх в очите им. Куражът на асасина беше проверен и се оказа на ниво.

Стражите обаче бяха много и със сигурност шумът щеше да привлече нови. Новините за случката на площада щяха да плъзнат в цял Йерусалим и хората щяха да научат, че регентът е бил екзекутиран на собствения му ешафод и че стражите са се нахвърлили върху асасина. Алтаир си представи как Малик злорадства, когато научи.

Малик обаче му се стори променен, когато Алтаир се отби в местния клон на Братството. Не че го посрещна с отворени обятия, но поне откритата враждебност бе заменена от най-обикновена предпазливост и той поздрави Алтаир намръщено, но без да злорадства.

— Сега пък какво искаш? — въздъхна той.

Доволен, че не се налага да се разправят, Алтаир му каза името на мишената си: Махд Адин.

Малик кимна.

— Откакто Салах Ал’дин го няма, на града му липсва силен управител и Махд Адин се самопровъзгласи за достоен заместник. Страхът и заплахите му осигуриха желаното. Не е достоен съперник за поста.

— Тази работа ще бъде прекратена днес — заяви Алтаир.

— Говориш прекалено самоуверено. Това не ти е някой търговец на роби. Този човек управлява Йерусалим и е добре защитен. Предлагам да планираш много внимателно покушението. Първо опознай жертвата.

— Вече го направих — увери го Алтаир. — Махд Адин ще присъства на екзекуция недалеч оттук. Ще има много стражи, но аз ще се справя. Знам какво да направя.

Малик се подсмихна.

— Тъкмо затова за мен си оставаш начинаещ. Не е възможно да знаеш всичко. Можеш единствено да подозираш и предполагаш. Трябва да очакваш грешки. Предвиди вероятностите, Алтаир. Колко пъти трябва да ти напомням все едно и също?

— Както кажеш. Приключихме ли?

— Още не. Трябва да ти кажа нещо. Един от мъжете, които ще бъдат екзекутирани, е брат. Един от нас е. Ал Муалим иска да бъде спасен. Не се притеснявай за самото спасяване — моите хора ще се погрижат. Трябва обаче да се погрижиш Махд Адин да не отнеме живота му.

— Няма да има възможност.

— Този път не проваляй мисията — предупреди го Малик.

Алтаир не спря да се мръщи, докато вървеше към Стената на плача.