Оливър Боудън
Братството (6)

5

Когато Ецио влезе в голямата зала в крепостта на Марио, вечерните сенки вече се сгъстяваха и прислугата палеше факли и свещи да разпръсне тъмнината. Мракът съответстваше на унинието на Ецио, нарастващо с наближаването на уречения за срещата час.

Потънал в мисли, той не забеляза фигурата до огромната камина — строен, но жилав силует, засенчен от статуите от двете страни на комина. Ецио се стресна, когато жената застана до него и го докосна по ръката. Щом я разпозна, чертите му се отпуснаха и по лицето му се изписа неподправено удоволствие.

— Buonasera, Ецио — поздрави тя нехарактерно свенливо.

— Buonasera, Катерина — отвърна той и се поклони на контесата на Форли.

Макар да бе изминало доста време оттогава, двамата не бяха забравили някогашната близост и усетиха трепета в мига щом тя досегна ръката му.

— Клаудия ми каза, че си тук. Очаквах с нетърпение да те видя. Но… — Той се поколеба. — Монтериджони е далеч от Форли и…

— Не се ласкай, че съм била толкова път само заради теб — прекъсна го тя с повей от предишната острота, макар усмивката й да подсказваше, че не говори сериозно. В този момент Ецио осъзна, че тази яростно независима и опасна жена го привлича и досега.

— На ваше разположение съм, мадона. Винаги и във всяко отношение.

Говореше искрено.

— В някои отношения е по-трудно, отколкото в други — отвърна тя и този път гласът й прозвуча напрегнато.

— Какво има?

— Сложно е — продължи Катерина. — Дошла съм да търся помощ.

— Разкажи ми повече.

— Опасявам се, че задачата ти още не е изпълнена, Ецио. Папските воини настъпват към Форли. Провинцията ми е малка, но за жалост — за жалост поне за мен — се намира в район с огромно стратегическо значение.

— И ти е необходима моята помощ?

— Сама армията ми е слаба. Твоите condottieri^[1] ще ми бъдат от неоценима полза.

— Трябва да го обсъдя с Марио.

— Той няма да ми откаже.

— Нито пък аз.

— Помагайки ми, ще извършиш добрина и същевременно ще се опълчиш на злото, срещу което винаги сме действали обединени.

В този момент се появи Марио.

— Ецио, контесо, събрахме се и ви очакваме — каза той с необичайно сериозно лице.

— Ще поговорим пак — обеща й Ецио. — Чичо е свикал среща, на която трябва да присъствам. От мен се очаква обяснение, предполагам. Но ще се видим след това.

— Срещата засяга и мен — отвърна контесата. — Да вървим.