Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brotherhood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 18гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Разпознаване и корекция
Tais(2015)

Издание:

Оливър Боудън. Братството

Английска. Първо издание

Редактор: Евгения Мирева

ИК „Ера“, София, 2011

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо̀

ISBN: 978–954–389–128–3

История

  1. —Добавяне

55

Ецио се обърна, оттегли се в спалнята и извади Ябълката от тайника й. Надяна ръкавици, извади я внимателно от кутията й и я остави върху масата. Съсредоточи се. Много бавно Ябълката засия, а после засвети по-ярко, обливайки стаята в студено сияние. По стената запробягваха образи — отначало мътни и неясни — и накрая се сляха в картина, която Ецио вече бе виждал.

— Странен далечен замък сред кафява безплодна земя. Много стар, с масивни крепостни стени, с четири високи кули и с непристъпна на вид наблюдателница в центъра — обясни той на Макиавели.

— Къде се намира? Какво ти каза Ябълката? — извика Макиавели от съседната стая.

— Може да е навсякъде — промърмори Ецио. — Съдейки по пейзажа, навярно в Сирия? Или… — внезапно го осени споменът за думите на доктор Торела — Испания! — изкрещя той на Макиавели. — Испания!

— Микелето не може да е там.

— Сигурен съм, че възнамерява да отиде.

— Но така или иначе, не знаем точното място. В Испания има стотици замъци и много приличат на този. Попитай пак Ябълката.

Но когато Ецио опита отново, картината не се промени — солидна крепост, издигната върху възвишение, поне тристагодишна, заобиколена от малък град. Видението бе едноцветно и всички къщи, крепостта и околностите бяха в почти неизменно кафяво, разнообразено само от едно цветно петно — ярък флаг на върха на наблюдателната кула.

Ецио присви очи и се взря в него.

Бяло знаме с неравен червен кръст под формата на Х.

Въодушевлението му нарасна.

— Военният флаг на крал Фердинанд и кралица Изабела!

— Виждаш флага им? — извика Макиавели от съседната стая с пресекващ от вълнение глас. — Добре. Значи знаем страната. Но все още не знаем в коя част. Или защо Ябълката ни показва това. Дали Микелето е на път за там? Попитай отново.

Видението избледня и отстъпи място на укрепен град, върху чиято цитадела се развяваше бял флаг с кръстосани червени вериги със запълнени с жълто брънки — знамето на Навара. Накрая се появи трета и последна картина — голямо, оживено пристанище с кораби, закотвени сред сияйното море, и тълпяща се край бреговете армия. Но местонахождението му оставаше загадка.