Оливър Боудън
Братството (50)

49

Беше късна пролет на лето Господне 1504-то. Папата разкъса писмото, което куриерът току-що му беше донесъл, прегледа го и стовари победоносно месестия си юмрук върху масата. Другата ръка вдигна писмото, от което висяха тежки печати.

— Бог да благослови крал Фердинанд и кралица Изабела, владетели на Арагон и Кастилия! — извика той.

— Добри новини, Ваше Светейшество? — попита Ецио, седнал на стола срещу него.

Юлий II се усмихна мрачно.

— Да! Чезаре Борджия е преместен в една от най-непристъпните им и най-отдалечени крепости!

— Къде?

— А, това е тайна, дори и за теб. Не мога да си позволя да рискувам с него!

Ецио прехапа устни. Досещаше ли се Юлий какво би сторил, ако откриеше къде е Чезаре?

Папата продължи успокоително:

— Не ме гледай тъй унило, Ецио. Уверявам те, че крепостта е солидна, скътана на североизток в долините на Централна Испания и напълно непробиваема.

Ецио разбираше, че Юлий имаше основания да не изгори Чезаре на кладата — за да не го превърне в мъченик — и признаваше, че това е второто възможно решение. Но думите на Борджия не му даваха мира: „Оковите няма да ме удържат“. Дълбоко в сърцето си той чувстваше, че единственото, което ще спре Чезаре, е смъртта. Но се насили да се усмихне одобрително.

— Залостили са го в килия на върха на централната кула, висока сто и четирийсет стъпки — продължи Юлий. — Чезаре вече няма да ни създава грижи. — Папата се втренчи в Ецио. — Това, което ти казах, също е тайна, между другото, така че не започвай да кроиш планове. Във всеки случай ще го преместят, ако дочуя, че някой го търси.

Ецио смени темата:

— А Лукреция? Имаме ли вести от Ферара?

— Е, третият брак й се отразява добре, макар да признавам, че отначало се тревожех. Семейство Д’Есте са такива сноби.

Мислех, че старият дук не би я приел за подходяща партия за сина си. Потомка на Борджия! Ще му се присмиват, че снаха му е недостойна за благородническия му род. Все едно ти да се ожениш за кухненска прислужница. — Папата се разсмя гръмогласно. — Но тя се примири. Разменя си любовни писма и дори поеми със стария си приятел Пиетро Бембо — под сурдинка, разбира се — намигна Юлий. — Но като цяло е добра и вярна съпруга на дук Алфонсо. Дори ходи на църква и бродира гоблени. Няма шанс, разбира се, да се върне в Рим. Никога! Ще прекара дните си във Ферара и трябва да е благодарна, че главата й остана на раменете. В крайна сметка смея да твърдя, че глутницата каталонски перверзници вече няма да ни безпокои.

Ецио се запита дали шпионската мрежа на Ватикана е така добре осведомена за тамплиерите, колкото за Борджия. Чезаре беше техен водач и продължаваше да бъде, дори от затвора. Но по този въпрос папата мълчеше.

Ецио отчиташе, че Италия е преживявала далеч по-лоши дни. Сега имаха силен папа, който разумно задържа Агостино Киджи за банкер, а французите бяха изтикани в ъгъла. Крал Луи не беше напуснал Италия, но поне се бе задоволил да се оттегли на север. Освен това френският крал бе отстъпил Неапол на крал Фердинанд Арагонски.

— Надявам се, Ваше Светейшество.

Юлий изгледа проницателно Ецио.

— Слушай, драги, не съм глупак, така че не ме вземай за такъв. Защо, мислиш, те избрах за свой съветник? Знам, че из провинцията все още се таят фанатични привърженици на Борджия — неколцина се подвизават дори тук, в Рим — но напоследък ме тревожат други врагове.

— Борджия все още е заплаха.

— Не мисля.

— И как ще се защитиш от другите врагове?

— Обновявам папската стража. Знаеш ли колко добри войници са швейцарците? Най-добрите наемници! И откакто извоюваха независимост от Свещената римска империя и от Максимилиан, предлагат услугите си срещу заплащане. Те са изключително предани и не особено емоционални, за разлика от скъпите ни съграждани. Смятам да назнача една швейцарска бригада като лична охрана. Ще ги въоръжа с обичайните алебарди и прочее, но и с мускетите на Леонардо. — Той замълча.

— Трябва само да им измисля име. — Погледна въпросително Ецио. — Какво предлагаш?

— Швейцарска гвардия, да речем — отвърна Ецио изморено.

Папата се замисли.

— Е, не е кой знае колко оригинално. Честно казано, аз предпочитам Юлианска стража, но егоизмът не е добър съветник. — Той се ухили. — Добре, приемам предложението ти. Поне засега.

Удари с чук и шум от други строителни дейности прокънтяха над главите им от различни части на Ватикана.

— Досадни строители! — възкликна папата. — Но е неизбежно. — Той дръпна звънеца. — Ще изпратя някого да разпореди да престанат, докато приключим. Мисля си понякога, че строителите са най-разрушителната стихия, изобретена от човечеството.

Папата даде нареждания на влезлия незабавно в стаята адютант. След няколко минути чуха приглушени ругатни и звънтене на шумно захвърлени инструменти.

— С какво си се заел? — попита Ецио, който знаеше, че архитектурата и военното дело си деляха първенството сред страстите на папата.

— Преграждам всички апартаменти и кабинети на Борджия — отговори Юлий. — Твърде са разточителни. По-подходящи за Нерон, отколкото за църковен глава. И събарям всичките им постройки върху покрива на Кастел Сант’Анджело. Ще го превърна в просторна градина. Чудя се дали да не си направя малка лятна къщичка там?

— Добра идея — подсмихна се Ецио.

Лятната къщичка несъмнено щеше да разполага с всички удобства, ако не за кралски аудиенции, то поне за любовните срещи на папата с любовниците му — мъже и жени. Личният живот на Негово Светейшество не засягаше Ецио. Важното беше, че е добър човек и непоколебим съюзник. Сравнени с Родриговите, неговите пороци приличаха на детски пакости. Освен това той бе продължил неотклонно реформите на предшественика си — Пий III.

— Ще поосвежа и Сикстинската капела — продължи папата. — Толкова е тягостна! Повиках един млад художник от Флоренция — Микеланджело еди-кой си — да изрисува фрески по тавана. Изобилие от религиозни сцени и прочее, и прочее. Мислех да възложа работата на Леонардо, но главата му гъмжи от идеи и той не смогва да довърши големите картини. Жалко… Много ми допадна портретът, който нарисува на съпругата на Франческо дел Джокондо…

Юлий млъкна и погледна Ецио.

— Но ти не си дошъл тук да обсъждаме слабостта ми към модерното изкуство.

— Да.

— Сигурен ли си, че не вземаш прекалено на сериозно заплахата от възраждане на клана Борджия?

— Смятам, че трябва да я приемаме на сериозно.

— Виж, армията ми отвоюва почти всички територии на Романя. Борджия вече нямат войска, с която да ни се опълчат.

— Чезаре е жив! Ако застане начело…

— Надявам се да не поставяш под съмнение благоразумието ми, Ецио. Знаеш защо го пощадих. Във всеки случай сега е на такова място, че все едно сме го погребали жив.

— Микелето е на свобода.

— Пфу! Без Чезаре Микелето е нищо.

— Микелето познава добре Испания.

— Той е нищо, казвам ти.

— Познава Испания. Роден е във Валенсия. Извънбрачен племенник на Родриго.

Папата, който въпреки напредналата си възраст все още беше здрав и енергичен мъж в разцвета на силите си, сновеше напред-назад из стаята, докато обсъждаха Борджия. Сега застана до бюрото, облегна едрите си длани върху него и се приведе заплашително към Ецио. Позата му не оставяше никакво съмнение.

— Позволяваш на най-лошите си страхове да те обсебят — заяви той. — Не сме сигурни дори дали Микелето е жив или мъртъв.

— Трябва да разберем. Веднъж и завинаги.

Папата обмисли предложението и се поотпусна. Седна отново. Потупа пръстена с печата върху лявата си ръка с показалеца на дясната.

— Какво искаш да направим? — попита строго той. — Не очаквай средства от мен. Бюджетът ни вече е на изчерпване.

— Първо трябва да открием и унищожим всички привърженици на Борджия в града. Нищо чудно да попаднем на човек, който знае нещо за Микелето — каква съдба го е сполетяла, къде се намира… После…

— После?

— После, ако е жив…

— Ти ще го убиеш?

— Да.

„Освен ако не се окаже, че ще ми бъде по-полезен жив“, помисли си Ецио.

Юлий се облегна назад.

— Впечатлен съм от решимостта ти, Ецио. Почти ме плаши. И се радвам, че не съм враг на асасините.

Ецио го изгледа остро.

— Знаеш за Братството?

Папата събра върховете на пръстите си.

— Винаги проучвам враговете на своите врагове. Но тайната ти е на сигурно място при мен. Както споменах, не съм глупак.