Оливър Боудън
Братството (42)

41

Няколко дни по-късно, след като Бартоломео сломи и последните малобройни отряди от обезкуражената армия на Дьо Валоа, Ецио се натъкна на Лисицата. И двамата се бяха запътили към убежището на асасините на остров Тибър, където Ецио бе свикал среща на Братството.

— Какво е положението в Рим? — беше първият му въпрос.

— Много добро. След като обърнахме в бягство френската войска, Чезаре изгуби важна подкрепа. Сестра ти Клаудия ни съобщи, че пратениците на Испания и на Свещената римска империя са се прибрали спешно у дома, а моите хора разгромиха „Стоте очи“.

— Чака ни още много работа.

Пристигнаха на уреченото място и откриха събратята си да ги очакват във вътрешната зала на скривалището. В мангал в средата на стаята гореше огън.

След като се поздравиха и заеха местата си, Макиавели се изправи и подхвана напевно на арабски:

— Мъдростта на Кредото ни се разкрива в следните думи: „Ние работим в Мрака, но служим на Светлината. Ние сме асасини“.

После Ецио се обърна към сестра си:

— Клаудия, ние отдаваме живота си в закрила на свободата на човечеството. Марио Аудиторе и нашият баща Джовани, негов брат, някога са се изправили пред същия огън като този и са приели същия дълг. Сега аз ти предлагам да се присъединиш към нас.

Той протегна ръка и тя я пое. Макиавели извади от огъня познатите клещи за дамгосване, завършващи с два малки полукръга като буквата „с“, които се допираха с помощта на лост върху дръжката.

— Всичко е позволено. Няма истина — произнесе тържествено той.

Другите — Бартоломео, Лисицата и Ецио повториха думите.

Повтаряйки действията на Антонио де Маджанис при посвещаването на Ецио, Макиавели поднесе бавно железните клещи към безименния пръст на Клаудия и затвори скобите, запечатвайки завинаги клеймото на пръстена върху него.

Клаудия потрепери, но не извика. Макиавели отдръпна желязото и го остави настрани.

— Добре дошла в нашия орден, където всички сме братя — поздрави я той.

— И сестри? — вметна тя, втривайки в жигосания си пръст облекчаващ болката мехлем от малката стъкленица, която Бартоломео й подаде.

— Ако желаеш — усмихна се Макиавели.

Той се обърна към Ецио и всички впериха погледи в него:

— По много въпроси не сме единодушни…

— Николо — прекъсна го Ецио, но Макиавели вдигна ръка.

— Но след случилото се в гробницата под Сикстинската капела и дори преди това — продължи той — ти отново и отново доказа, че си неоценим за нашия орден. Ти ни поведе срещу тамплиерите, развял гордо и високо флага ни, и с постоянство възроди Братството след краха в Монтериджони. — Той се озърна. — Дойде моментът, приятели мои, да посочим официално Ецио за наш предводител — позиция, която вече единодушно сме му поверили. Представям ви Ецио Аудиторе де Фиренце, велик водач на нашия орден. — Макиавели се обърна към Ецио: — Приятелю, оттук нататък ще те наричаме Ментор, пазител на нашето Братство и на нашите тайни.

Сърцето на Ецио заби развълнувано, макар част от него все още да копнееше да се освободи от този живот, изискващ всичките му съзнателни часове и предоставящ съвсем малко дори за сън. Той обаче пристъпи напред и сурово повтори думите, залегнали в сърцевината на Кредото:

— Законът и моралът ограничават действията на събратята ни, но преследвайки свещените си цели, ние трябва винаги да помним: всичко е позволено, няма истина, всичко е позволено.

Приятелите му повториха думите.

— А сега е време — каза Макиавели — нашият най-нов член да предприеме скока на живот и смърт.

Тръгнаха към църквата „Санта Мария“ и се изкачиха върху камбанарията й. Съпроводена от Бартоломео и Лисицата, Клаудия се хвърли в бездната точно когато златното кълбо на слънцето се появи на източния хоризонт, огрявайки развятата й сребриста рокля, която също засия като чисто злато. Ецио видя как се приземи невредима и се отдалечи с Бартоломео и Лисицата към близката колонада. С Макиавели останаха сами. Макиавели понечи да скочи, но Ецио го спря.

— Защо си промени мнението така внезапно, Николо?

Макиавели се усмихна.

— Не съм го променил. Винаги съм те подкрепял. Винаги съм бил предан на каузата. Единствената ми вина е, че мисля нетрадиционно. Това пося семената на съмнението у теб и у Джилберто. Но вече надмогнахме подозренията. Никога не съм се стремил към водачество. Аз съм… по-скоро съзерцателен. А сега да скочим заедно като приятели и съратници в служба на Кредото.

Макиавели протегна ръка и усмихнат, Ецио я стисна здраво. Двамата полетяха заедно от покрива на камбанарията.

Още щом се приземиха и се присъединиха към сподвижниците си, към тях се втурна пратеник на кон и задъхано извика:

— Маестро Макиавели, Чезаре се е върнал в Рим сам след последния си набег в Романя. Язди към Кастел Сант’Анджело.

— Благодаря, Алберто — отвърна Макиавели, а куриерът обърна коня си и препусна обратно.

— Е? — попита го Ецио.

Макиавели разпери ръце.

— Ти решаваш, не аз.

— Николо, трябва и занапред да ми казваш какво мислиш. Сега търся съвет от най-доверения си съмишленик.

Макиавели се усмихна.

— Вече знаеш мнението ми по този въпрос. То не се е променило. Трябва да изтрием Борджия от лицето на земята. Върви и ги убий, менторе. Довърши започнатото.

— Добър съвет.

— Знам — погледна го изпитателно Макиавели.

— Какво има? — попита Ецио.

— Смятах да напиша книга за методите на Чезаре. Сега мисля да я балансирам с проучване на твоите.

— Ако ще пишеш книга за мен — каза Ецио, — гледай да е по-къса!