Оливър Боудън
Братството (23)

22

Дългоочакваната среща на Ецио с Макиавели най-сетне се състоя на остров Тибър скоро след посещението в бордея. Отначало Ецио беше сдържан — не му харесваше членовете на Братството да изчезват, без да го уведомяват къде отиват — но сърцето му подсказваше, че за Макиавели трябва да направи изключение. Братството на асасините обединяваше свободомислещи, волни души, движени не от облаги или принуди, а от общи интереси и цели. Той не притежаваше, нито имаше право да контролира никого от тях.

Сериозен и целеустремен, Ецио се ръкува със стария си съмишленик — Макиавели отбягваше приятелските прегръдки.

— Трябва да поговорим — каза той.

— Наистина. — Макиавели го погледна. — Разбирам, че си узнал за договорката ни с Пантасилея.

— Да.

— Добре. Тази жена има повече усет за тактика в кутрето си, отколкото съпругът й — в цялото си тяло. Не че не е ненадминат в своята сфера. — Той замълча. — Успях да науча нещо много ценно от една от къртиците ми. Имаме имената на девет ключови тамплиерски агенти, на които Чезаре плаща да тероризират Рим.

— Само ми кажи как да ги открия.

Макиавели се замисли.

— Предлагам да търсим местата в града, където цари смут. Поговори с хората. Сигурно ще се намерят граждани, които да те насочат.

— От служител на Борджия ли набави тази информация?

— Да — отвърна предпазливо Макиавели след кратко мълчание. — Как разбра?

Ецио се сети за срещата на пазарния площад, на която станаха свидетели с Лисицата. Навярно тогава Макиавели бе установил контакт с информатора, от когото черпеше сведения.

— Просто налучквах — отвърна той. — Grazie.

— Клаудия, Бартоломео и Лисицата те чакат във вътрешната стая. — Замълча за кратко и продължи: — Налучка много правилно.

— Наистина, Николо — каза Едио и двамата тръгнаха към вътрешната стая.

Съратниците му от Братството станаха да го поздравят със сериозни лица.

— Buona sera. Какво открихте? — попита делово Ецио.

Бартоломео заговори пръв:

— Потвърдихме, че кучият син Чезаре наистина е в Кастел Сант’Анджело. С папата.

— А моите шпиони доложиха, че Ябълката е предоставена някому за проучване — добави Лисицата. — Сега съм се заел да разкрия самоличността му.

— Не можеш ли да се досетиш?

— Догадките не вършат работа. Трябва да сме сигурни.

— Аз имам вести за Катерина Сфорца — вметна Клаудия. — Следващата седмица ще я прехвърлят в затвора в крепостта. В четвъртък привечер.

Сърцето на Ецио неволно подскочи, но новината беше добра.

— Bene — рече Макиавели. — Значи са в крепостта. Рим ще се съвземе много бързо, щом обезвредим Чезаре и Родриго.

Ецио вдигна ръка.

— Ще се заема с тях само при подходяща възможност.

Макиавели го погледна раздразнено.

— Не повтаряй грешката, която допусна в подземието. Трябва да ги убиеш.

— Съгласен съм с Николо — обади се Бартоломео. — Не бива да чакаме.

— Бартоломео е прав — каза Лисицата.

— Трябва да платят за смъртта на Марио — заяви Клаудия.

Ецио ги успокои:

— Не бойте се, приятели, те ще умрат. Имате думата ми.