Оливър Боудън
Братството (22)

21

През следващите няколко седмици Ецио се зае да обедини силите на Братството в Рим. Трябваше също да прецени как да използва информацията, събрана от Лисицата, както и първите сведения от Бартоломео. Не смееше да се надява, че течението се обръща срещу Борджия, но му се струваше, че съзира началото на края. Не забравяше обаче старата сентенция колко по-лесно е да победиш млад лъв, отколкото стар и опитен, фактът, че хватката на Чезаре върху Романя не отслабва, а французите владеят Милано, подкопаваше предпазливия му оптимизъм. Французите продължаваха да подкрепят папския военачалник. Години по-рано кардиналът на Сан Пиетро Джулиано дела Ровере, най-могъщият враг на папата, се бе опитал да обърне французите срещу Борджия и да свали Александър от трона му, но той го бе надхитрил. Способен ли беше Ецио да успее там, където Ровере се бе провалил? Поне не бяха отровили кардинала — беше твърде влиятелен — и той оставаше скрития коз на Ецио.

Беше решил — макар да го пазеше в тайна — да насърчи Братството да премести щабквартирата си за постоянно в Рим. Рим беше средище на световните дела. И на световната поквара. Къде другаде да се окопаят, след като Монтериджони вече не съществуваше? Ецио състави план за преразпределяне на средствата на Братството в отплата за успешно изпълнени мисии. Диамантите, открити на лодката на търговците на роби, идваха тъкмо навреме, за да попълнят фонда на кампанията.

Някой ден…

Но този ден все още беше много далеч. Братството нямаше нов водач, макар по всеобщо съгласие той и Макиавели да го оглавяваха временно. Само засега обаче, защото нищо не бе одобрено на официален съвет.

Катерина все още не излизаше от ума на Ецио.

Беше оставил Клаудия да обнови „Разцъфналата роза“, без да я наглежда и без да се намесва. Нека изплува или потъне, подведена от предизвикателната си самонадеяност. Бордеят обаче бе съществено звено от мрежата му и дълбоко в себе си той признаваше, че ако наистина не й се доверява, щеше да й се противопостави по-категорично. Сега бе време да подложи работата и постиженията и на изпитание.

Когато се завърна в „Разцъфналата роза“, остана и изненадан, и доволен. Мястото изглеждаше също тъй преобразено като другите му начинания в града и като казармите на Бартоломео, макар скромно и мъдро да не си приписваше изцяло заслугата за тях. С прикрит възторг оглеждаше изисканите стаи със скъпи дамаски, широките канапета, меките копринени възглавнички и белите вина, охладени в лед — скъп лукс.

Момичетата не приличаха на проститутки, а на истински дами и съдейки по обноските им, някой определено ги бе научил да се държат изтънчено. Колкото до клиентелата, първият извод беше, че бизнесът процъфтява, и първоначалните му съмнения доколко подбрани са посетителите сега се разсеяха напълно. В централния салон разпозна поне дузина кардинали и сенатори, както и членове на Апостолическата камара и други служители на Курията.

Всички се забавляваха, изглеждаха спокойни и — поне се надяваше да е така — не подозираха нищо. Окончателно обаче щеше да го убеди ценността на информацията, която куртизанките на Клаудия щяха да изтръгнат от тази тълпа користолюбиви глупци.

Зърна сестра си — скромно облечена, слава Богу — да разговаря твърде радушно (за неговия вкус) с Асканио Сфорца, бивш заместник-секретар на Курията, изпаднал за кратко в немилост, но завърнал се в Рим с амбицията отново да спечели папското благоволение. Клаудия забеляза Ецио и изражението й се промени. Тя се извини на кардинала и приближи с бегла усмивка.

— Добре дошъл, братко — каза му тя.

— Благодаря — отвърна той, но не се усмихна.

— Както виждаш, „Разцъфналата роза“ е най-известният бордей в Рим.

— Поквара и пак поквара, колкото и добре да е предрешена.

Тя прехапа устни.

— Постарахме се. И не забравяй защо всъщност съществува това място.

— Да. Парите на Братството очевидно са добре инвестирани.

— Това не е всичко. Ела в кабинета ми.

За изненада на Ецио там беше Мария, която попълваше документи с помощта на счетоводител. Майка и син се поздравиха сдържано.

— Искам да ти покажа нещо. — Клаудия извади бележник. — Тук записвам всички умения, които момичетата ми усвояват.

— Момичетата ли?

Ецио не успя да прикрие сарказма в гласа си. Сестра му приемаше задачата много присърце.

— Защо не? Виж!

Тя също заговори по-хладно.

Ецио прелисти бележника.

— Не научават кой знае колко.

— Мислиш, че би се справил по-добре? — попита язвително тя.

— Nessum problema — заядливо отвърна Ецио.

Усетила напрежението, Мария заряза сметките и приближи.

— Ецио — каза тя. — Борджиите създават неприятности на момичетата на Клаудия. Те се стремят да не се набиват в очи, но трудно приспиват подозренията. Би могъл да им помогнеш…

— Ще го взема предвид. Ще поговоря с тях. — Ецио се обърна към Клаудия. — Нещо друго?

— Не. — Помълча малко и продължи: — Ецио?

— Какво?

— Нищо.

Ецио понечи да си върви.

— Откри ли Катерина? — попита накрая.

— Работим по въпроса — студено отвърна Клаудия.

— Радвам се. Bene. Очаквам те на остров Тибър в мига щом разбереш къде точно я държат. — Той кимна с глава по посока на жизнерадостните възгласи, долитащи от централния салон. — С толкова дойни крави едва ли ще ти е много трудно.

Той ги остави.

На улицата се почувства виновен, задето се бе държал така. Явно се справяха много добре. Но дали Клаудия ще продължи да упорства?

Вътрешно сви рамене. За пореден път заключи, че истинският източник на гняв е собствената му тревога дали е способен да закриля най-скъпите си хора. Нуждаеше се от тях, но знаеше, че страхът за безопасността им го прави уязвим.