Оливър Боудън
Братството (19)

18

Борджиите бяха нападнали изненадващо казармите, избирайки времето за следобедна почивка. Хората на Бартоломео ги бяха отблъснали с традиционните си оръжия, но докато ги изтикваха към кулата, Ецио забеляза как стрелците на Чезаре се събират по бойниците, насочили новите си пушки към прииждащите мъже на Бартоломео.

Той заобиколи мелето, избягвайки стълкновения с отрядите на Борджия. Тръгна към задната част на кулата. Както очакваше, вниманието на всички бе погълнато от битката отпред. Изкачи се по външната стена, чиито грубо одялани камъни предоставяха лесна опора за краката. Хората на Бартоломео бяха въоръжени с арбалети, някои имаха и далекобойни пушки, но те не можеха да съперничат на гибелния огън на усъвършенстваните оръжия на Борджия.

За по-малко от три минути Ецио стигна горната част на стената, извисяваща се на четирийсетина крачки над земята. Прехвърли се през парапета с изопнати жили и тихо се сниши върху покрива на кулата. Прокрадна се зад стрелците, пристъпвайки тихо все по-близо до противника. Извади безшумно Скритото острие. Изскочи иззад мъжете и светкавично обезвреди четирима с двете остриета на камата. Едва тогава снайперистите на Борджия осъзнаха, че сред тях се е вмъкнал враг. Ецио забеляза как един насочва дуло към него; беше на петнайсетина крачки разстояние и затова просто запрати камата по въздуха. Тя се завъртя три пъти и се заби между очите на войника със смразяващ глух звук. Мъжът падна, но успя да натисне спусъка на мускета — за щастие на Ецио цевта се бе изместила от желаната мишена и куршумът се отклони надясно, към най-близкия му съратник, прониза адамовата му ябълка и накрая заседна в рамото на мъжа зад него. И двамата се строполиха. На покрива на кулата останаха само трима стрелци. Ецио веднага отскочи встрани и с опакото на дланта си зашлеви единия през лицето с такава сила, че той излетя през бойника. Преди да падне надолу, Ецио улови цевта на пушката му и халоса с приклада лицето на втория. С мъчителен крясък той последва другаря си през стената. Последният вдигна ръце, че се предава, но твърде късно — Скритото острие вече се бе плъзнало между ребрата му.

Ецио грабна още една пушка и заслиза по стълбите към долния етаж. Там четирима войници стреляха през тесните пролуки в дебелите каменни стени. Той натисна спусъка, стиснал мускета на височината на кръста. Най-отдалеченият падна ничком с окървавени гърди. Ецио пристъпи две крачки напред, размахал пушката като тояга, този път с дулото напред. Улучи коляното на втория войник, който рухна на пода. Един от останалите бе успял да се извърне и да се прицели. Инстинктивно Ецио се приведе напред и долови как въздухът изсвистя, когато куршумът профуча на сантиметри от бузата му и се заби в стената отзад. Инерцията стовари Ецио върху стрелеца. Той се люшна назад, а главата му се разби в твърдия камък. Последният също се беше обърнал да посрещне неочакваната заплаха. Сведе поглед надолу, но Ецио отскочи от пода и Скритото острие прониза челюстта на войника.

Мъжът с раздробеното коляно се размърда и посегна към камата си, но Ецио го ритна в слепоочието и спокойно се обърна да погледа битката, разгоряла се долу. Силите на Борджия търпяха погром. Без предимството на огнестрелните оръжия, войниците му отстъпваха бързо и скоро подвиха опашки и побягнаха, предоставяйки кулата на Бартоломеовите condottieri.

Ецио слезе по стълбите до главната порта на кулата. По пътя се натъкна на няколко стражи, които оказваха яростна съпротива, докато сабята му не ги сломи до един. Прочистил кулата от войници на Борджия, Ецио отвори портата и се присъедини към Бартоломео. Битката беше приключила и Пантасилея стоеше до съпруга си.

— Браво, Ецио! Заедно обърнахме в бягство тези проклетници.

— Така е.

Ецио и Пантасилея тайно се спогледаха съзаклятнически. Мъдрият й съвет бе спечелил битката.

— Тези нови пушки! — възкликна Бартоломео. — Прибрахме няколко, но още не сме им хванали цаката. — Той се усмихна. — Както и да е… след като обърнахме в бягство папските кучета, ще успея да привлека повече хора на наша страна. Но първо, особено след днешния случай, искам да подсиля казармите.

— Добра идея. Но кой ще го направи?

Бартоломео поклати глава.

— Не ме бива много по тази част. Ти си образован, защо не прегледаш плановете?

— Имаш ли чертежи?

— Да. Наех блестящ млад мъж флорентинец като теб. Казва се Микеланджело Буонароти.

— Не съм го чувал, но va bene. В замяна искам да узнавам всеки ход на Чезаре и Родриго. Може ли някой от твоите хора да ги следи?

— Скоро няма да страдам от недостиг на хора. Имам достатъчно поне за работна сила за строителството. Ще намеря и ловки шпиони да слухтят край Борджиите в твоя услуга.

— Отлично!

Ецио знаеше, че Макиавели има доверени доносници, но той си пазеше козовете, а Бартоломео — не. Макиавели беше заключена стая, Бартоломео — открито небе. И макар Ецио да не споделяше съмненията на Лисицата — които се надяваше да е поразсеял — не би отказал втора тетива за стрелата си.

Следващия месец наглеждаше работата по укрепването на казармите, поправянето на нанесените от битката поражения, построяването на по-високи и по-силни наблюдателни кули и подмяната на палисадитес каменни стени. Когато приключиха, двамата с Бартоломео тръгнаха на обиколка да оценят стореното.

— Не е ли прекрасно? — сияеше Бартоломео.

— Впечатлен съм.

— А най-добрата новина е, че прииждат все повече и повече хора. Аз, разбира се, ги насърчавам да се съревновават помежду си; добре е за бойния дух и ги подготвя за истинските битки. — Бартоломео посочи голяма дървена дъска, украсена с неговия герб и подпряна върху триножник. — Както виждаш, тук е списъкът на най-добрите ни воини. Колкото повече успехи жънат, толкова по-високо се изкачват в класацията.

— А къде съм аз?

Бартоломео го погледна и махна във въздуха над дъската.

— Някъде там горе, мисля.

Войник дойде да им съобщи, че един от най-добрите му мъже — Джан — ще участва в двубой на парадния площад.

— Ако искаш да демонстрираш умения, провеждаме тренировъчни срещи. А сега ме извини. Заложил съм парите си на това момче.

Той се засмя и се отдалечи.

Ецио тръгна към обновения кабинет с географските карти. Естествената светлина беше по-добра и в разширената стая се побираха повече маси и стативи. Беше се загледал в карта на Романя, когато Пантасилея влезе при него.

— Къде е Бартоломео? — попита тя.

— На двубоите.

Пантасилея въздъхна.

— Толкова агресивно подхожда към света. Аз смятам, че стратегията не е маловажна. А ти?

— И аз.

— Нека ти покажа нещо.

Тя го поведе към просторен балкон с изглед към вътрешен двор. В единия му край имаше голям нов гълъбарник, гъмжащ от птици.

— Това са пощенски гълъби — обясни Пантасилея. — Всеки, изпратен ми от Николо Макиавели от града, ми носи по едно име на агент на Борджия в Рим. Кланът Борджия забогатя през юбилейната 1500. Прибраха парите на поклонниците, пожелали да си откупят опрощение. А онези, които отказваха да плащат, бяха ограбени.

По лицето на Ецио се изписа мрачно изражение.

— Но твоите нападения разтърсиха Борджиите — продължи Пантасилея. — Шпионите им претърсват града, издирват нашите хора и ги разкриват. Макиавели е узнал и някои от техните имена. И тях получавам по пощенските гълъби. Междувременно Родриго е попълнил с нови членове Курията, за да поддържа влиянието си сред кардиналите. Както знаеш, натрупал е дългогодишен опит във ватиканската политика.

— Несъмнено.

— Вземи имената им, когато се върнеш в града. Ще ти бъдат от полза.

— Възхитен съм, мадона.

— Потърси тези хора и ги елиминирай, ако успееш, за да дишаме по-леко.

— Трябва да потегля незабавно за Рим. И искам да ти кажа нещо, благодарение на което аз дишам по-леко.

— Да?

— Разкритията ти доказват, че Макиавели безспорно е един от нас. — Ецио се поколеба. — Но въпреки това…

— Да?

— Имам същата договорка с Бартоломео. След седмица го помоли да дойде на острова в Тибър. Знае мястото. Осмелявам се да твърдя, че и ти го знаеш. Ще ми разкаже какво е научил за Родриго и за Чезаре.

— Още ли се съмняваш в Макиавели?

— Не. Несъмнено ще се съгласиш обаче, че е уместно цялата информация да се проверява дважди, особено в такива времена.

По лицето й сякаш премина сянка, но после тя се усмихна и каза:

— Ще ти изпратя Бартоломео.