Оливър Боудън
Братството (8)

7

Ецио вечеря леко — само печено пиле със зеленчуци — а киантито разреждаше наполовина с вода. Хранеха се мълчешком и той отговаряше на въпросите на майка си любезно, но лаконично. След като напрежението, натрупано в очакване на срещата, се уталожи, го налегна непреодолима умора. Откакто напуснаха Рим, почти не беше отдъхвал, а сега очевидно се налагаше да отложи отдавнашната си мечта да се оттегли в стария си дом във Флоренция и да се отдаде на четене и на разходки из околните хълмове.

Преценил, че е спазил добрия тон, Ецио се сбогува със сътрапезниците и се прибра в спалнята си — просторно, тихо, приглушено осветено помещение на един от горните етажи, с изглед към полята, а не към града. Щом освободи прислужника, невидимата броня, която го крепеше през деня, се свлече, тялото му олекна, раменете му се отпуснаха, краката му запристъпваха по-бавно. Движенията му станаха бавни и отмерени. Тръгна към ваната, която прислужникът му вече беше подготвил. По пътя изу ботушите, съблече се и застина за миг — гол, стиснал купчината дрехи — пред огледалото до бакърената вана. Взря се в отражението си с изморени очи. Къде отлетяха последните дълги четирийсет години? Изопна рамене. Беше остарял, но по-силен, несъмнено по-мъдър, но как да отрече колко изтощен се чувства?

Захвърли дрехите върху леглото. Под него, заключени в сандък от бряст, лежаха тайните оръжия от Кодекса, които Леонардо да Винчи му беше изработил. Зарече се да ги прегледа още призори, след уречения военен съвет с Марио. Не се разделяше никога със Скритото острие, освен когато се събличаше, но дори тогава го държеше на една ръка разстояние. Носеше го винаги; то се бе превърнало в част от тялото му.

С въздишка на облекчение Ецио се отпусна във ваната. Потопен до врата в горещата вода, вдъхвайки деликатно ароматизираната пара, той затвори доволно очи. Най-сетне спокойствие. Трябваше да се възползва от няколкото кратки часа на отдих.

Задряма и засънува, когато едва доловим шум — вратата се отвори и затвори зад тежката платнена завеса — го разбуди. Застана тутакси нащрек, като диво животно. Ръката му тихо потърси острието и с отработен жест го закрепи върху китката. После с едно плавно движение той се обърна и се изправи във ваната, готов за действие, вперил очи към вратата.

— Е — обади се Катерина усмихнато и приближи, — определено не си изгубил нищо през годините.

— Предимството е на твоя страна, контесо — усмихна се и Ецио. — Облечена си.

— Това може да се промени. Но ще почакам.

— Ще почакаш какво?

— Да кажеш, че не е необходимо да се увериш със собствените си очи. Да кажеш колко си сигурен, макар да не ме виждаш гола, че природата е била благосклонна, дори по-благосклонна към мен, отколкото към теб. — Обърканото изражение на Ецио я разсмя. — Но, да, помня, че те бива повече в битките срещу тамплиерите, отколкото в комплиментите.

— Ела тук!

Той я улови за колана на роклята и я придърпа към себе си, а пръстите й се стрелнаха първо към острието и го разкопчаха, а после към връзките на корсета й. След секунди той я вдигна и двамата се потопиха във ваната с жадно долепени устни и сплетени тела.

Не останаха дълго във водата. Скоро се изправиха и се изсушиха с твърдите ленени кърпи, оставени от прислужника. Катерина беше донесла стъкленица с ароматно масажно масло и сега я извади от джоба на роклята си.

— Легни — нареди му тя. — Искам да се уверя, че се чувстваш добре и си готов за мен.

— Нима не виждаш, че съм готов?

— Отпусни се. Наслаждавай се.

Ецио се усмихна. Това беше за предпочитане пред съня. Сънят щеше да почака.

Сънят, както се оказа, почака цели три часа. Най-сетне Катерина се сгуши в прегръдките му. Заспа преди него и той я погледа известно време. Природата наистина се бе оказала благосклонна към нея. Стройно, но със съблазнителни извивки, с тесни хълбоци, широки рамене и малки, но съвършени гърди, тялото й беше като на двайсетгодишна, а буйният ореол от мека светлочервена коса, която гъделичкаше гърдите му, все още пазеше аромата, влудявал го преди години. Веднъж-дваж през нощта той се събуждаше и откриваше, че се е отдръпнал от нея, и когато я прегръщаше отново, тя се сгушваше плътно до него, без да се събужда, въздъхваше доволно и пъхаше длан под ръката му. По-късно Ецио се питаше дали това не беше най-прекрасната любовна нощ през живота му.

Успаха се, разбира се, но Ецио не искаше да се лиши от ласките й в името на оръдейната стрелба, макар част от съзнанието му да го кореше за това. Отдалеч до слуха му долитаха забързан тропот и гръмогласни команди, последвани от бумтене на топове.

— Упражняват се с новото оръдие — каза той, когато за миг Катерина застина и го изгледа въпросително. — Маневри. Марио е строг пълководец.

Завесите от тежък брокат възпираха светлината и стаята оставаше закътана в нощен сумрак; прислужникът не ги обезпокои.

Скоро изпълнените с наслада стенания на Катерина заглушиха всички останали шумове. Ръцете му се сключиха върху стегнатите й хълбоци, а тя го придърпа настойчиво към себе си, когато ги сепна нещо по-силно от топовен залп.

Внезапно от покоя и топлината на спалнята не остана и помен. Прозорците избухнаха с могъщ трясък, отнасяйки част от каменната стена, а огромно гюле влетя вътре и се приземи, нажежено като лава, на сантиметри от леглото. Подът се огъна под тежестта му.

Инстинктивно Ецио се хвърли закрилнически върху Катерина при първия знак за опасност и в същия миг любовниците се превърнаха в професионалисти и съратници — за да останат любовници, първо трябваше да оцелеят.

Скочиха от леглото и навлякоха дрехите си. Ецио забеляза, че освен стъкленицата с ароматно масло, Катерина бе скътала под полите си и много полезна кама с назъбено острие.

— Какво, по дяволите…? — извика той.

— Върви да намериш Марио — настоя тя.

В спалнята влетя ново гюле, разтърси гредите над току-що опразненото им легло и го надроби на парчета.

— Войниците ми са в предния двор — обясни Катерина. — Ще ги открия и ще ги отведа зад крепостта, за да ги обкръжим. Кажи на Марио, че така съм решила.

— Благодаря — каза Ецио. — И внимавай!

— Ще ми се да се бях преоблякла — засмя се тя. — Следващия път гледай да резервираш стая в хотел.

— Да се погрижим да има следващ път — отвърна той усмихнато, но нервно и си препаса сабята.

— Обзалагам се, че ще има! Arrivederci!^[1] — извика Катерина и се втурна навън, изпращайки му пътьом въздушна целувка.

Ецио огледа отломките от леглото. Оръжията от Кодекса — двойното острие, отровната кама и пистолетът — бяха погребани под тях и най-вероятно унищожени. Поне Скритото острие му беше останало. Дори в най-тежките мигове не би го забравил — последното завещание на убития му баща.