Оливър Боудън
Братството (64)

63

За пореден път Ецио пое на самотно и дълго пътешествие през Испания, на север към Виана. Пристигна там през март, лето Господне 1507. Градът на около километър от него приличаше досущ на видението, което Ябълката му беше показала, със здрави стени и добре укрепена цитадела в центъра. Имаше обаче и разлика.

Дори преди да пресече наварската граница, зорките му очи различиха, че градът е под обсада. Когато стигна селото, повечето местни клатеха неразбиращо глави, когато ги разпитваше, но от свещеника, с когото успя да разговаря на латински, узна всичко.

— Чул си навярно, че кралят и кралицата ни са хвърлили око на Навара — богата земя е и те искат да я присъединят към Испания.

— Значи възнамеряват да завземат Виана?

— Вече я завзеха. Управлява я граф Лерин от тяхно име.

— А кой го е обсадил?

— Наварските войски. Мисля, че ще победят.

— Защо?

— Защото ги предвожда деверът на наварския крал, а той е опитен генерал.

Сърцето на Ецио затуптя по-бързо, но трябваше да се увери.

— Как се казва?

— Много е известен, казват. Дукът на Валенсия Чезаре Борджия. Навремето командвал армията на папата. Но испанските войници са смели. Налитат срещу врага и по полята край града се водят кървави битки. На твое място не бих ходил там, синко, навсякъде се шири само гибелна разруха.

Ецио му благодари и пришпори коня.

На бойното поле се водеше разгорещена битка. Гъста мъгла забулваше противниците. В средата бе застанал Чезаре Борджия и поваляше всеки, посмял да го доближи. Ненадейно самият Ецио беше въвлечен в схватката, нападнат от друг конник — наварец с герб с червен щит с кръстосани жълти вериги. Ецио замахна със сабята, но мъжът се сниши и отбягна удара и инерцията едва не събори асасина от седлото. Успя да запази равновесие, да обърне коня и да го насочи към противника, който бе вдигнал ръка, готов да прониже открития му хълбок. Но Ецио протегна светкавично сабята си и върхът й се заби в гърдите на навареца. Превит от болка, раненият се отдръпна назад и му позволи да нанесе разсичащ удар от горе на долу, раздробявайки рамото му чак до ребрата. Строполи се безмълвно и испанските пехотинци го довършиха.

Чезаре се биеше на земята и Ецио реши, че по-лесно ще се промъкне до него незабелязано, ако слезе от коня. Скочи от седлото и се спусна през мелето.

Най-сетне се изправи гърди срещу гърди със смъртния си враг. Лицето на Чезаре беше окървавено, кално и изтощено, но когато видя Ецио, по него се изписа възобновена решимост.

— Асасине! Как ме откри?

— Водеше ме жаждата да отмъстя за Марио Аудиторе.

Кръстосаха остриета и Ецио успя да избие сабята на противника. Затъкна своята в канията и се хвърли към Борджия. Сключи ръце около врата му. Чезаре бе понаучил нещичко от Микелето за удушваческото изкуство и успя да се освободи. Ецио извади Скритото острие, но врагът му отбягна удара, за пореден път успявайки да се защити. Битката бушуваше около тях, но внезапно испанските тромпети затръбиха отстъпление. Чезаре изкрещя победоносно на наварските воини край тях:

— Убийте го! Убийте асасина! Разсечете го на парчета!

Мъглата се сгъсти и скри Чезаре, а наварците заобиколиха Ецио. Той се бори дълго и храбро, докато изтощението не го сломи. Падна на земята, почти незабележим в стълпотворението от човешки тела, а мъглата го прибули и наварците се оттеглиха, сметнали го за мъртъв.

Ецио се свести. Лежеше по гръб в центъра на бойното поле, а върху него бе паднал мъртъв войник. Отмести тялото му и се изправи.

Над него се ширеше облачно, кървавочервено небе, а в далечината слънцето грееше яростно. Прахоляк се стелеше над широкия черен път, осеян с трупове.

Една врана бе кацнала върху брадичката на мъртвец и гладно кълвеше очите му. Кон без ездач профуча край него, подивял от миризмата на кръв. Прекършени знамена плющяха на вятъра.

Стенейки от болка, Ецио стана и пое през полето на мъртъвците. Откри, че е изгубил сабята и камата си, но щитът и Скритото острие бяха непокътнати.

Първо трябваше да си потърси оръжия. Наблизо един селянин оглеждаше събраното от труповете. Вдигна поглед към него.

— Какво чакаш? — каза. — Всичко наоколо е на твое разположение.

Ецио се огледа за загинали офицери и рицари, понеже щяха да са по-добре въоръжени, но все се оказваше, че някой го е изпреварил. Най-после откри мъртъв капитан с хубава сабя и кама, подобна на неговата. Взе ги благодарно.

След това тръгна да си търси кон, за да се придвижи по-бързо. Извади късмет. На по-малко от половин километър от бойното поле откри оседлан боен кон с окървавен гръб, но невредим, да пасе зелена трева. Заговори му нежно и го яхна. Отначало животното се възпротиви, но той го успокои и препусна по обратния път.

Още селяни кръстосваха бойното поле и тършуваха за плячка из телата. Подмина ги и се впусна в галоп към поредната битка. От върха на възвишението се разкриваше равнина, където се разгаряше нова схватка, недалеч от укрепените стени на града, от които долитаха топовни гърмежи.