Оливър Боудън
Братството (60)

59

Ханът „Самотният вълк“ беше запуснат, но имаше що-годе удобни легла и понеже кървавата схватка на Ецио и приятелите му с поддръжниците на Борджия се проточи до късно, не им остана друг избор, освен да пренощуват тук. Откриха вино, вода и храна — хляб, лук и малко салам — и дори Леонардо бе твърде гладен, за да откаже скромната вечеря.

На другата сутрин Ецио се събуди рано, нетърпелив да намерят коне за пътуването. Капитан Филин беше край дока и наглеждаше как поправят пострадалия му кораб. Знаеше къде се намира крепостта Ла Мота и ги упъти, доколкото успя, как да стигнат дотам, но им предстоеше дълго и тежко пътуване, Филин им помогна и да се сдобият с коне, но подготовката продължи още два дни, понеже трябваше да си осигурят и провизии. Щяха да се движат на северозапад през кафявите възвишения на Централна Испания. Нямаха карти и щяха да пътуват от град на град, следвайки списъка с имена, който Филин им беше дал.

Напуснаха Валенсия и след неколкодневна изморителна езда с първата смяна коне — Леонардо се вайкаше горчиво — навлязоха сред красивите планини около малкия град Куенка. После се спуснаха в равната мадридска долина и прекосиха царствения град, където разбойници, опитали се да ги ограбят, намериха смъртта си на пътя. Оттам поеха на север към Сеговия, където пренощуваха у сенешала на кралица Изабела Кастилска.

Продължиха през открити поля, където ги нападнаха и едва не ги ограбиха мавърски разбойници, изплъзнали се някак си от тежкия юмрук на крал Фердинанд и оцелели дванадесет години в пустошта. Фердинанд, крал на Арагон, Сицилия, Неапол и Валенсия, беше основал Испанската инквизиция и бе подложил на гонения евреите — с тежки последствия за икономиката на нацията — чрез Великия си инквизитор, Томазо де Торкемада. Благодарение на брака с не по-малко противната Изабела той бе обединил Арагон и Кастилия и бе разчистил пътя за създаването на единна испанска нация. Фердинанд беше хвърлил око и на Навара, макар Ецио да се питаше дали кроежите на фанатичния крал няма да ударят на камък в тази държава, където Чезаре имаше силни семейни връзки като девер на френския й крал.

Борейки се с изтощението, те препускаха ли, препускаха, молейки се да пристигнат навреме, за да осуетят плана на Микелето. Въпреки бързината, с която се придвижваха обаче, не успяваха да стопят преднината му.