Оливър Боудън
Братството (47)

46

Конклавът се двоумеше. Въпреки усилията на Дела Ровере да го надхитри, влиянието на Чезаре все още не беше намаляло. Страхът — или собствените интереси — разколебаваха кардиналите. Макиавели предполагаше, че ще изберат приемлив за всички лагери кандидат, чиито дни обаче ще са преброени. Временен папа, докато балансът на силите се проясни.

Подготвен от Николо, Ецио остана доволен, след като след цели седмици напразно очакване Клаудия донесе новината на остров Тибър.

— Кардиналът на Руан — французин, Жорж д’Амбоа — разкри по… принуда… че Чезаре е свикал среща на тамплиерите в провинцията, извън пределите на Рим. Кардиналът също ще присъства.

— Кога?

— Тази нощ.

— Къде?

— Мястото ще се пази в тайна до последната минута.

— Тогава ще причакам кардинала пред имението му и ще го проследя, когато тръгне.

Макиавели влезе забързано в стаята.

— Избрали са нов папа — съобщи той. — Любимият ти френски кардинал, Клаудия, ще уведоми тази нощ Чезаре. Всъщност ще го придружава малка делегация от предани на Борджия кардинали.

— Кой е новият папа? — попита Ецио.

Макиавели се усмихна.

— Оказах се прав — кардинал Пиколомини. Не е възрастен, на шейсет и четири е, но е с разклатено здраве. Ще приеме името Пий III.

— Кого подкрепя?

— Още не знаем, но всички чуждестранни посланици настояха Чезаре да напусне Рим по време на избора. Дела Ровере е разгневен, но той умее да чака.

Остатъкът от деня Ецио прекара с Бартоломео. Обмислиха стратегията си и подготвиха отряд от доброволци и condottieri за евентуалното сражение с Чезаре.

— Добре, че не уби Чезаре в замъка му — каза Бартоломео. — Сега ще събере поддръжниците си и ще успеем да елиминираме повечето на едно място. — Той погледна Ецио. — Бива си те, приятелю. Сякаш си го планирал предварително.

Ецио се усмихна и се прибра в стаичката си, където си закачи пистолета и пъхна двойното острие в канията на колана си.

Ецио сформира авангард от малка група подбрани мъже, а останалите ги последваха на известно разстояние. Когато в късния следобед кардиналът на Руан препусна с колегите си и с антуража им, Ецио и конниците му поеха на безопасна дистанция след тях. Не след дълго кардиналът спря пред обширно имение, разположено зад укрепени стени край бреговете на езерото Брачано.

Ецио се изкатери по стените и проследи кардиналската делегация към голямата зала, смесвайки се със стотината офицери на Борджия. Присъстваха мнозина от чуждестранни земи. Макар да не разпозна откъде са, Ецио знаеше, че са членове на Тамплиерския орден. Чезаре, вече напълно възстановен, стоеше пред подиум в центъра на претъпканата зала. По стените горяха факли и хвърляха скокливи сенки, придавайки на множеството вид по-скоро на вещерско сборище, отколкото на военен съвет.

Отвън се трупаха войници на Борджия, чиято многочисленост изненада Ецио, който не бе забравил забележката на Чезаре, че очаква Микелето да доведе подкрепления от италианските провинции. Разтревожи се, че дори с хората на Бартоломео и със собствените си доброволци, разположени на няколкостотин метра от имението, няма да успее да сломи поддръжниците на Борджия. Ала беше твърде късно.

Проследи как тълпата в залата се разделя, за да разчисти пътя на кардиналите към подиума.

— Подкрепете ме и Рим отново ще бъде наш! — заяви Чезаре, когато кардиналът на Руан се появи с колегите си. Чезаре ги забеляза и замълча. — Какви са новините от Конклава? — попита той.

Кардиналът на Руан се поколеба.

— И добри, и лоши — отвърна той.

— Говори!

— Избрахме Пиколомини.

Чезаре размисли.

— Е, поне не е рибарският син Дела Ровере! — После се обърна гневно към кардинала: — Но не е човекът, когото исках. Исках марионетка. Пиколомини е с единия крак в гроба, но е способен да ме притисне до стената. Платих щедро за постовете ви. Така ли ми се отблагодарявате?!

— Дела Ровере е могъщ противник. — Кардиналът се поколеба отново. — И Рим се е променил. Парите на Борджия са осквернени.

Чезаре го изгледа студено.

— Ще съжалявате за това решение — отсече с леден глас, Кардиналът сведе глава и понечи да си върви, но в този момент зърна Ецио, който се бе придвижил напред, за да вижда по-ясно.

— Асасинът! — изкрещя той. — Сестра му ме разпитваше. От нея е разбрал. Бягайте! Ще ни избие до крак!

Кардиналите си плюха на петите сред настъпилата суматоха. Ецио ги последва и щом се измъкна навън, стреля с пистолета си. Авангардът пред външните стени чу сигнала и на свой ред извести с гърмежи Бартоломео да атакува. Воините му пристигнаха точно когато вдигнаха портите да пропуснат побягналите кардинали, Защитниците не устояха на напора на авангарда, който ги задържа отворени. Начело на главната асасинска сила Бартоломео нахлу в имението, размахал Бианка с боен вик. Ецио изстреля втория куршум в корема на стража на Борджия, който го бе нападнал, въртежи зловещ боздуган. Не му остана обаче време да зареди отново. Във всеки случай двойното острие бе съвършеното оръжие за близък бой. Ецио се прикри в ниша в стената и с опитна ръка смени пистолета с камата. После се втурна в залата, търсейки с поглед Чезаре.

Битката в имението и зад стените му беше кратка и кървава. Отрядите на Борджия и тамплиерите не бяха подготвени за толкова яростна атака и бяха заловени в капан между стените. Биха се ожесточено и мнозина асасински воини и доброволци паднаха мъртви на бойното поле. Ала асасините имаха съществено предимство — вече бяха на коне и посичаха поддръжниците на Борджия, преди да успеят да яхнат жребците си.

Късно през нощта прахолякът от сражението най-сетне се слегна. Ецио кървеше, ранен в гърдите и в ръката. Бе размахвал тъй яростно двойното острие, че то сряза ръкавицата му и се заби дълбоко в дланта му. Около него се валяха купчина тела, навярно половината от струпалите се в залата хора, които не бяха успели да побегнат и да препуснат на север в мрака.

Чезаре обаче не беше сред жертвите. И той се беше спасил.