Оливър Боудън
Братството (40)

39

След като избра няколко мъже от разрастващата се група доброволци да помогнат на Лисицата срещу „Стоте очи“, Ецио се прибра в стаичката си. Зареди отровното острие с отровата, която Леонардо му беше приготвил, и провери и почисти пистолета, двойното острие, новия арбалет и отровните стрели.

Прекъсна го пратеник на Бартоломео с молба да отиде в казармите му възможно най-бързо. Усетил неприятности и разтревожен — надяваше се Бартоломео и воините му да надделеят над французите — Ецио прибра оръжията от Кодекса, които сметна, че ще му потрябват, в торба за седло и се запъти към конюшнята, където нае любимия си кон. Беше прекрасен ден и пътищата бяха вече съвсем сухи, понеже не бе валяло почти цяла седмица. Околностите на Рим му се сториха малко прашни, докато яздеше, подбирайки заобиколен маршрут, за да не го забележат патрулите на Борджия. Подбираше просеки в горите и през полята, където пасящите крави надигаха лениво глави и го проследяваха с поглед.

Когато стигна казармите, преваляше пладне и всичко изглеждаше спокойно. Забеляза, че след обновяването стените и бойниците бяха пострадали леко от френските канонади, но щетите не бяха сериозни и неколцина мъже запълваха пролуките и цепнатините, покачени на скеле или провесени в кошници през бойниците.

Слезе от коня и подаде юздата на притичалия коняр, бършейки нежно малките петна от пяна около устата на коня — не беше го пришпорвал свръхсили. Потупа го по муцуната и пое по парадния площад към личното крило на Бартоломео.

Премисляше следващата си стъпка след отстраняването на банкера на Чезаре. Чудеше се какво ли ще предприеме противникът му, за да си подсигури несекващ приток от средства, и затова се изненада, когато се озова очи в очи с върха на Бианка — огромния меч на Бартоломео.

— Кой си ти? — изрева огромният мъж.

— Привет и на теб — пошегува се Ецио.

Бартоломео се засмя гръмогласно.

— Пипнах те!

— Даваш ми урок да бъда винаги нащрек.

— Всъщност — намигна му театрално Бартоломео — очаквах съпругата си.

— Ясно, ясно.

Бартоломео свали сабята и прегърна приятеля си. Отпусна мечешката си прегръдка и лицето му доби по-сериозно изражение.

— Радвам се, че дойде, Ецио.

— Какво има?

— Виж!

Ецио проследи погледа на приятеля си към отряд ранени войници, крачещ по парадния площад.

— Френските хапльовци пак ни притискат — каза Бартоломео, отговаряйки на безмълвния въпрос на Ецио.

— Мислех, че си смразил кръвта на генерала им… как му беше името?

— Октавиен дьо Валоа смята, че е потомък на благородническата фамилия Валоа. Нещастен кучи син, ако питаш мен.

Бартоломео се изплю. На площада се появи нова група ранени войници.

— Положението явно е сериозно — констатира Ецио.

— Крал Луи очевидно е изпратил подкрепления на Чезаре, след като разбихме Валоа. — Бартоломео се почеса по брадата. — Сигурно трябва да се чувствам поласкан.

— Колко е зле?

— Върнаха си кулата — мрачно отвърна безстрашният воин.

— Ще я превземем пак. Къде е сега Валоа?

— Прав си. — Бартоломео сякаш не чу въпроса. — Ще я превземем, разбира се. Ще разгоним вагабонтите като пилци. Само почакай.

В този момент един куршум профуча край ушите им и се заби в стената зад тях.

— Беше толкова спокойно, когато яздех насам — каза Ецио и се взря в небето. Слънцето се бе скрило зад грамадни облаци, ненадейно доплували отнякъде.

— Изглеждаше спокойно, искаш да кажеш, французите са подмолни копелета. Но скоро ще стисна Валоа за гушата, помни ми думата! — Той се обърна и изкрещя на сержанта, който притича към тях. — Затворете портите! Приберете всички от външните валове! Бързо!

Войниците се защураха напред-назад. Заеха позиции по бойниците и насочиха топовете.

— Не бой се, приятелю — каза огромният асасин. — Владея положението.

В същия миг голямо гюле се заби в бойницата точно над тях, вдигайки вихрушка от прахоляк и каменни отломки.

— Напредват! — изкрещя Ецио.

Хората на Бартоломео отговориха със залп с главния топ в казармата и стените потрепериха от отката на мощното оръжие френската артилерия отвърна яростно с два оглушителни изстрела, които този път улучиха по-точно целта. Воините на Бартоломео се мъчеха отчаяно да възстановят защитната линия, когато нова канонада разтърси стените, французите очевидно съсредоточаваха огъня върху главната порта и двамата й пазачи се строполиха мъртви.

— Затворете проклетите врати! — изрева Бартоломео.

Добре обучените под негова команда войници се втурнаха да отблъснат френския челен отряд, появил се изневиделица пред входа на казармите, французите явно бяха подготвяли старателно изненадващата атака и за жалост предимството беше на тяхна страна. Бяха сварили крепостта неподготвена за нападение.

Бартоломео скочи от бойниците и се втурна вихрено към главната порта. Въртейки Бианка, той се нахвърли върху французите и огромният меч започна да сее зловеща смърт в редиците им френските войници сякаш окаменяха от страх при появата на Бартоломео. Междувременно Ецио нареди на стрелците да прикриват другарите си, опитващи се да затворят портите, преди противникът да нахлуе в казармите. Присъствието на водача им окуражи асасинските воини и те успяха да залостят портите, но секунди по-късно се чу оглушителен трясък и дървената преграда, която ги придържаше, се огъна заплашително, французите бяха докарали таран, докато вниманието на защитниците бе отклонено към нахлулия в казармите противников отряд.

— Трябваше да построим мост, мътните да го вземат! — изкрещя Бартоломео.

— Не ни остана време!

Ецио извика на стрелците да вземат на прицел струпалите се пред стените френски войници. Бартоломео се качи на бойниците и застана до него, докато той наблюдаваше разгръщащите се френски отряди, никнещи като гъби сякаш от нищото.

— Обградени сме! — изруга Бартоломео.

Не преувеличаваше.

Зад тях една от по-малките порти поддаде с трясък и сред вихрушка от трески и преди защитниците да успеят да реагират, голям отряд френски пехотинци влетяха вътре с извадени саби и очевидно решени да се бият до смърт. Тази ненадейна атака отряза жилищното крило на Бартоломео от останалата част от казармите.

— Божичко, какво са намислили? — изкрещя той.

Асасинските воини бяха по-добре обучени от френските — и обикновено по-отдадени на каузата си — но много численият противник ги бе изненадал неподготвени. Те едва удържаха френския натиск и се мъчеха да изтикат бавно врага назад. Хаосът на близкия ръкопашен бой наелектризираше атмосферата. Противниците се бяха счепкали толкова нагъсто, че тук-там битката се бе превърнала в юмручен бой, понеже нямаше място да завъртят сабите. Въздухът бе нажежен и душен от надвисналата буря — сякаш боговете се мръщеха над тях, сгъстявайки огромните буреносни облаци в небето. Прахолякът по площада се вдигаше като пелена и прекрасният допреди малко ден притъмня съвсем. Не след дълго заваля като из ведро и схватката се превърна в хаос. Противниците не виждаха какво правят. Земята се разкаля и борбата стана още по-отчаяна и хаотична.

В този момент изневиделица, сякаш французите бяха постигнали целта си, тромпетите им засвириха отбой и войниците на Валоа се оттеглиха по-бързо, отколкото се бяха появили.

След известно време Бартоломео успя да въдвори ред и първата му грижа беше да заповяда на дърводелците да сменят разломената порта с нова. Разполагаха, естествено, с резервна, но за да я поставят, им трябваше поне час. Междувременно Бартоломео поведе Ецио към личното си крило.

— Какво, по дяволите, търсеха? — попита той напосоки. — Географските ми карти? Те са безценни, наистина!

Прекъснаха го нови френски фанфари. Следван по петите от Ецио, Бартоломео хукна по стълбите, отвеждащи към високата бойна кула над главната порта. Недалеч от тях, на осеяната с кипариси и трънаци поляна пред казармите, ги очакваше самият генерал, херцог Октавиен дьо Валоа, възседнал кон сред група офицери и пехотинци. Двама от пехотинците държаха пленник, чието тяло беше скрито под чувал, метнат върху главата му.

— Bonjour, генерал Д’Алвиано — лукаво подхвана французинът, вдигнал поглед към Бартоломео. — Готов ли си да се предадеш?

— Защо не дойдеш да ми го кажеш по-отблизо, противна жабо?

— Хайде, хайде, генерале. Понаучи малко френски, та да позагладиш варварските си обноски.

Той погледна усмихнато към подчинените си, които се разкикотиха одобрително.

— Ела да ми преподадеш първия урок! — изкрещя Бартоломео. — А аз ще те науча как да се биеш, понеже не ти стиска да се изправиш пред противника като истински мъж.

Валоа се подсмихна.

— Хмм… Е, cher ami^[1], приятно ми е да си бъбрим, но трябва да повторя — настоявам да се предадеш безусловно преди залез-слънце.

— Ха! Ела и ме принуди! Моята скъпа Бианка ще ти попее на ухо.

— О! Струва ми се, че друга дама не би се съгласила.

Той кимна на пехотинците, които смъкнаха чувала от главата на пленника. Беше Пантасилея!

— Съпругът ми ще ви избие до крак! — каза тя предизвикателно и изплю конците и прахоляка, давещи гърлото й.

Бартоломео стъписано онемя. Ецио го улови за ръката, а хората му се спогледаха ужасено.

— Ще те убия, проклет французино! — изкрещя най-сетне той.

— За бога, успокой се! — подсмихна се Валоа. — Заради съпругата си. И знай, че французите никога не нараняват жена — освен в случай на нужда. — Тонът му стана по-делови. — Но дори глупак като теб разбира, предполагам, какво ще стане, ако не приемеш условията ми. — Той сръга коня и се накани да го обърне. — Ела в щабквартирата ми призори, невъоръжен и понаучил малко френски. Скоро цяла Италия ще го говори.

Той вдигна ръка. Пехотинците метнаха Пантасилея на гърба на един от офицерските коне и всички потеглиха.

— Ще те пипна, дяволско изчадие! — изкрещя безпомощно Бартоломео след тях. — Кучи син! — промърмори и се спусна по стълбите.

— Къде отиваш? — извика Ецио.

— Да си я върна!

— Бартоломео! Чакай!

Но Бартоломео не забави крачка и когато Ецио го настигна, той вече беше върху седлото и нареждаше да отворят портите.

— Сам няма да успееш — опита се да го вразуми Ецио.

— Не съм сам — отвърна големият мъж и потупа препасаната на хълбока му Бианка. — Ела с мен, ако искаш, но побързай.

Той пришпори коня и препусна към вече отворените порти.

Ецио дори не го проследи с поглед. Изкрещя няколко заповеди на капитана на кавалерията и след минути отряд конници се спуснаха в галоп след водача си.