Оливър Боудън
Братството (38)

37

Докато Ецио прекосяваше града, едно от момичетата в „Разцъфналата роза“ — Сарагина — го спря и го заговори:

— Трябва да дойдеш бързо. Майка ти иска да те види.

Ецио прехапа устни. Дано да не изгуби много време!

— Побързай! — каза й той.

Мария го чакаше в бордея с тревожно лице.

— Ецио, благодаря ти, че дойде.

— Не бива да се бавим, мамо.

— Нещо не е наред.

— Какво?

— Предишната мадам на това място…

— Мадона Солари?

— Да. Оказва се, че е била измамничка и лъжкиня. Открихме, че е участвала в двойна игра и е поддържала близки отношения с Ватикана. И най-лошото — някои от момичетата тук може би…

— Не се безпокой, мамо. Ще ги разкрия. Ще изпратя най-доверените си доброволци да разпитат момичетата. С помощта на Клаудия бързо ще измъкнат истината.

— Благодаря, Ецио.

— Ще се погрижим тук да останат само момичета, предани на каузата ни. Колкото до другите… — По лицето на Ецио се изписа мрачна решимост.

— Имам още новини.

— Да?

— Дочухме, че посланици на испанския крал Фердинанд и на римския император Максимилиан са пристигнали в града. Очевидно смятат да се съюзят с Чезаре.

— Сигурна ли си, мамо? За какво им е потрябвал?

— Не знам, сине.

Ецио стисна устни.

— По-добре да се подсигурим, отколкото по-късно да съжаляваме. Помоли Клаудия да разузнае. Давам й пълно право да се разпорежда с доброволците, които ще изпратя.

— Доверяваш й се значи?

— Мамо, след случая с банкера бих ви поверил живота си. Срамувам се, че не го казах по-рано, но се безпокоях за безопасността ви и…

Мария вдигна ръка.

— Няма нужда от обяснения. И няма какво да прощаваме. Сега сме отново приятели. Това е важното.

— Благодаря ти. Дните на Чезаре са преброени. Дори посланиците да спечелят подкрепата му, скоро ще открият, че напразно са пропилели усилията си.

— Надявам се увереността ти да е добре обоснована.

— Повярвай ми, мамо, прав съм. Или — ще бъда — ако успея да спася Макиавели от безпочвените подозрения на Лисицата.