Оливър Боудън
Братството (27)

26

Ецио се увери, че никой не го преследва, и обърна коня. Не искаше да се разделя с такова добро животно, но го отведе в конюшнята, откъдето с Макиавели бяха наели коне сякаш преди цяла вечност. Предаде го на главния коняр. Конюшнята беше чиста и спретната и очевидно бизнесът процъфтяваше. Районът явно се бе отърсил от контрола на Борджия и поне засега запазваше независимост. После Ецио тръгна пеша към остров Тибър. Тайният ферибот на асасините го очакваше на брега и щом се добра до острова, той забърза към скривалището.

Откри, че Катерина е пристигнала невредима. Лежеше върху импровизирана постеля до вратата. Преглеждаше я лекар. Тя видя Ецио, усмихна му се и понечи да се изправи, но докторът я възпря деликатно.

— Ецио! Радвам се, че се завръщаш цял-целеничък.

Той улови ръката й и я стисна нежно.

— Къде е Макиавели?

Тя не отвърна на топлия досег, но той го отдаде на изтощението.

— Не знам.

Лисицата се появи от сенките в дъното на стаята.

— Ецио! Радвам се да те видя пак! — Той прегърна по-младия мъж. — Аз доведох твоята контеса тук. Колкото до Макиавели…

В същия момент вратата се отвори и Макиавели влезе. Изглеждаше изтощен.

— Къде беше? — попита Лисицата.

— Търсех Ецио. Не че съм длъжен да ти давам обяснения — отговори Макиавели.

Ецио тъжно забеляза напрежението, което продължаваше да цари между двамата му приятели. Макиавели се обърна към него и безцеремонно го попита:

— Какво стана с Чезаре и Родриго?

— Чезаре замина почти веднага за Урбино. А Родриго беше във Ватикана.

— Странно — отбеляза Макиавели. — Трябваше да е в крепостта.

— Много странно наистина — додаде безизразно Лисицата.

Дори да долови подтекста, Макиавели не му обърна внимание.

— Още една пропиляна възможност — унило констатира. После, поуспокоен, се обърна към Катерина: — Не се обиждай, контесо. Радваме се, че си невредима.

— Не се обиждам — отвърна тя.

— Щом Чезаре е заминал за Урбино, трябва да се съсредоточим да подсилим съюзниците си тук.

Макиавели вдигна вежди.

— Но нали възнамерявахме да нападнем незабавно! Трябва да го настигнем и да го унищожим.

— Невъзможно е — каза Катерина. — Видях армията му. Огромна е. Няма да се доберете до него.

— Аз мисля, че трябва да работим тук, в Рим — обади се Ецио. — Вече поставихме добро начало. Ще продължим да подкопаваме влиянието на Борджия и ще възстановяваме нашето. Всъщност възнамерявам да започна веднага.

— Говориш, все едно вече си ни водач — каза Макиавели. — Постът обаче не е обсъждан, камо ли одобрен на официален съвет.

— Аз твърдя, че ни е необходим водач, и то незабавно — възрази Лисицата. — Нямаме време за съвети и одобрения. Трябва да обединим отново Братството и според мен Ецио е най-подходящ за тази работа. Макиавели, умолявам те, ние с теб сме сред най-старшите асасини тук. Бартоломео ще се съгласи. Да вземем решението още сега — ще го запазим в тайна, ако настояваш — и по-късно ще го подложим на официално гласуване.

Макиавели очевидно понечи да държи реч, но се отказа и само сви рамене.

— Няма да ви подведа — обеща Ецио. — Джилберто, искам да доведеш тук Бартоломео и сестра ми Клаудия. Трябва да обсъдим нещо. Николо, моля те ела с мен.

Преди да излезе, спря до леглото на Катерина.

— Грижи се добре за нея — каза на лекаря.

— Къде отиваме? — попита Макиавели, щом стигнаха центъра на града.

— Искам да ти покажа нещо.

Поведе го към най-близкия пазарен площад. Само половината сергии бяха заети. Видяха един хлебар, касапин разгонваше мухите от стоката си, а зеленчукопродавец предлагаше доста клюмнала продукция. Макар и рано, виночерпниците се радваха на най-многобройна клиентела. И както предвиждаше Ецио, малък отряд войници на Борджия тормозеха безпомощен собственик на сергия за кожени изделия.

— Погледни! — посочи той, когато се смесиха с рехавата тълпа пазаруващи.

— Знам какво, става — отвърна Макиавели.

— Знаеш, разбира се, Николо — каза Ецио. — Прости ми, но ти виждаш картината в цялост. Разбираш какво е необходимо, за да се прекърши политически влиянието на Борджия. Не подлагам на съмнение искреността ти. — След кратко мълчание Ецио продължи: — Но трябва да започнем от основите. Борджиите безочливо вземат каквото пожелаят от хората, за да поддържат могъществото си.

Видяха как войниците блъскат мъжа на земята и смеейки си, прибират каквото им харесва от сергията му. Когато се отдалечиха, търговецът се изправи и ги проследи с безпомощна ярост. После, с просълзени очи, започна да подрежда наново стоките си. Една жена приближи да го утеши, но той я отблъсна. Тя обаче заснова край него с тревожно и загрижено лице.

— Защо не му помогна? — попита Макиавели. — Защо ги остави да си вървят?

— Виж — отвърна Ецио, — да помогнеш на едного е добре, но не разрешава проблема. Те ще се върнат, когато ни няма, и ще направят същото. Вгледай се колко некачествени са изложените стоки. Зеленчуците са престояли, месото е оплюто от мухи, а хлябът несъмнено е твърд. Най-доброто отива за Борджия. Как мислиш, защо толкова много хора пият?

— Не знам — отговори Макиавели.

— За да удавят болката — каза Ецио. — Чувстват се отчаяни и потиснати. И искат да забравят. Но ние можем да променим положението.

— Как?

— Като ги спечелим за нашата кауза. — Той разпери ръце. — Тези хора ще станат гръбнака на съпротивата ни срещу Борджия.

— Обсъждали сме го и преди — рязко го прекъсна Макиавели. — Не говориш сериозно.

— Ще започна с кожаря. За да спечелим войната, Николо, са ни необходими предани воини, независимо как ще се бият за нас. Трябва да посеем семената на бунта в съзнанието им. — След кратко мълчание той продължи сериозно: — Привличайки онези, които тираничната държава е направила свои врагове, ние въоръжаваме хората, които Борджиите са разоръжили.

Макиавели изгледа проницателно приятеля си.

— Добре тогава — каза той. — Върви да набираш първите ни новобранци.

— О, непременно. Ще видиш, че от множеството непоколебими мъже и жени, които ще привлека на наша страна, ще изкова меч, способен да отсече крайниците и главата от тялото на Борджия и на тамплиерите.