Джейн Фийдър
Избраницата (17)

16.

Силвестър изчака гостът да се изгуби от погледа му и се прибра вкъщи със замислено изражение. Нищо не показваше, че Едуард Феърфакс е научил за скандала от Вимиера, но беше напълно възможно рано или късно някой приятел да му разкаже за него.

Скандалът щеше да го преследва до деня на смъртта му. Това безутешно прозрение днес се приемаше много по-трудно отпреди. Силвестър се върна в библиотеката, застана пред празната камина и се загледа с невиждащи очи в пепелта. Наистина ли ще живее до края на дните си в постоянен страх, че жена му ще научи? Наистина ли ще се крие в Дорсет и ще трепери от ужас всеки път, когато пристигне посетител от Лондон?

Вратата се отвори и той се обърна стреснато. На прага стоеше Тео.

— Какво се случи вчера с теб? — попита тя без заобикалки.

— Стара рана от войната, нищо повече. От време на време ми създава проблеми.

— Какви?

Той отхвърли въпроса с нетърпеливо движение на ръката.

— Получавам главоболие, Тео. Наистина няма причина да обсъждаме този въпрос. В момента има много по-важни неща за уреждане.

Отговорът не я задоволи, но тя разбра, че не може да изкопчи повече от него. Въздъхна примирено и отново си каза, че в живота му има твърде много неща, за които не желае да говори.

Но нима това имаше значение? Защо да се интересува какво се случва с него? Или какво е преживял някога? Лицето й остана неподвижно, но изразът в очите й беше на човек, който не знае дали е ловец или плячка.

— Заключи вратата — нареди спокойно Силвестър.

— Да заключа? Защо?

— Защото не искам никой да ни пречи. Остави ключа в ключалката. Нямам намерение да те държа тук против волята ти.

— Виж ти, каква новост — подметна саркастично тя, завъртя ключа и направи няколко крачки навътре в стаята.

Силвестър приседна на ръба на голямата махагонова маса и кръстоса крака. Ръцете му почиваха върху плота на масата, очите му гледаха спокойно и замислено. Лицето на Тео изразяваше болка и напрежение.

Бедното малко момиче, помисли си внезапно той. Тази съжалителна мисъл го смая — досега винаги имаше чувството, че трябва да гледа на нея като на боец, който никога не отстъпва и на сантиметър, дори когато двамата са примирително настроени. Но днес тя изглеждаше толкова млада и ранима, толкова несигурна и изпълнена с болка. Значи той беше длъжен да преведе и двамата през трънливия храсталак и да не обръща внимание на бодлите й. Защото грубите думи бяха само отчаяни мерки за самозащита.

— Ела тук, Тео — помоли той и подканващо разпери ръце.

Тя не се помръдна от мястото си. Остана в средата на помещението, скръстила ръце пред гърдите. Носеше една от безформените холандски рокли, с които скиташе из околността и се занимаваше с имота. Босите й крака бяха обути в прости сандали, а косата висеше на две дебели плитки на гърба.

Силвестър се отблъсна от масата, улови ръцете й и я привлече към себе си. Обхвана брадичката й и вдигна лицето й към своето. Стройната фигура се разтърси от силна тръпка — инстинктивна реакция на жеста, който предхождаше целувката. Силвестър продължи с добре познатите жестове: палецът му се плъзна нежно по устните й и в очите й светна искра.

— Не! — извика тя и се опита да извърне глава. — Няма да допусна да ме объркаш!

Без да обръща внимание на протестите й, той сведе глава и завладя устата й. Свободната му ръка се плъзна по гърба и спря на дупето. Притисна я до гърдите си, даде й да усети пулсиращата възбуда в слабините си и се зарадва, когато дишането й се ускори.

— Не го прави… не искам тук… — Това беше по-скоро молба, но тя пак се опита да се освободи от прегръдката му.

Той я задържа и каза все така спокойно:

— Знам, че го искаш.

Така беше. Въпреки случилото се между тях тя искаше да е с него. Въпреки всичко продължаваше да го желае. Внушаваше си, че се отвращава от него, но всеки път реагираше по същия начин и се чувстваше неспособна да изплъзне от чувственото му привличане. Наслаждаваше на силата на прегръдката му, на топлината и твърдостта на мускулестото тяло, на аромата на кожата му — смес от земя и слънце, с лек полъх от сапуна, с който се бе избръснал сутринта.

Дълбоко в нея, част от съществото й крещеше и го умоляваше да й помогне да разбере, да открие смисъл зад случилото се, да преодолее ужасното си объркване. Не и да се отвращава от Силвестър. Искаше да изпитва към него топли и нежни чувства, да се отвори към любовта и топлината, които усещаше у него. Искаше да вярва, че той е добър, чувствителен човек и че тя го привлича не само с физически, а и с най-дълбоката си същност.

Но болката все още беше много силна и тя пренебрегна повика на този глас. Отново се опита да устои на коварната възбуда, която завладяваше тялото й. Знаеше, че тя ще гони и протестите, и гнева, и всяка разумна мисъл от главата и сърцето й.

— Ти ми обеща — прошепна задъхано тя. — Обеща ми, че няма да се възползваш от мен.

— Аз ти обещах партньорство — отговори той и вдигна полата й, за да обхване голите бедра. Погледът му задържа нейния и прониза среднощно сините дълбини на очите й — искаше да стигне до най-тайните ъгълчета на душата й. — Аз те искам, както и ти ме искаш, Тео.

Тя беше готова да потъне в топлия, ласкав свят на желанието, да потвърди истинността на думите му и да прати по дяволите всяка предпазливост. Нямаше нищо по-прекрасно от това да се изгуби в пулсиращото чувствено изкушение — прозрението отново я улучи като удар — какво й бе отнел той, какво й причини.

— Не! — Тео вдигна крак и го изрита в коляното. В същото време вдигна и двете си ръце и го блъсна с все сила в гърдите. Силвестър усети как коленете му поддадоха, но успя да улови крайчето на полата й и го дръпна с все сила, падайки назад. Полата се скъса, но той впи пръсти в прасеца й. Тео загуби равновесие и падна върху него.

— Проклета циганка! — изруга Силвестър, но очите му бяха потъмнели от страст.

Прегърна я силно и изви ръцете й на гърба. В следващия миг се претърколи и я покри с тялото си. Обхвана краката й със своите и доволно установи, че тя вече не е в състояние да се помръдне. Отново впи устни в нейните и проникна с език дълбоко в сладката влажност на устата й. Тя отново се опита да се съпротивлява, напрегна мускулите си, надявайки се да го отхвърли, но после се предаде и устните й се отвориха пред настойчивия му език. Бариерата, която бе издигнала около сърцето си, рухна, и горещото желание взе връх.

Скъсаната пола се бе вдигнала до талията. Голите й крака се притиснаха жадно към неговите. Силвестър мушна ръка между телата им и се надигна, за да я съблече. Тънката материя на бельото й се скъса, тя изохка уплашено и захапа устните му. Той вкуси кръв и за секунда прекъсна целувката. Очите й бяха широко отворени и пламтяха от страст. Тя вече се намираше в друг свят, много далеч от реалността. Езикът й попи капчицата кръв на устните й.

— Ти, опасно малко зверче — изрече дрезгаво той. Очите му светеха от задоволство. Без да се бави, отвори панталона си. Нейните ръце все още бяха приклещени зад гърба, краката й бяха пленници между неговите и тя можеше да движи само главата си. В очите й светеше само едно — желание. Мушна ръка под дупето й и доволно помилва кадифената кожа, после я повдигна, за да се забие между бедрата й.

Едва когато беше дълбоко в нея и тя наблюдаваше лицето му и се губеше в очите му, той заговори меко, но с непоколебима убеденост.

— Няма да се извинявам, Тео. Аз не съм отговорен за интригите на дядо ти, но той много добре е знаел, че Стоунхеридж и титлата нямат стойност без земите. Искал е наследниците на сина му да наследят земята. Ако я бяха разделили между четирите момичета, щеше да е невъзможно да се управлява както трябва. Един имот не може да има четирима собственици и въпреки това да процъфтява. Дядо ти е намерил начин да реши всички конфликти с един удар. Аз не съм по-добър и по-лош от всеки друг мъж, Тео, и ти гарантирам, че всеки мъж на мое място не би позволил такъв шанс да му се изплъзне. — Той помилва лицето й — нежно и завладяващо едновременно. — Особено когато цената е една прекрасна, страстна циганка.

Думите му проникнаха в замаяната й от възбуда глава, точно както беше възнамерявал, но тя вече беше твърде далеч, твърде близо до върха на насладата, за да я върнат на студената, твърда земя на реалността.

Той следеше израза на лицето й и видя слабия протест, който проблесна в очите. Чак тогава се задвижи в нея, бавно и нежно, после все по-силно, за да разпали отново огъня и страстта. Усети как мускулите на влагалището й го обхванаха, видя как кожата й се обагри в розово, а очите отново потъмняха.

— Това е важното — продължи тихо той. — Още от първия миг между нас двамата е както сега. Усетих го още преди да знам коя си. Дори когато се бореше срещу мен, ти го чувстваше, нали, Тео?

Тя затвори очи, сякаш искаше да скрие реакцията си от него, и той се засмя тихо.

— Фалшива гордост, циганко. Спокойно можеш да го признаеш. В това няма нищо осъдително. Кажи ми, Тео. Ти също го почувства още първия път, нали?

Тя навлажни устните си с език и кимна.

— Отвори очи, любов моя — заповяда енергично той, изтегли се навън и зачака, наблюдавайки изпитателно лицето й. Ресниците й затрепкаха и очите й се изпълниха с изненада и учудване — чувства, които винаги я обземаха на върха на насладата, сякаш всеки път бяха уникални.

Бавно, съвсем бавно той влезе отново в нея. Треперейки тя разтвори бедра, вътрешните й мускули се стегнаха около коравата му мъжественост. Силвестър притисна устни върху устата й, за да задуши дивия вик на страстта, който нямаше място в обляната от слънцето библиотека в този ранен преди обед.

Веднага след това той рухна върху нея под напора на собствения си див оргазъм и забрави, че ръцете й все още са извити зад гърба й и тя не може да мърда. В първия миг Тео потънала в океана на насладата, изобщо не усети тежести на тялото му.

Силвестър се овладя пръв, претърколи се настрана, привлече Тео към себе си, настани главата й на гърдите си и започна да милва косата й, очаквайки сърцето му постепенно да се успокои.

Тео лежеше тихо под него. Изтръпналите й ръце и крака пулсираха, кръвта бавно се завръщаше във вените. Тялото й бе намерило покой. Носеше се на вълните на насладата, но мислите й бяха все така накъсани и в безредие като дрехите й.

Думите на Силвестър отекваха в главата й. Той не искаше да се извини, че я е манипулирал и измамил, защото беше убеден, че не е имал друг избор. Искаше да й внуши, че имотът няма да оцелее с четирима собственици. Ако мислеше като управителка на този имот, тя трябваше да потвърди тази истина… Или не, защото тя щеше да продължи да управлява имението, да управлява наследството на сестрите си. Да, ако всичко зависеше от сестрите й, те щяха да оставят юздите в нейните ръце. Но един ден щяха да се омъжат и… в дома им щяха да влязат чужди хора, със свои представи за общата собственост.

Пред вътрешния й взор изведнъж се появи сприхава стара мома, която се кара със съпрузите на сестрите си и постоянно сее раздори в семейството.

Тео се размърда в прегръдките на мъжа си и неспокойното движение издаде, че още не е наясно с мислите си. Силвестър помилва бузата й и помоли:

— Кажи ми какво те потиска, мила.

— Ти ми отне толкова много — пошепна тя и се надигна. — Измами ме. Как можеш да очакваш от мен да се държа, все едно нищо не се е случило?

— Да, ти изгуби независимостта си — отговори спокойно той, — но не защото се омъжи точно за мен, а защото такава е същността на брака, Тео. Не забравяй, че никой не те е принудил да сключиш този брак.

— Мислех, че като се омъжа за теб, ще бъда полезна на сестрите си, а се оказа, че не е така.

Силвестър също седна.

— Да, случаят не е такъв — потвърди спокойно той. Пръстите й нервно се преплетоха и той улови ръцете й. — Чуй какво ще ти кажа. Когато се появих тук, идвах с твърдото намерение да се оженя за една от вас. Бях почти убеден, че ще взема Клариса, защото е по-голяма от теб. Майка ти обаче ми обясни, че с Клариса не си подхождаме. — На устните му заигра усмивка и той стисна ръцете й по-силно. — Напълно съм съгласен с лейди Елинор. Но ние с теб, Тео, си подхождаме.

— Кога стигна до това заключение?

— Още от първия миг — отговори твърдо той, пусна ръце й и обхвана енергичната брадичка. — Още когато запрати по мен първото проклятие, циганко. — Засмя се нежно и плъзна палец по устните й. — Ти си най-дивото, най-огненото, най-борческото същество, което познавам. Не искам никоя друга.

Тео искаше да му вярва, но все още не беше в състояние.

— Ако си ме искал заради самата мен, защо просто не каза истината? Защо не ме ухажваше заради самата мен?

Силвестър поклати глава и в сивите очи светна отчаяние.

— Мило мое момиче, опитай се да погледнеш реално нещата. Аз съм Гълбрайт, който иска да поеме твоето скъпо имение! Ти щеше да ми се изсмееш в лицето и да ме гониш, без да ме удостоиш дори с поглед.

Той стана, затвори панталона си и оправи ризата си, докато Тео продължи да седи на пода сред разкъсаните си дрехи.

— Ти може би си изгубила независимостта си, Тео, но и аз изгубих моята.

Тя го погледна със съмнение.

— Не разбирам как става това. Жените дават всичко, мъжете печелят всичко. — Тя се надигна бавно и се опита да закрепи полата на кръста си.

Силвестър зарови пръсти в късо подстриганата си коса.

— Надявам се един ден да осъзнаеш, че си спечелила много повече, отколкото си изгубила — заключи твърдо той.

Тео, която вече вървеше към вратата, спря за миг, сякаш искаше да каже нещо, но после мълчаливо отключи и излезе в коридора.

 

 

След излизането на Тео в библиотеката се възцари потискаща тишина. Силвестър си наля чаша мадейра и седна в креслото пред камината, до която беше поставена висока ваза със златни хризантеми. Той бе постигнал победа, но и окончателно решение. Освен това бе използвал оръжие, което се бе заклел, че никога вече няма да го насочи срещу Тео. Беше си обещал, че ще използва страстта й само за да доставя удоволствие и на двама им. Но вероятно в този случай се налагаше друго…

— Лейди Белмонт, милорд — прозвуча гласът на Фостър откъм вратата и почти веднага след това Елинор влезе в библиотеката. Лицето й беше засенчено от широкопола шапка.

— Какво неочаквано удоволствие, мадам. — Силвестър скочи и й протегна ръка за поздрав, питайки се какво ли щеше да се случи, ако тъща му бе дошла половин час по-рано и бе заварила дъщеря си на пода в библиотеката. Доколкото познаваше Елинор, тя щеше да се оттегли тихо, без той и Тео да забележат нещо. Тази мисъл го развесели и мрачното му настроение отлетя.

— Надявам се, че не ви преча — каза любезно Елинор и стисна ръката му.

— Не, разбира се — отговори той. — Тео е горе, доколкото знам. Фостър ще й каже, че сте тук. Ще позволите ли да ви предложа чаша мадейра?

— Благодаря. — Елинор се обърна към чакащия на вратата иконом. — След малко ще отида при лейди Тео, Фостър. Първо трябва да поговоря с лорд Стоунхеридж.

Силвестър вдигна вежди, питайки се какво означава тази среща на четири очи.

— Заповядайте, мадам. — Той остави чашата на малката масичка до креслото, където се бе настанила Елинор.

— Благодаря. — Тя свали ръкавиците си. — Ще говоря без заобикалки, Стоунхеридж. Имам намерение да прекарам сезона в Лондон. Благодарение на вашата щедрост… — Тя наклони леко глава и отпи глътка мадейра. — Благодарение на щедрата зестра, която отпуснахте на момичетата, мога да си позволя да въведа Емили и Клариса в обществото. Емили трябваше да дебютира още преди две години, но точно тогава дядо й се разболя и не успяхме да го осъществим.

— Да, разбирам — промърмори Силвестър и седна в креслото насреща й. Забележката за щедростта му го разтрепери. Добре, че Тео не беше тук. — Искате ли да отседнете в Белмонт Хаус? С радост ще ви го предоставя.

— Мили боже, не — засмя се Елинор. — Нямам никакво намерение да ви досаждам. Смятам да наема подходяща къща за себе си и за момичетата. Адвокат Крайтън ще се погрижи за всичко. Дошла съм да говоря с вас за Тео.

Силвестър леко се намръщи.

— Искате и Тео да ви придружи?

Елинор остави чашата си.

— По-скоро се надявам да убедя вас да доведете Тео в Лондон. Добре е да я представите в двора. Аз, естествено, ще ви подкрепя. Смятам, че е много по-прилично, ако дъщеря ми е придружена от съпруга си.

Елинор се облегна назад и зачака да види реакцията му.

Мислите на Силвестър се надпреварваха. Да отиде в Лондон. Да се изложи на враждебност, да вижда вдигнати вежди, да чува презрителен шепот…

Да излезе срещу всички тях и да им покаже, че не му пука! Това е по-добре, отколкото да прекара остатъка от живота си в това забутано място и да чака със страх позорът му да стане достояние на близките му. Без съпруга… без жена като Тео би могъл да живее с позора си. Вече имаше опит. Но сега всичко беше различно.

Спомни си лицето на Нийл Джерард по време на военния съд. Нийл извърна поглед от него и той предположи, че приятелят му е объркан. Нийл не знаеше как да изчисти името на своя стар приятел, затова се опитваше да го избягва. Силвестър видя в поведението му доказателство за вината си и също отмести поглед, за да му спести неловкостта.

След съдебното разследване двамата се държаха настрана един от друг. Единствения път, когато се срещнаха, Нийл го обиди публично и Силвестър не беше готов да рискува повторение на това унижение. Избяга от бойното поле, прояви се като страхливец… Докога може да продължава така?

— Лорд Стоунхеридж? — Мекият глас на Елинор го изтръгна от мрачните размишления. Тя изглеждаше объркана и той разбра, че е мълчал дълго.

Стана и отиде до масичката, за да напълни отново чашата си.

— За нашата дръзка малка дивачка би било полезно да придобие малко градски блясък, мадам — изрече той с усмивка.

Елинор избухна в смях.

— И аз си мислех същото. Значи сте готов да отворите Белмонт Хаус за сезона?

— Подчинявам се на решението ви, лейди Белмонт. Но ще предоставя на вас да убедите Тео. Не ми се вярва, че ще приеме идеята с въодушевление. Има си много работа с имота и хората тук.

— Прав сте — кимна спокойно Елинор. — Но сестрите й горят от желание да заминат и ще я убедят. За мен беше важно да получа вашата подкрепа.

— Имате я, макар да не виждам особена полза — отвърна сухо той.

— Тогава веднага ще се кача горе, за да започна да я обработвам.

Силвестър придружи тъща си до вратата и остана на прага, вдълбочен в мислите си. В каква игра се впускаше? Тео със сигурност ще разбере, че мъжът й е отхвърлен от обществото. Ще й разкажат разни неща…

Защо, по дяволите, не можеше да си спомни какво се е случило през онзи ден във Вимиера! Ако си спомни, ще съумее да докаже, че не се е проявил като страхливец. Със сигурност имаше друго обяснение за случилото се. И той беше длъжен да разкрие истината.