Даниъл Силва
Агентът (64)

64. Кайро

Името в списъка с резервации накара господин Катуби — главен портиер на хотел „Интерконтинентал“ в Кайро — да потръпне. „Сигурно има някаква засечка в компютърната система“ — рече си той, докато се взираше невярващо в името. Това определено трябваше да е някой друг хер Йоханес Клемп. Онзи със сигурност не би се върнал отново тук. Несъмнено ставаше въпрос за някакво ужасно недоразумение. Той вдигна телефона и се обади в „Резервации“, за да провери дали гостът има някакви специални изисквания. Списъкът се оказа толкова дълъг и подробен, че на момичето му трябваха три минути, за да го прочете.

— Колко дълго възнамерява да остане при нас?

— Седмица.

— Ясно.

Портиерът затвори телефона, после прекара остатъка от сутринта в сериозен размисъл дали да не си вземе едноседмичен отпуск. Накрая реши, че подобна постъпка би била проява на страхливост и ще причини незаслужени трудности на колегите му. В три и половина следобед застана решително в средата на луксозното фоайе, сложил ръце зад гърба и с предизвикателно вдигната брадичка — като войник, изправен пред взвод за разстрел, когато хер Клемп влезе през въртящите се врати, облечен в черен костюм и с вдигнати върху посребрената му коса слънчеви очила.

— Катуби! — извика весело той, докато се приближаваше към вцепенения дребен портиер с протегната като байонет ръка. — Надявах се, че още сте тук.

— Някои неща в Кайро никога не се променят, хер Клемп.

— Точно затова го обичам. Влиза ти под кожата, нали?

— Също като праха — потвърди господин Катуби. — Ако мога да сторя нещо за вас, което би направило престоя ви тук още по-приятен, само кажете.

— Непременно ще ви кажа.

— Знам.

Господин Катуби подготви себе си и служителите си за буря от оплаквания, тиради и лекции за египетската некомпетентност. Но през следващите четиридесет и осем часа му стана ясно, че хер Клемп коренно се е променил. Германецът обяви стаята си — обикновена единична стая на един от последните етажи в северната част на сградата, от която се откриваше изглед към площад „Тахрир“ и комплекса на Американския университет — за истинско райско кътче. Храната, заяви той възторжено, била амброзия. А обслужването — единствено по рода си. Хер Клемп излизаше да разглежда забележителностите на града сутрин, когато все още беше хладно, и прекарваше следобедите си в почивка край басейна. Щом започнеше да се здрачава, се оттегляше кротко в стаята си. Господин Катуби откри, че копнее за стария хер Клемп — онзи, който мъмреше камериерките, че не са оправили както трябва леглото му, или се караше на обслужващия персонал, защото съсипвали дрехите му. Вместо това, германецът мълчеше като всеки доволен клиент.

В предпоследния ден от планувания си престой хер Клемп се появи в 18:30 часа във фоайето, облечен за вечеря. Той помоли господин Катуби да му запази маса във френско бистро в квартал Замалек за осем часа, после излезе през въртящите се врати и изчезна в спусналия се над Кайро здрач. Господин Катуби се загледа след него, после посегна към телефона, без да подозира, че вижда хер Клемп за последен път.

* * *

Сребристият „Мерцедес“ седан беше паркиран на улица „Мохамед“, от която се виждаше паркингът на Американския университет. Мордекай седеше спокойно зад волана. Михаил се бе разположил до него на пасажерската седалка и барабанеше нервно с пръсти по бедрото си. Габриел се намести на задната седалка и затвори тихо вратата. Михаил продължи да барабани дори и след като Алон го помоли да престане.

Пет минути по-късно Михаил каза:

— Ето го твоето момче.

Габриел видя как високият слаб египтянин в западно облекло подаде няколко пиастри на нубиеца, който охраняваше паркинга, и седна зад волана на един „Фиат“ седан. След трийсет секунди мъжът мина покрай тях и продължи към площад „Тахрир“. Светофарът преди площада светна в червено. Фиатът спря. Сфинкса беше предпазлив човек.

— Направи го сега — каза Габриел.

Михаил направи подканващ жест към детонатора.

— Сигурен ли си, че не искаш ти да го натиснеш?

— Просто го направи, Михаил, преди да се е сменила светлината на светофара.

Младият мъж натисна детонатора. Секунда по-късно малкият експлозивен заряд, скрит в облегалката за глава, избухна с ослепителнобяла светлина. Михаил отново забарабани с пръсти. Мордекай включи на скорост и пое към Синай.