Даниъл Силва
Агентът (45)

45. Париж

петък, 14:17 ч.

Зад ъгъла до института имаше малък интернет клуб, в който предлагаха сносно кафе, прилични пасти и още по-хубава джаз музика. Юсуф Рамадан си поръча кафе със сметана и плати за трийсетминутен достъп до интернет, после се настани пред един свободен компютър до прозореца, гледащ към улицата. Написа адреса на уебсайта на Би Би Си и прочете новините от Лондон, където Робърт Холтън току-що бе подал оставка и бе предложил двайсет милиона долара срещу освобождаването на дъщеря си. Новината, изглежда, бе шокирала Би Би Си, но не изненада ни най-малко египетския терорист, известен като Сфинкса. Перфектно проведената операция в Дания несъмнено беше пречупила волята на посланика да се съпротивлява. Сега той бе решил да вземе нещата в свои ръце — нещо, което Юсуф Рамадан бе очаквал от самото начало. Робърт Холтън беше милиардер от Колорадо, а милионерите от Колорадо не позволяваха дъщерите им да бъдат принесени в жертва на олтара на американската външна политика.

Рамадан изгледа кратък клип от пресконференцията, организирана от посланика в Уинфийлд Хаус, после посети уебсайтовете на „Телеграф“, „Таймс“ и „Гардиън“, за да прочете какво пишат по темата. Накрая, когато му оставаха десет минути от платеното интернет време, написа адреса на ислямски уебсайт в Карачи^[1]. Администраторът на сайта беше член на „Мечът на Аллах“, но съдържанието му бе толкова невинно, че американските и европейските служби по сигурността никога не му бяха обръщали внимание. Юсуф влезе в един чатрум^[2] под името Дезмонд826. Кинкикемъл324 го очакваше там. Рамадан написа:

Мисля, че „Мечът на Аллах“ трябва да приеме сделката. Но трябва да поиска повече пари. Все пак посланикът е милиардер.

Кинкикемъл324: Колко повече?

Дезмонд826: Тридесет милиона би било добре.

Кинкикемъл324: Смятам, че ционистите също трябва да си платят.

Дезмонд826: Максималната цена, която обсъдихме по време на последния ни разговор.

Кинкикемъл324: Ще бъде сторено в името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.

Дезмонд826: Господаря на Съдния ден.

Кинкикемъл324: Покажи ни правия път.

Дезмонд826: Нека мирът да е с теб, КК.

Кинкикемъл324: Чао, Дез.

Юсуф излезе от чатрума и допи кафето си със сметана. По стереоуредбата звучеше „Скъпи мой Руби“ на Колтрейн и Монк^[3]. „Жалко, че не всички американци са толкова възвишени — помисли си той. — Светът щеше да бъде едно много по-добро място“.