Джаки Колинс
Убийство (6)

Шеста глава

— Да? — троснато отвърна той, учуден за какво ли го безпокои секретарката му в неделя.

— Господин Леон — каза Риа, — знаехте ли, че в града е пристигнала някаква журналистка от списание „Манхатън Стайл“? Била изпратена тук от Ню Йорк, за да пише материал за вас. И съвсем сериозно се надява, че ще я приемете за интервю.

— Моля? — раздразнено рече Фреди.

— Медисън Кастели. Дошла е тук да вземе интервю от вас.

— Защо пък от мен? — намръщи се Фреди.

— Вие сте много важна личност, господин Леон. — Като че ли трябваше тя да му обяснява. Фреди Леон много добре знаеше с каква власт и влияние разполага. — В такъв случай да разбирам ли, че не знаете нищо по този въпрос?

— Не, не знам — отговори, ядосан, че тя е счела за приемливо да го безпокои в дома му. — А ти откъде знаеш?

— Госпожица Кастели лично ми се обади.

— Откъде е взела номера ти?

— Не я попитах. Просто я информирах, че не сте съгласен.

— Добре си направила. От мен нищо няма да научи, така че ако е достатъчно умна, би трябвало да се откаже на момента.

— С цялото ми уважение, господин Леон, но не можете да казвате на журналистите какво могат и какво не могат да правят.

— Мога да им казвам каквото си поискам — тросна й се Фреди и затвори телефона. — Даяна! — извика. — Даяна!

Не получи никакъв отговор, затова уви хавлията около кръста си и мина от банята в спалнята. После си спомни, че Даяна бе излязла.

— По дяволите! — измърмори под носа си. Мразеше, когато жена му проявяваше характер и не беше наоколо да се погрижи за него. Седна на края на леглото и реши да се обади на Ариел Шор.

Когато Ариел заговори от другия край на линията, гласът й прозвуча доста хладно, което още повече го ядоса. Двамата с Ариел се разбираха много добре и той не искаше нищо да разваля отношенията им.

— Предполагам, ние сме последните, които научават — с леден тон каза тя.

— Какво имаш предвид?

— Не си ли видял „Ел Ей Таймс“ тази сутрин?

— Още не съм чел вестниците.

— Ами погледни. Твоят съдружник е направил съобщение — или някой друг го е направил вместо него.

— Как е могло да се случи такова нещо?

— Точно така, Фреди — тържествуващо отвърна Ариел, като че ли току-що го бе хванала да я мами на карти. — Как е могло да се случи, без нито един от нас да знае? Предполага се, че ние сме много навътре с холивудските истории. Предполага се, че ние знаем всичко седмици преди то да се е случило.

— Ариел, аз…

— Както и да е — грубо го прекъсна тя. — Тази сутрин отидох да говоря с Били.

— Така ли?

— Реших, че е крайно време да се приключи с тези глупости.

— И какво стана?

— Казах на Били, че не може да наема когото и да е, без да ме е попитал. И ако си толкова умен — колкото съм сигурна, че си, — когато Макс прилази в краката ти да го приемеш отново, веднага ще прекратиш съдружието си с него.

— Не е нужно да ми казваш какво да правя, Ариел — отвърна Фреди, вбесен, че тя си позволява да му говори по този начин. — Сам го бях решил.

— Добре, защото моето студио няма никакво желание да работи с човек, имащ нещо общо с Макс Стийл.

— Разбрах какво имаш предвид, Ариел — каза Фреди. И в същия момент за себе си реши, че с Макс Стийл като негов съдружник вече е свършено.