Джаки Колинс
Убийство (4)

Четвърта глава

— Закъсняваш. — Следователят Тучи подхвана партньора си още от вратата; беше страшно навъсен, задето прислужницата бе изгълтала сандвича му, да не говорим и за цялата кутия домашно приготвена зелева салата.

— Хей, приятел, защо не опиташ ти да се върнеш от майната си, където си отишъл на риболов — намръщено се оплака следовател Лий Екълс. Беше висок мъж с увиснали рамене, със загоряло лице и изключително големи ръце. — Хич не е лесно — продължи да мърмори той, — и на всичкото отгоре само минавам през участъка и с моя смотан късмет ме пращат на друго убийство. Или самоубийство — кой знае, дявол го взел! Страхотно русо гадже, изхвърлено от водата на плажа в Малибу. Краката й стигат оттук до Куба. В момента онези от Съдебна я преглеждат.

— Тук пропусна големия удар.

— Пак моят скапан късмет! Я ме въведи в случая. Кажи какво имаме.

— Два трупа. Един женски, един мъжки. Жената — многократно прободена. Мъжът — прострелян веднъж в лицето. Съпругът на жената пристигна в три през нощта. Казах му новините и той се затвори в спалнята. Адвокатът му, Марти Щайнер, пристигна тази сутрин и от няколко часа двамата си приказват там вътре.

— Онзи лайнар! — Лий се изплю с отвращение.

— Познаваш ли го?

— Един гаден педал — отвърна Лий и зачопли нещо между зъбите си с мръсен нокът. — Разправял съм се и преди с него.

Шестте месеца, откакто Лий Екълс и следователят Тучи бяха партньори, никак не бяха лесни. Предишният партньор на Тучи беше ветеран в занаята и неотдавна го пенсионираха. Лий беше умен, но твърде устат и с прекалено развратни навици, за да се хареса на човек като Тучи. Любимото му занимание, когато не беше на работа, бе да виси по разни барове и клубове със стриптийзьорки. Той непрестанно говореше за жените с такива цветисти фрази, че обиждаше по-чувствителния Тучи — тъй като забележките му бяха все подигравателни. Веднъж Тучи се опита да протестира.

— Я иди се затвори в някой шибан манастир тогава! — с неприятна гримаса бе отвърнал Лий.

— Това пък какво значи? — изръмжа Тучи и двамата едва не се сбиха.

Оттогава насам те се понасяха взаимно, но не можеха да се нарекат приятели.

— Не изглеждаш много добре — отбеляза Лий.

— Изобщо не съм спал — отвърна Тучи. — Освен това съм и гладен.

— Ти все си гладен — рече Лий и нервно изпука пръстите на ръцете си. — Ако спреш да се тъпчеш толкова, сигурно няма да имаш такова огромно шкембе.

— На диета съм — призна Тучи, засегнат от критиката.

Лий се изхили.

— Да бе, докато не се появи следващата поничка!

Тучи не си направи труда да му отговори. Шкембето му не беше чак толкова голямо — Фей казваше, че обичала да се гушка в него.

— Много ставаш за гушкане — често казваше тя. „Хмм, помисли си той сега, хубаво щеше да е, ако ми беше казала, че ставам за чукане.“ Не че имаха някакви проблеми в това отношение. Макар че тя наистина сподели, че твърде й натежавал, когато е върху нея. Оттам и диетата.

— И какво правим сега? — нетърпеливо каза Лий. — Ще висим тук, докато мъжлето реши да излезе и да говори с нас? Що не идеш да почукаш на вратата и да му кажеш, че трябва веднага да го разпитаме?

„Този път Лий е прав“, помисли си Тучи. Определено му беше писнало да седи в тази зловеща къща. И все пак всичко трябваше да стане по законния ред.

— Боби Скорч не е длъжен да говори с нас — подчерта той. — Знаеш това.

— Ще говори. За твое сведение, като бях в участъка, проверих какво става с бившичкия. Скапаният тъпанар седи сега в килията и гризе ноктите си. Явно се е обадил на адвоката си, но оня не се е претрепал от бързане да му плати гаранцията.

— Наистина? — рече Тучи.

— Аха, и най-добре е да завлечеш дебелия си задник навън и да дръпнеш едно тъпо изявление за медиите — допълни Лий. — Туземците яката са се озверили, едва не ме разкъсаха на влизане. И докато си там, само хвърли поглед към задника на онова дребно китайско гадже от Канал четири. Ей тази да ми падне! Нямам нищо против да опипам такова сочно дупе! — Тучи му хвърли неодобрителен поглед и Лий широко се ухили. — Какъв ти е проблемът? Не щеш да го вдигаш пред никоя друга, освен пред Фей?

— Бъди така добър — каза Тучи през стиснати зъби, опитвайки се да запази спокойствие, — да не намесваш жена ми в този разговор.

— Да бе, да, жена ти — подигравателно се обади Лий. — Фей е прекалено добродетелна, за да говорим за нея, дявол го взел! — Нахален смях. — Хайде, признай си, Тучи, стиснала ти е яко топките в менгемето, а онази ти работа е вързана към лявата й цица.

— Затваряй си устата! — каза Тучи със зачервено лице. Знаеше, че Фей и Лий са имали нещо преди време. Тя излязла веднъж на среща с Лий — дълго преди да срещне Тучи — и той се държал зле с нея. Не бе му разказвала подробности, но на него му бе достатъчно, че всеки път, когато станеше дума за Лий, тя правеше кисела физиономия.

— Така, така — каза Лий и пак изпука пръстите си. — Покажи ми къде си намерил убита оная. Мамка му, как ме е яд, че пропуснах гаджето. Нищо против да погледна отблизо на онези цици, при това на живо.

Тучи реши, че това вече прелива чашата. В момента, в който му се удадеше възможност, щеше да си уреди среща с капитан Марш и щеше да поиска друг партньор.