Джаки Колинс
Убийство (3)

Трета глава

Кристин Кар седеше пред огледалото на тоалетката и с празен поглед се взираше в хубавото си русокосо отражение. Знаеше, че на двадесет и три е безспорна красавица, но беше убедена, че това, което се отразява в огледалото, е само външният й вид. Вътре тя е една паднала жена и беше сигурна, че всички го съзират.

Проститутка, шантонерка, лека жена, курва. Всичките думи, които описваха професията й. Не че нарочно я беше избирала. Не, беше се захванала със занаята, защото това бе единственото, което можеше да прави, за да плаща сметките на сестра си Чери в една частна болница, където тя лежеше в кома вече от три години и половина. Попадна там след автомобилна катастрофа с гаджето си Хауи Пауърс, един от най-разглезените холивудски плейбои. Хауи се бе отървал от челния сблъсък само с драскотини, но Чери така и не успя да се възстанови.

„Продавам тялото си заради Негово величество долара“, тъжно си мислеше Кристин. „Позволявам на мъжете да ме използват, както намерят за добре. Аз съм просто едно парче месо. Те ме поглъщат. И после всички са доволни. Всички — освен мен.“

В съзнанието й се появи образът на зловещия Мистър X и тя потрепери. Извратените му изисквания далеч надхвърляха определението „палави“, но той плащаше много добре за привилегията да я унижава. И точно затова нейната Мадам — Дарлийн — й беше звъннала предишната вечер и остави съобщение на телефонния й секретар, че Мистър X е пожелал да я види отново — макар че последният им сеанс се бе състоял по-рано същия ден.

Проблемът беше, че Кристин реши също да получи нещо от живота — макар вътрешният й глас да я предупреждаваше да не го прави. Вместо да се вслуша в шестото си чувство обаче, тя стремглаво се бе хвърлила в любовна авантюра с Джейк Сика — усмихнатия фотограф с няколко професионални награди зад гърба си, когото случайно бе срещнала в магазина „Ниймън Маркъс“. Само след среща и половина те се озоваха в леглото, нейното легло, когато снощи позвъни телефонът и оставеното от Дарлийн съобщение ясно се чу от записващия секретар.

Гласът й звучеше развеселен и развълнуван, защото Мистър X не пестеше парите — което значеше доста комисионни за Дарлийн. „Здрасти, Кристин, сладурче — беше казала тя. — Боже, как се е побъркал този Мистър X по тебе! Направо се е вманиачил. Можеш ли да повярваш — иска да те ангажира пак тази вечер и е готов да се изръси още пет бона в зелено за привилегията. Два пъти за една вечер! Сладурче, невероятно се справяш. — Дрезгаво кикотене. — Каква е тайната ти? Да не е камшик, обточен с кожи от норка? Обади ми се веднага щом можеш. Нашият човек чака.“

И докато лежеше в леглото и се любеше с него, Кристин усети как Джейк се свива в нея, преди бързо да се претърколи колкото може по-далеч.

А тя не знаеше какво да му каже. Всъщност и двамата не проговориха. След няколко секунди Джейк стана от леглото и избяга в банята.

„Наказание“, мислеше си Кристин. „Наказание, задето си помислих, че и аз мога да имам нормален живот.“

После се пресегна към копринения си пеньоар в края на леглото, изправи се и го облече. Джейк доста се забави в банята. Когато излезе оттам, беше облечен и готов за тръгване.

— Забравих — измрънка, почти без да я погледне. — Очаквам важно обаждане.

Тогава я бе обзело огромно разочарование. Нямаше ли дори да поиска да поговори с нея?

„И какво от това“, рече си тя сега в опит да се самозащити. „Може би така е най-добре. Какво можеше да каже? Прощавай, Кристин, защо не сподели, че си шантонерка?“

О, извини ме, Джейк, забравила съм.

— А-а-а, бих искала да ти обясня — осмели се да каже тя, надявайки се и на най-малкия шанс да го накара да я разбере, пък дори и да прозвучи само като извинение.

— Не, Кристин, наистина — пресече я той, нетърпелив да си тръгне. — Няма какво да ми обясняваш. Всъщност… истината е… че твоят начин на живот и моят… те просто… а-а-а… не си подхождат.

„И това ли е всичко? Значи клиентът с безплатната услуга вече си тръгва?“

— Разбирам те — сковано изрече тя, като в същия момент си мислеше, че ако той не иска да я изслуша, значи изобщо не си струва да се бори за него. — Ще се видим пак.

— Да — отвърна той. — Сигурно. — После се спря на вратата, обърна се и й хвърли пълен с обвинение поглед. — Как ми се иска да ми беше казала — рече накрая.

— Защо? — с болка в гласа попита тя.

— Защото не беше честно. Щях да използвам презерватив.

Съкрушителният удар. Как смее да й говори така, като че ли е някаква улична проститутка!

— Начукай си го! — изкрещя след него, изведнъж обхваната от бяс. — Начукай си го! — После стана, затича се след него и тресна вратата зад гърба му. След малко отиде до тоалетката и седна там, вперила празен поглед в собственото си отражение.

Когато Макс Стийл — клиентът, с когото се срещаше редовно всеки месец — й се обади по телефона сутринта, тя не вдигна. Просто слушаше гласа му, докато съобщението се записваше. Макс никога не се бе държал зле с нея — в действителност дори доста й допадаше. Не знаеше с какво точно се занимава, само й бе известно, че е един от холивудските асове.

„Здрасти, бейби — беше казал той. — Макс Стийл се обажда. Взех едно решение. Изваждам те от занаята, миличка. Поемам ангажимента да те издигна. Само ми кажи какво трябва да направя, за да те представя в нашите кръгове — и го имаш. — Замълча за момент, доста доволен от себе си. — Мислех си разни неща напоследък. Искам да се съберем двамата. Разбираш ли, имам нужда от жена като теб, за да не губя ориентация. Мога да те представя на разни хора, да променя живота ти. Никой няма да знае коя си или каква си била преди. Ще успеем, Кристин. — Още една пауза. — Имам среща в единайсет, така че обади ми се, когато решиш след дванайсет, и ще измислим нещо заедно. Става ли, миличка?“

„Става, миличък“, помисли си тя. „Това мога да го направя. Ако си готов да ми плащаш парите, които ми плаща Мистър X, можеш да ме имаш. Защото никой друг не ме иска. Вече съм стока втора употреба. Така че цялата съм твоя, Макс Стийл.“