Джаки Колинс
Убийство (21)

Двадесет и първа глава

Тъй като Мистър X не бе определил някакъв конкретен цвят за тоалета й този път, Кристин реши да се облече в алено. Така се чувстваше дръзка, палава, готова да отмъсти — докато дълбоко в душата си се чувстваше наранена, изоставена и никому ненужна. Джейк не я искаше. Даже Макс Стийл я бе отхвърлил. А Чери лежеше в онази болница — нямаше и знак за някакво подобрение в състоянието й. Просто си лежеше там и крееше като свещица — в очакване сестра й да помоли да спрат поддържащия апарат.

От време на време Кристин вземаше по малко кокаин, за да уталожи болката. Тази вечер си позволи да го направи отново, беше смръкнала от замайващия бял прашец, макар да се мразеше, докато го правеше. Но знаеше, че ще се почувства по-добре, ще може да издържи срещата с Мистър X — в края на краищата човекът заслужаваше най-доброто, нали така? Защото този тайнствен почитател беше единственият, който явно не бе равнодушен към нея.

Две остри последни смъркания — и готово.

Всеки път, когато вземаше кокаин, се заклеваше, че е за последен път. И въпреки това, когато дозите й свършваха, винаги се обаждаше на Дарлийн да й уреди още няколко.

Взря се в отражението си в огледалото. Кристин. Първокласната компаньонка. Никому ненужната блудница.

Алената рокля изглеждаше страхотно на нея. Русата коса се завъртя покрай свежото й хубаво лице.

Тя пое дълбоко дъх, грабна чантичката си и излезе от апартамента. Мистър X… ето ме…

И обещавам… няма да останете разочарован.