Джаки Колинс
Убийство (18)

Осемнадесета глава

— Как мина? — попита Коул в момента, в който Медисън се прибра от срещата.

— Ти пък какво правиш тук? — рече тя, изненадана да го види. — Мислех си, че имаш среща с някакъв…

— Той я отмени — отвърна Коул.

— Натали трябва да е останала доволна — отбеляза Медисън, докато събличаше сакото си.

— Направо скача от радост. Тя в никакъв случай не одобрява срещите ми с господин Магната. — Посочи й храната, която беше подредил на малката масичка. Пица, картонена кутия пържени картофки и голяма диетична кола. — Ей, искаш ли едно парче пица?

— Какво стана със здравословното хранене?

Той се усмихна широко и се потупа по стегнатия корем.

— От време на време човек трябва да си дава почивка.

Тя се настани на дивана.

— За какво отложи срещата онзи? — попита го и си открадна едно картофче.

Коул направи жест в смисъл: „Откъде да знам?“.

— Идея нямам. Не ми пука — отвърна доста мъгляво.

Но тя забеляза, че се чувства засегнат.

— Сигурно е приятен човек.

— Кой знае! — отвърна той и си взе още едно парче от пицата. — А, между другото някой си на име Виктор иска да му звъннеш.

— Главният ми редактор — каза тя и посегна към телефона, за да събуди Виктор в Ню Йорк. Тези среднощни обаждания вече й ставаха навик. — Какво става, Виктор? — попита го след минута.

— Имаш уредено интервю с Фреди Леон — отвърна той, доволен от себе си. — Утре в единайсет, в неговия кабинет. И да отидеш, чу ли!

— Поразена съм — рече тя, щастлива, че той най-после е изпълнил обещанието си. — Как го уреди?

— Ами да кажем, че връзката ми проработи.

— Колко време ще ми отдели?

— Използвай очарованието си, Медисън. Сигурен съм, че ще ти отдели толкова, колкото ти трябва.

— Благодаря, Виктор. Много обичам, когато действаш така.

— Добри новини? — попита я Коул, когато тя затвори телефона.

— Отлични — отвърна Медисън. — Имам уредено интервю с потайния господин Леон.

— Добре де, разправи ми сега за срещата — каза Коул.

— Всъщност беше много приятно — каза тя и подгъна крака под себе си на дивана. — Джейк е страхотно момче. Освен това е влюбен до уши в някаква друга, но това не го прави по-лош. Прекарахме си страхотно, говорихме си за всичко. После му дадох разни съвети за любовния му живот. Как ти звучи?

— Нещо не е много романтично.

— Не е и нужно да бъде — каза тя. — Може ли да сменим канала и да гледаме новините? Искам да видя дали има ново развитие покрай убийството на Сали Т. Търнър.

— Идентифицирали са блондинката, която двамата сърфисти издърпаха от океана днес.

— Така ли? Коя е тя?

— Някакво момиче от Айдахо.

— Наистина?

— Казват, че е била удавена в плувен басейн, а после са я хвърлили в океана. Какво ще кажеш за това, а?

— Боже, този свят е пълен с откачени! — Медисън потрепери. — А нещо ново покрай Сали?

— Въртят все същите глупости. В един момент я изкарват света вода ненапита, в следващия — най-голямата развратница на света. Зависи кой канал гледаш.

Медисън наистина искаше да се сгуши в леглото и да погледа телевизия, но силно подозираше, че Коул точно в момента има нужда от компания.

— Натали върна ли се вече? — попита тя.

— Ако добре познавам сестра си, тя изобщо няма да се върне у дома тази вечер — каза Коул с широка усмивка. — Поогледах Лутер, като мина да я вземе за срещата. Леле, не мъж, а цяла планина!

— Да, Натали си пада точно по такива.

И двамата се закикотиха.

— Хей, Мади — изведнъж каза Коул, — много гот, че си си прекарала хубаво.

— Джейк е интересен мъж — отвърна тя. — Едно обаче мога да ти кажа — не съм в настроение да захващам сериозна връзка с когото и да е точно сега. И тъй като той така или иначе не е свободен, значи няма проблем.

— Не си падаш по свалки за една нощ, а? — подкачи я Коул.

— Не — твърдо отвърна тя. — Препоръчвам го и на теб — прекалено опасно е.

— Често си мисля какво ли трябва да е било през шейсетте — когато от секс не се е умирало. Когато човек е можел да прави каквото си иска и да не плаща за това с живота си.

— Така е — отвърна тя. — Весело са си живели. Точно тогава са се запознали майка ми и баща ми.

— Ти все говориш за баща си. Много сте близки с него, а?

— Определено. Чудесен човек е.

— А майка ти?

— И тя е страхотна, но винаги съм била по-близка с Майкъл. Той ме научи как да се оправям с живота и да не се отказвам от това, което искам. Той ме научи да бъда честна, но най-важното — научи ме да преследвам мечтите си.

— Този Майкъл явно е голяма работа.

— Напълно си прав.

 

 

Лутер беше романтична душа. Той заведе Натали в едно ресторантче в Санта Моника с изглед към океана. По една случайност то се оказа точно в хотела, в който беше отседнал — „Шатърс он дъ бийч“. Естествено пропусна да й съобщи тази важна информация, докато я опиваше с червено вино и комплименти.

— Знаеш ли какво, миличка? — с нисък, страстен глас измърмори той. — Имам чувството, че ти и аз… ами… като че ли сблъсъкът е неизбежен.

Натали се облегна на масата, доближавайки се до него. Тя не би описала ситуацията по този начин, но той определено имаше право. И тя беше напълно готова да скочи с него в леглото и да сложи началото на едно страхотно сексуално преживяване. Макар че Лутер живееше в Чикаго, можеше да идва тук на гости редовно и така даже срещите помежду им щяха да бъдат още по-вълнуващи.

Посегна да вземе ръката й и здраво я стисна в яките си пръсти. Тя усети страстта му и се усмихна на себе си. Ах, миличък, как страхотно само ще си прекараме!

И точно тогава се чу мобифонът й.

— По дяволите! — възкликна Натали, докато ровеше в чантата си, за да види защо пищи глупавата машина. Беше Гарт, шефът й.

— Трябваш ни тук веднага — троснато й каза Гарт. — Имаме информация за онази блондинка от Малибу. Оказва се, че може да е луксозна проститутка. Искам да дойдеш бързо и да направиш предаване за нея.

— Сега? — опита се да протестира Натали. — В момента съм на среща.

— Можеш да намериш някой да те изчука по всяко време — грубо отвърна Гарт. — А това е важно.

— Колко важно?

— Постоянно мрънкаш, че искаш да се занимаваш с истинските новини. Ако се справиш добре този път, това може да е началото на цяла нова насока в кариерата ти.

— Водеща новините? — попита тя, затаила дъх от вълнение.

— Я не се увличай!

— Пристигам — рече и изключи мобифона.

Изведнъж блясъкът на Лутер като че ли бе поизбледнял. Наистина беше едър и секси, но в крайна сметка си беше просто мъж като всички други.

— Ами виж, Лутер… — започна тя.

— Какво има, бейби?

— Знам, че си готов да ме разбереш, затова ако ти кажа, че трябва да ида на работа… дали бихме могли друг път да продължим оттам, докъдето сме стигнали днес… например утре вечер?

— Но, миличка…

— Знам, знам — нежно каза тя. — Знам, че е ужасен номер и страхотно ще ми липсваш…

Той тръсна глава, като че ли не можеше да повярва, че всичко това се случва точно на него. Определено не беше свикнал жените да поставят работата над неговата личност.

— Помогни ми този път, Лутер — сладко измърка тя. — И ти обещавам, че утрешната вечер ще бъде направо незабравима.

Преди той да може да каже каквото и да е, тя вече бе станала и излизаше от ресторанта.