Джаки Колинс
Убийство (17)

Седемнадесета глава

Телефонното обаждане на Лусинда свари Фреди неподготвен. Той беше в кабинета си, замислил се бе върху лошото настроение на Даяна и безскрупулното поведение на Макс, когато тя позвъни.

— Миличък — глезено провлече глас, както само една звезда от нейната величина би могла да го стори, — страхотно се нуждая от една услуга.

— Каква? — попита Фреди, както винаги подозрителен, когато някоя актриса го увещава да направи нещо за нея.

— „Манхатън Стайл“ пишат материал за мен — информира го тя. — Главният редактор, Виктор Симънс, ми е стар приятел, така че съм сигурна, че статията ще е положителна. Виктор обаче ме помоли да му направя една лична услуга, която има връзка и с теб. — Последва драматична пауза. — Миличък, от списанието искат да напишат голям очерк и за теб.

— Лусинда, знаеш, че не се занимавам с журналисти — каза той, като се стараеше да задържи гласа си приятен и равен.

— Да, Фреди, миличък, много добре знам. Но ако го направиш заради мен, те ще ти представят статията за одобрение, преди да я отпечатат, така че какво можеш да загубиш?

— Личният си живот — мрачно отвърна той.

— Какъв личен живот? — натърти тя, като че ли това бе най-забавния отговор, който бе чувала в живота си. — Всички знаят, че ти си най-прочутият импресарио в Холивуд. Трябва да го направиш, Фреди. В края на краищата Самнър Редстоун го пишат навсякъде, а също и Майкъл Ийзнър.

— Самнър притежава половината свят, а Майкъл ръководи студио — каза Фреди.

— Кой знае! — рече Лусинда. — Може би и ти ще си в тяхното положение някой ден.

— Майк Овиц вече направи тази грешка — обясни й той, раздразнен, защото знаеше, че ще му се наложи накрая да се съгласи. Съвсем неотдавна беше убедил Лусинда да подпише договор за един филм, в който тя всъщност не искаше да участва. Сделката беше за дванайсет милиона — което значеше почти два милиона долара комисиона за агенцията. Как изобщо би могъл да й откаже?

— Е, добре де — каза Лусинда, на която този разговор бе започнал да става скучен. — Бих искала да дам положителен отговор на Виктор и ти да се срещнеш с неговия журналист утре в единайсет часа. Можеш ли да го направиш за мен, Фреди — много ти се моля. Аз почти никога не те моля за услуги. Ще го направиш ли?

— Как се казва журналистът? — предаде се най-сетне той.

— Медисън еди-коя си. Явно много си разбира от работата.

— Тя знае ли, че трябва да одобря статията преди публикуване?

— Няма значение дали тя знае или не. Главният редактор е Виктор Симънс.

— Само заради теб, Лусинда — с въздишка склони Фреди. — Накарай Виктор да ми изпрати факс, в който потвърждава, че ще имам право да одобря статията и заглавието.

— Благодаря ти, миличък — изгука тя. — Знаех си, че няма да ме разочароваш.

След края на разговора той се сети, че жената, която Лусинда бе споменала, трябва да е същата онази журналистка, за която му говореше Риа. Само това му трябваше — интервю с някаква любопитна репортерка, която да се рови в живота му.

Телефонът отново иззвъня.

— Да? — нетърпеливо каза той.

— Господин Леон?

— Кой е на телефона?

— Обаждам се от „Седар Синай“.

Фреди усети как нещо в стомаха му се обръща. За какво му звънят от болница?

— Какво се е случило?

— Макс Стийл е бил приет тук преди малко. Решихме, че трябва незабавно да ви информираме.

— За какво е приет?

— Господин Стийл е бил прострелян при грабеж.

Фреди замлъкна. Не знаеше как да възприеме тази новина — толкова невероятна му се струваше.

— В какво състояние е? — попита след пауза.

— Критично. В момента е в интензивното.

— Пристигам веднага — каза Фреди, с трясък затвори телефона и скочи иззад бюрото си. — Даяна! — изкрещя. — Даяна!

Тя седеше в хола и четеше някаква книга за източното изкуство, като старателно се преструваше, че не го забелязва.

— Направо няма да повярваш — каза й. — Трябва да идем веднага в „Седар“. Простреляли са Макс.

Даяна скочи от фотьойла.

— Какво! — възкликна тя и кръвта се дръпна от лицето й. — Как? Къде?

— Явно става дума за въоръжен грабеж.

— Сериозно ли е? — попита Даяна.

— Не знам. Да тръгваме.

— Ох, божичко! — Лицето й се сбърчи в плачлива гримаса. — Ох, божичко! — После внезапно избухна в ридания.

— Вземи се в ръце! — строго й каза Фреди. — Истериите няма да помогнат никому.

И макар да беше много ядосан на Макс и се чувстваше предаден от него, Фреди се паникьоса при мисълта, че нещо може да се случи със съдружника му.