Джаки Колинс
Мания (9)

Седма глава

Кристин и Джейк бяха седнали един до друг в отделно сепаре в бара на хотел „Бевърли Уилшир“. Той си беше поръчал бира, тя отпиваше от чаша минерална вода „Евиан“. И двамата бяха явно смутени и подхванаха разговора доста предпазливо.

— Наистина се радвам, че дойде — каза Джейк, мъчейки се да не се прехласва съвсем по нея; Кристин изглеждаше невероятно хубава, свежа и пълна с живот. — Бях почнал да се чудя дали изобщо ще се появиш.

— Ти си мислеше, че няма да дойда ли? — закачливо попита тя, чувстваше се съвсем като нормално момиче на най-нормална среща. И това усещане много й харесваше.

Той сви рамене.

— Не бях сигурен — отвърна честно.

Тя приглади с длани полите на бялата си рокля.

— Мога ли да те попитам нещо? — осмели се накрая, наблюдавайки как очите му весело проблясват, когато се усмихва.

— Можеш да ме питаш всичко, което ти дойде наум.

Кристин се поколеба за момент.

— Ами — започна несигурно, но вече не се притесняваше, защото твърдо бе решила да зададе въпроса — забелязах две хубави жени в коридора. Да не би едната от тях да беше с теб? — „Защо го питам това сега?“, помисли си тя. „Почти не го познавам. И все пак…“

— Как ли не! — засмя се той. — Представи си да те поканя на семейно събиране и да се явя там с друго гадже. — Кафявите му очи мятаха весели искри. — Хайде, Кристин, ти за какъв ме вземаш?

— За добър човек.

Той отпи от бирата.

— Сега ме караш да звуча като някакъв скучен тип.

— Не, не е така.

— Така е, хванах те!

Двамата си размениха широки усмивки. Той много се зарадва, че тя се вълнува дали не е бил с Натали или с Медисън — това значеше, че не й е безразличен.

— Брат ти се появява по телевизията, нали? — попита Кристин и внимателно извади резенчето лимон от чашата си с минерална вода.

— Джими е водещ на новините.

— Познах го.

— Той много ще се зарадва. Самолюбието му е по-голямо от мозъка.

— Вие двамата, да не би да се мразите? — полюбопитства тя.

— Ами, не! Някой път не мога да го понасям, но все пак си ми е брат.

— Значи с него ще ходите на сватбата на баща ви?

— Събитието не е за изпускане. Баща ми е невероятен образ. — Той млъкна за секунда, после каза: — Хей, ти защо не дойдеш?

Тя тръсна глава, естествено русата й коса се завъртя покрай хубавото лице.

— Не мисля, че е удобно.

— Защо не? — Той още таеше надежда, че ще успее да я склони. — Ще си прекараме весело.

— Не съм свикнала да си прекарвам весело.

Той я погледна озадачено:

— Какво значи това?

— През цялото време работя — отвърна му, почуквайки по масата с лакираните си с безцветен лак нокти. — Сестра ми преживя тежка автомобилна катастрофа и… аз се грижа за нея — плащам сметките. В кома е вече от две години.

Той импулсивно посегна и хвана дланта й.

— Бедничката ми!

— Не — яростно отвърна Кристин. — Тя е „бедничката“. Аз все още мога да ходя, а тя не може.

— Това значи ли, че си длъжна да я издържаш?

— Нищо не съм длъжна да правя — отвърна, като овладя гласа си и дръпна ръката си от неговата.

— Ами съпругът ти? Той не помага ли?

Последва кратко мълчание.

— Аз… а-а… не ти казах цялата истина, Джейк — излъга тя и си припомни измислиците за въображаем богат съпруг, които му бе наприказвала. — Напуснах съпруга си преди шест месеца. Той не ми плаща нито петак издръжка.

— Значи не си омъжена?

— В развод съм.

Проницателните му очи останаха вперени задълго в нея, преди да каже:

— Радвам се да го чуя.

— Защо?

— И това ако не е глупав въпрос! — подкачи я той.

Тя сведе очи, почувства се неудобно от изгарящия му поглед.

— Ами тогава… кажи ми, Кристин — продължи той, — в момента имаш ли сериозна връзка с някого?

Тя пак замълча. Дали това, че спи с най-различни мъже, които са достатъчно богати, за да платят за изключителните й услуги, може да се нарече „сериозна връзка“?

Не. Онова е бизнес.

А работата и удоволствието не трябва да се смесват.

Това обаче й припомни, че не е редно да седи тук с един мъж, който безспорно я привлича.

— Хей — нежно, но настоятелно попита Джейк, — ще получа ли отговор?

— Аз… аз нямам време за сериозна връзка — каза тя. — Трябва да работя, за да плащам сметките.

— Това не е полезно за здравето.

Тя сви рамене, загледана в устните му, мислейки си какво ли ще е усещането, ако ги целуне.

— Знам — отвърна, — но какво мога да направя?

— Като начало би могла да излизаш с мен например — игриво предложи Джейк. — Не познавам града. Трябва ми придружител, някой, който да ми покаже какво не бива да правя.

— Но аз вече излизам с теб.

Той пак хвана ръката й и тя усети отдавна забравените тръпки на сексуалното желание.

— Никога не съм срещал момиче като теб, Кристин — рече Джейк, кафявите му очи я гледаха едновременно искрено и изпитателно. — Ти чувстваш ли същото?

Тя кимна — не можа да се сдържи, макар да знаеше, че навлиза в опасна територия.

— Тогава защо не направим нещо по този въпрос? — предложи той.

— Какво например? — промълви тя, макар много добре да знаеше какво има предвид.

— Моята стая в хотела или твоя апартамент? — Реши да действа съвсем директно.

Домът беше нейното убежище, тя никога не водеше клиентите си там.

Само че Джейк не беше клиент. Беше мъж, когото тя желаеше с цялото си същество — и може би ако спи с него, ще преодолее това изпепеляващо, страстно желание и ще може да се върне към нормалния живот.

— Моят апартамент — прошепна Кристин, все още изчервена от вълнение.

Джейк нежно стисна дланта й:

— Ще поискам сметката.