Джаки Колинс
Мания (8)

Шеста глава

Следователят Тучи прехвърляше случая през главата си, все още край тялото на убитата актриса, когато сержант Анди Фланаган се появи до него. Фланаган беше първият, дошъл на местопрестъплението — извикали го съседи, които се оплакали от кучешки лай и силна музика. При пристигането на Тучи кучетата вече бяха заключени в кухнята, а музиката — намалена. Нищо друго не беше докосвано.

Тучи смяташе, че Анди Фланаган е твърде млад за тази работа, но пък гореше от ентусиазъм и изглежда, си разбираше от занаята.

— Добре ще е да дойдете с мен, господин следовател — измърмори сержант Фланаган, стараейки се да не гледа към обезобразеното тяло на Сали Т. Търнър.

— Сега пък какво става? — попита следователят Тучи, стомахът му свиреше от глад.

— Още една жертва — с равен глас отвърна сержант Фланаган. — Мъж. Застрелян в лицето. Открих тялото пред малката къща за гости.

— Боже мили! — не се стърпя следователят Тучи, а наум си каза: „Ето ти теб вечеря!“. Двойно убийство винаги значеше двойна работа и двойно по-големи трудности — особено когато двете престъпления са извършени по различен начин намушкване с нож и смърт от огнестрелно оръжие. Просто идеално.

— Съжалявам — избърбори смутено сержант Фланаган, като че ли вината беше негова.

Следователят Тучи пак попристегна колана на панталоните и с голям полицейски прожектор в ръка потегли след младия служител през обляната от ярка светлина морава, заобикаляща лазурносиния басейн. „Сали Т. Търнър трябва доста да е поработила, за да си позволи това приказно местенце“, помисли си той. Покрай пътеката се издигаха огромни палми, тропически храсти в саксии и ухайни прасковени и лимонови дървета. Някои хора наистина знаеха как да живеят. Жалко само, че е трябвало да умрат тъй преждевременно. Особено пък от такава смърт.

Тази вечер Фей щеше да готви пуешко руло с онзи неин специален сос салца — голяма вкуснотия!

Следователят Тучи забрави за момент диетата и си я представи как вади тавата от фурната, оставя я да поизстине, след което го вика в кухнята за вечеря. И, разбира се, той веднага би изоставил мача на любимия си отбор „Лейкърс“ и би дотърчал при нея. Фей беше добра готвачка и все още много хубава, въпреки четиридесет и двете си години. Освен това беше и много пламенна в леглото. Може би заради кръвта й — беше наполовина латиноамериканка, с гарвановочерна коса и изящно тяло като миниатюрна Венера Милоска. Женени бяха от пет години, първата му съпруга почина от рак. Той много обичаше Фей.

— Изглежда, куршумът е бил един — осмели се да каже сержант Фланаган. — Като че ли убитият се е бил запътил към главното крило на къщата да провери откъде идва шумът.

Следователят Тучи кимна. Новоизлюпените детективи го дразнеха. Случаят беше поверен на него, той щеше да го разреши, нямаше нужда от ничия помощ.

Убитият бе паднал настрани — наполовина върху пътеката, наполовина върху тревата, опасваща къщата за гости. Той нямаше лице — само някаква пихтия от кръв и кости.

Тучи не виждаше за първи път човек, гръмнат в лицето. Гледката никога не му се бе струвала приятна. Стомахът му пак се обърна — този път не от глад — и страшно му се прииска сега да си беше у дома.

Насочвайки внимателно прожектора, той разгледа тялото. Мъж. Нисък и кльощав. Облечен в ярки шорти и горнище на анцуг, разкопчано на гърдите. Халка на пъпа. Лъскава черна коса до раменете. Коса като на азиатец.

Тучи се наведе още по-близо, обхождайки с прожектора безжизненото тяло.

— Няма оръжие — помогна му сержант Фланаган. — Проверих навсякъде.

— Влизахте ли в къщата за гости?

— Вратата беше отворена. Прегледах помещението. Не ми изглежда като проникване с цел грабеж.

Тучи втренчено изгледа трупа.

— Този е вътрешен човек — разсъждаваше на глас той. — Извикайте фотографа. И гледайте нищо да не се пипа. Ясно?

— Тъй вярно, господин следовател — отвърна сержант Фланаган, заемайки стойка „мирно“. — Не се безпокойте. Ще се погрижа за всичко.