Джаки Колинс
Мания (5)

Трета глава

Следователят Чък Тучи вдигна колана на зелените си панталони, които му бяха неудобно широки поради факта, че бе свалил шест килограма за три седмици — благодарение на жена си — Фей, която въпреки бурните протести от негова страна, го беше поставила на строга диета. Той не искаше да отслабва — беше на четиридесет и девет, метър и осемдесет и два висок и с достойнство носеше сто и десетте си кила. Но Фей настояваше, като не спираше да му натяква за сърцето му, за нивото на холестерола и всякакви други зловещи болести. Той изобщо нямаше да й обърне внимание, но когато му каза, че й тежал прекалено в леглото, реши, че най-добре ще е да склони. Оттам и диетата. Оттам и широките панталони. Оттам и лошото му настроение.

Мъртвата блондинка лежеше пред него в растяща локва гъста тъмночервена кръв. Поредният труп. Поредното брутално убийство. Само че този път нещата бяха малко по-различни. Този път жертвата, която лежеше, просната на земята, бе изключително известна.

Следовател Тучи се взря в трупа, който някога е представлявал прекрасна жена — полуголото й тяло изглеждаше крехко и беззащитно, дрехите й бяха раздрани на парцали. Някой я беше наръгал смъртоносно с нож, като почти бе отрязал дясната й гърда, зверски бе забил острието поне 17 пъти.

Бялата рокля на убитата висеше на окървавени ивици покрай тялото й. Бельо не се виждаше. Русо окосмяване между краката, обръснато във формата на сърце. Малка татуировка, изобразяваща шарена птица, точно под пъпа, който бе пробит с халка. Модерен металносин лак на пръстите на ръцете и краката. Красавица е била.

Докато оглеждаше всичко това, Тучи изпусна дълбока въздишка. За него това не бе първото убийство, извършено по особено жесток начин — беше двадесет и шестото. За първи път обаче жертвата е известна личност.

На път към луксозно обзаведената всекидневна с невероятни гледки, откриващи се през огромните прозорци, той беше минал край един портрет на жертвата. Млада, руса, хубава — същинска кукла Барби. Портретът на стената изобразяваше голото й младежко тяло.

А сега тя е мъртва, няма я вече, сексапилният й образ завинаги е замръзнал във времето.

Пристигна полицейският фотограф и започна да наглася апарата си и ярките, дразнещи прожектори. Той кимна към следователя Тучи и съвсем скоро се зае със зловещата си задача — да фотографира тялото на жената от всеки възможен ъгъл, — докато из къщата шетаха няколко ченгета, заграждаха и запечатваха различни стаи.

Тучи особено се притесняваше за сигурността извън къщата, защото много добре знаеше, че в момента, в който новината изтече по ефир, вестникари и тв екипи ще връхлетят на секундата, на цели ята — като прегладнели лешояди. Достатъчно трудно беше и когато жертвата не е известна. А този път ще стане истинско цирково зрелище, което може да съперничи на делото О Джей Симпсън.

Сали Т. Търнър. Напомпаната със силикон принцеса на малкия екран. Разкошната блондинка с невероятно тяло и сладка усмивка. Момичето в черния гумен бански.

Мило момиче.

Мъртво момиче.

Той продължи да се взира в безжизненото, обезобразено тяло и пак въздъхна. Някой път му се струваше, че Фей е права — време е да се пенсионира и да напусне този кървав занаят веднъж и завинаги.

Точно в момента подобна мисъл много го блазнеше.