Джаки Колинс
Мания (3)

Първа глава

Блесналите от удоволствие (което тя се опитваше да прикрива) зелени очи на Медисън Кастели следяха Джейк Сика, докато той забавляваше гостите на брат си с някаква много смешна история от неотдавнашно фотосафари в Африка. Джейк говореше със спокоен, почти равнодушен тон, който действително грабна вниманието й и й хареса, макар че тя нямаше намерение да захваща сериозна връзка. Не и след последния пълен провал — абсолютно в никакъв случай!

Медисън бе доста хубава — с черната си коса, смуглата кожа и стройното тяло, но не правеше нищо, за да подчертае външния си вид. Предпочиташе да я забелязват заради интелекта, а не заради красотата.

„На двадесет и девет съм, радвам се на успешна кариера в «Манхатън Стайл», добре ми е сама“, мислеше си Медисън, като същевременно не сваляше очи от Джейк, седнал точно срещу нея на масата. „Тогава защо изобщо си мисля за този мъж? Та аз го срещнах буквално преди минути. А и не изглежда ни най-малко заинтригуван от присъствието ми — така че какво толкова е станало?“

Хвърли поглед към Натали — приятелката, която я бе довела на тази вечеря. Натали и Джими Сика — брат на Джейк и домакин на тържеството — работеха за един и същи тв канал. Джими с класическата си хубава външност и зашеметяваща усмивка водеше новинарския блок, докато Натали отразяваше събитията в шоубизнеса. И двамата очевидно се наслаждаваха на свободната си вечер от седмицата — особено пък Натали, която чудесно напредваше в отношенията си с Лутер, бивш състезател по американски футбол с внушителна осанка и стар приятел на Джими от колежа.

— Ще ме умориш от смях — заговори Натали на Джейк и в същия момент хвърли към Медисън красноречив поглед в смисъл: „Защо не направиш нещо за момчето?“.

Медисън не реагира по никакъв начин — нямаше намерение да окуражава не особено деликатните опити на Натали да я сватосва, независимо че Джейк много й харесваше.

— Това толкова го обичам! — възкликна Бъни, хубавката съпруга на Джими, и запляска с ръце като развълнувано момиченце. — В Детройт постоянно имахме гости. Колко забавно беше само!

— Вярно, така си беше — съгласи се Джими и пусна в действие безупречната си усмивка.

— Какво ще кажете после да си поиграем на думи? — предложи Бъни, все тъй преливаща от хлапашки ентусиазъм.

— А какво ще кажете да не поиграем? — с малко крива усмивка отвърна Джейк.

— От твоята партия съм — съгласи се Медисън. Тя не можеше да понася така наречените салонни игри — може би защото смяташе, че не блести с особени умения в тях.

— И аз — каза Лутер, като бутна стола си от масата и се протегна. — Леле, хич не ме кефят разните му там главоблъсканици. Чувствам се като някакъв дърт глупак.

Бъни направи физиономия.

— Това си е моето парти — запъна се тя. — Мога да правя каквото поискам.

— Миличка! — намеси се Джими, малко смутен. — Защо да не гласуваме?

— Не ща! — тросна се Бъни, сърдито свила розови устнички, и хубавото й лице се изкриви в гримаса.

— Сладка моя… — започна Джими.

— Стига си ме командвал какво да правя! — с крясък го прекъсна Бъни и бебешки сините й очи опасно засвяткаха.

— О, добре, чудесно — осмели се да каже Натали, уж да разведри атмосферата. — Ето ти семейно скандалче.

Бъни изведнъж скочи от масата.

— Мразя всички ви! — изпищя тя и избяга от стаята.

В групата замлъкнаха като поразени от гръм. Джими се опита да се усмихне.

— Тя само се шегува — каза той, после стана и хукна след нея.

— Направо ще падна! — възкликна Натали в момента, в който Джими бе достатъчно далеч, за да не може да я чуе. — Това пък за какво беше?

И Джейк, и Лутер явно изобщо не бяха развълнувани от избухването на Бъни.

— Нищо — каза Джейк с широка, спокойна усмивка. — Бъни просто си е такава — няма нищо страшно.

— Да бе — съгласи се Лутер, след като доля чашите на всички от бутилка червено вино, — хич не се е променила.

— Обичайно ли е за нея да крещи така на гостите си? — попита Медисън, доста изненадана от спокойната им реакция.

— Прави тези истории само за да привлече вниманието на Джими — обясни й Джейк. — Все си е такава.

— Ами браво на нея — каза Медисън и бутна стола си от масата. — Само че аз не съм длъжна да седя и да гледам подобни сцени.

— Не, не — с широка усмивка я спря Лутер. — Не разбираш. Тези номера си ги върти още от колежа. Ще се върнат след минута, сдобрени и гушнати като гълъбчета. Такъв им е номерът.

— Е, да, но не и моят — каза Медисън и се изправи. — Освен това ме чака работа. — Тя красноречиво погледна към Натали с надеждата и тя да стане.

Натали обаче не се даваше.

— Явно най-добре е да извикам такси — раздразнено каза Медисън и се закле наум още утре да си наеме кола, няма повече да я возят като нечия заложница.

— Ау! — най-невинно изрече Натали, като че ли току-що се бе сетила. — И ти си с моята кола, нали?

— Да, Натали, точно така — отвърна Медисън, потискайки желанието да я удуши на момента.

Натали обаче нямаше намерение да изтърве Лутер толкова лесно.

— Може би Джейк е в същата посока — подхвърли тя.

Сега всички очи се вторачиха в Джейк. Медисън побесня от яд, особено след като Джейк явно не аплодираше идеята да я заведе до дома й.

— Няма нужда, ще взема такси — сковано изрече тя.

— Аз ще извикам — намеси се Джейк. — Бих ви закарал, но… а-а… чакам една жена.

„О, страхотно!“, рече си Медисън. „Той си има среща с гаджето, а Натали го моли да ме закара… Докъде ще стигнат униженията тази вечер?“

— Коя? — попита Лутер, заинтригуван.

— Не я познаваш — отвърна Джейк и отпи вино от чашата си.

Натали най-сетне се накани.

— Като че ли и аз трябва да си тръгвам — рече тя и затрепка с дългите си мигли към Лутер, чакайки той да я спре.

Човекът схвана сигнала.

— Не, бейби — ласкаво измърка той и й отправи дълъг, сластно изгарящ поглед. — За теб е още много рано да тръгваш.

— Трябва да си легна преди 12, за да е свежа кожата ми — рече тя и пак направи онзи номер с миглите.

— Сладурче — съвсем като по сценарий отвърна Лутер, — на теб не ти е нужно да се притесняваш за красотата си.

„О, божичко!“, рече си Медисън. „Наистина ли трябва да слушам всичко това?“

В този момент звънна телефонът и се отприщиха невероятни събития.