Джаки Колинс
Мания (24)

Двадесет и втора глава

Медисън пусна касетата, докато караше към къщата на Сали. Наистина беше сърцераздирателно да слуша Сали как разказва за живота си със свои собствени думи — точно както Медисън си я спомняше. Особено интересно й се стори, когато Сали заговори за Еди Стоунър. „Еди по принцип беше добро момче — каза Сали. — Просто му се бе събрал гняв, защото майка му, как да ти кажа, направо го побъркваше. Не го оставяше сам и за момент и го бе нафрашкала с чувство за вина, щото баща му ги зарязал, когато Еди бил на дванайсет години. Той като че ли винаги се чувстваше някак си отговорен за нея, а тя много се кефеше и го използваше — все му разправяше, че бил неудачник и за нищо не ставал. Май че искаше да й докаже, че е права. Тя и мен ме мразеше, мислеше ме за малка уличница. Рече ми го направо в лицето. Е, трябва да призная, че Еди наистина ме преби няколко пъти. Но не беше той виновен, а след това винаги беше много мил и любвеобилен и ме молеше да му простя. Трябваше обаче да избягам, иначе щеше да ме повлече със себе си надолу.“

После Медисън чу собствения си глас на касетата.

„Ако правилно си спомням, Сали, ти ми каза в самолета, че Еди бил психясал, гаден актьор, който искал ти да му плащаш издръжка. Освен това ми каза, че той си мислел, че един ден ще го прибереш пак.“

„Ау! — Отново гласът на Сали. — Наистина имаш добра памет!“

„Тогава каква е истината? Добро момче ли беше? Или злобар, който пребива жена си?“

„По малко и от двете — каза Сали. А после, с тъжен тон: — Но все някога трябва да съм го обичала.“

Медисън изключи касетофона. Щеше й се да бе задала повече въпроси за Еди Стоунър. Сега бе твърде късно.

 

 

— Много мило, че дойдохте, госпожице Кастели — посрещна я следователят Тучи на вратата. Той беше висок, едър мъж с кестенява коса и светлосиви очи. Бива си го, реши Медисън, докато той я хвана под ръка и я въведе в къщата. Почувства се странно така — да влезе в преддверието, а Сали да я няма там, за да я посрещне. По навик погледна към огромния портрет. Ликът с лъчезарната усмивка си беше там.

— Просто изпълнявам дълга си — отвърна тя. — Като си тръгна оттук, ще пиша статия за списанието си и си мислех, че е редно да ви предам с какво разполагам, в случай че се окаже полезно за разследването.

— Много предвидливо от ваша страна, госпожице Кастели.

— На касетата Сали говори за бившия си съпруг, Еди Стоунър. Когато се срещнахме в самолета за Ел Ей преди няколко дни, тя ми каза, че той не спирал да се надява, че двамата отново ще се съберат. Мислите ли, че той може да е…

— Господин Стоунър вече е задържан заради неплатени глоби за неправилно паркиране — отвърна Тучи. — Разбира се, това е служебна информация, не бива да се публикува. Мога да ви имам доверие, госпожице Кастели, нали така?

— Моля ви, наричайте ме Медисън — каза тя и кимна. — Разговарях със съпругата ви, тя се държа много мило с мен по телефона.

— Фей е добра жена.

— Сали беше страхотно момиче — рече Медисън. — Вие имате представа за нея само от медиите, но като я опознае човек лично, разбира, че у нея има една доброта, която веднага се усеща. Толкова ми е мъчно заради тази трагедия.

— Явно на целия свят му е мъчно — вметна Тучи. — Вече има открити няколко страници по Интернет, където се обсъжда убийството й.

— Не се учудвам.

— Може ли да прослушам касетата в кабинета си? — попита следователят. — И може би да ви задам няколко въпроса във връзка с нея по-късно?

— Записах касета и за вас.

— Много сте организирана.

— Добра журналистка съм.

— И съпругата ми така каза. Много ми похвали материалите ви. У дома Фей е тази, която има време да чете списания — аз нямам.

Медисън учтиво се засмя.

— Оттук ли сте? — попита той.

— От Ню Йорк — отвърна Медисън. — В Ел Ей съм, за да подготвя очерк за Фреди Леон.

— Боя се, че не знам кой е той.

— Сигурна съм, че жена ви знае.

— О, да, Фей — тя знае всичко за знаменитостите. — Медисън отново се усмихна. Този човек й харесваше, беше топлосърдечен и явно приемаше работата си насериозно. — Срещнахте ли се с домашния прислужник вчера? — попита Тучи.

— Фру? Да, срещнах се. Разбрах, че той бил другата жертва.

— Според нас той е чул някакъв шум и е дошъл да види какво става.

— Ами в такъв случай, господин следовател, ако мога с нещо да помогна, моля ви, обадете ми се по всяко време.

— Казвате, че била добра по душа?

— Точно така.

— Много искам да разкрия това убийство.

— Кажете ми според вас може ли да е бившият й съпруг?

Следователят тръсна глава.

— Никога не правя предположения без доказателства. Но с новите тестове на ДНК съвсем скоро ще можем да разберем дали е той.

— Точно както стана с Никол Симпсън, нали? — не се стърпя да го подкачи Медисън.

— В онзи случай пипаха с мръсни ръце.

— Сигурна съм, че няма да се случи и с този. Вярвам, че ще разкриете истината — заради Сали.

— Това възнамерявам, госпожице Кастели, определено това възнамерявам.