Джаки Колинс
Мания (20)

Осемнадесета глава

Натали енергично раздруса рамото на Медисън и я събуди.

— Какво става? — сънено изговори тя.

— Някой си Тучи те търси по телефона — отвърна Натали, вече облечена и гримирана. — Това не е ли следователят, който се занимава с убийството на Сали Т. Търнър?

— Точно така — отвърна Медисън, потискайки една прозявка.

— Защо те търси? — полюбопитства Натали.

— Защото телефонирах у тях снощи. Не можах да вляза в къщата, а си помислих, че трябва да говоря с него за касетата с интервюто на Сали. — Тя се приведе и вдигна слушалката. — На телефона Медисън Кастели.

— Госпожице Кастели — бавничко, с равен тон заговори Тучи, — разбрах, че сте имали някаква информация за мен.

— Да, точно така. Вижте, вчера бях със Сали. Направих с нея дълго интервю за списанието си. Всъщност при мен е касетата, ако би ви интересувало да я чуете.

— Със сигурност ме интересува.

— Да дойда ли в участъка?

— Много мило предложение, госпожице Кастели, но ще бъда в къщата на Пасифик Палисейдс цяла сутрин. Можете ли да дойдете там?

— Разбира се.

— Ще ви очаквам колкото може по-скоро.

Медисън остави слушалката.

— Загубихме Фреди Леон за днес — сърдито изрече тя.

Натали й подаде чаша кафе, от което тя определено имаше нужда.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако ще се срещам със следователя, как да успея да се видя и с Фреди днес? Имах намерение да се отбия през офисите на IAA, за да се обадя на Макс Стийл.

— Така или иначе нямаше да стане — успокои я Натали. — Днес е неделя, не работят.

— О, вярно.

— А като заговорихме за Макс Стийл — добави Натали, — има статия за него в „Таймс“. Изглежда напуска IAA, за да работи в студиата „Орфей“.

— Майтап ли си правиш?

— На втора страница е.

— Сериозно?

— Това изненадва ли те?

— Каза ми, че имал някакви новини, но не знаех, че толкова скоро ще се разчуе. Хубаво ще е да му се обадя.

— Вероятно спи.

Медисън се пресегна да вземе халата си и се измъкна от леглото.

— Какво стана, след като си тръгнах снощи?

— О, Гарт се държа антиочарователно, както винаги — отвърна Натали. — Бях в студиото цяла нощ, за да интервюирам всички, които я познават. Медиите са побеснели — това е техният час, всички само за убийството говорят. И в момента, в който разберат, че си била с нея, ти също ще станеш таблоидната сензация.

— Хиляди благодарности. Ако не беше казала на режисьора си…

— Той пък какво може да направи?

— Да разпространи новината, за да ме накаже, дето не се появих в лайнарското му предаване.

— Не е лайнарско предаване — сърдито я сряза Натали.

— Съжалявам, не исках това да кажа.

— Точно това искаше да кажеш!

На Медисън й стана мъчно, че обиди приятелката си.

— Хайде, Нат — с мил тон каза тя, — нека не започваме деня с лошо. Свързаха ли се вече със съпруга на Сали?

— Да, дадоха го по телевизията как влиза в къщата, разсипан от мъка.

— Ами бившият, Еди Стоунър? Разпитвали ли са го?

— Търсят го. Явно никой не знае къде се подвизава.

— Той ли е основният заподозрян?

— Може и така да е. Божичко! — възкликна Натали. — Можеш ли да си представиш какво ще направят таблоидите от тази история?

Медисън кимна.

— Ще се превърне в още един цирк като онзи с О Джей Симпсън и Никол.

— Абсолютно права си — рече Натали. — Само че този път няма да могат да разиграят расистката карта. Слава богу!

— Не, но главата си залагам, че ще играят със секс картата — отвърна Медисън. — Нали се сещаш, секси блондинка, големи гърди, всичките му там антифеминистки гадости — ще излезе, че Сали сама си го е търсила.

— Така ли мислиш?

— Сигурна съм. Беше красива, богата, секси и на всичкото отгоре — жена. Здрав удар срещу шансовете да се търси равноправие. — Медисън въздъхна. — Повдига ми се от цялата тази история. Вчера беше жива, днес вече я няма. Просто не мога да повярвам.

— И аз — каза Коул, който току-що бе влязъл в стаята. — Чух по Канал пет, че бащата на Сали пристига със самолета от Северна Дакота и утре ще се състои погребение в тесен семеен кръг. Ще ми се да отида.

— Това ще е трудно — вметна Натали. — Сали има толкова много почитатели, всичките ще искат да идат.

— Въпреки това ми се ще — каза й Коул.

— И на мен — съгласи се Медисън. — Как можем да го уредим?

— Ще видя какво мога да разбера — каза Натали. — Но сега трябва да се връщам в студиото. После Лутер иска да ме води на обяд, а аз, моето момиче, нямам намерение да пропусна точно него.

Щом Натали излезе, Медисън реши да се обади на Макс Стийл. Имаше домашния му телефон, затова вдигна слушалката и веднага се свърза с него.

— Здрасти, Макс! — започна тя. — Обажда се Медисън, спомняш ли си? Закуската вчера?

Той звучеше направо разбит:

— Какво става?

— Прочетох новините за теб.

— Новините?

— Каза ми, че ще имаш някакво важно съобщение, но не знаех, че ще се появи в пресата още днес.

— Какво важно съобщение? — И Макс изрита завивките; в същия миг осъзна, че го мъчи чудовищен махмурлук.

— Вярно ли е, че поемаш поста на Ариел Шор в „Орфей“?

— Мамка му! — изруга той и се изправи като на пружина. — Откъде чу това?

— Пише го в „Таймс“.

— Исусе Христе! — възкликна той. И в този момент разбра какво е станало. Фреди беше отворил вратата, преди той да се е подготвил да напусне, и на практика го бе изритал. Здравата. Сега Били Корнелиъс ще е абсолютно бесен, а той нищо не може да направи, за да промени ситуацията.

— Имам една молба извън процедурата — каза Медисън. — Може ли да ми дадеш домашния телефон на Фреди Леон?

— Защо? — подозрително я попита Макс. — Искаш да го питаш за това ли?

— Не, няма нищо общо. Просто се опитвам да разбера всичко, което е възможно, за него. Точно заради това съм дошла.

— Ако искаш да видиш кирливите ризи на Фреди, говори с неговата секретарка — Риа Сантяго. Тя знае неща, които никой друг не знае.

— А случайно да имаш и нейния телефон?

— Да, ще ти дам и двата. — „Нищо не може да се сравни със сладостта на отмъщението“, помисли си Макс.

Медисън затвори телефона и погледна часовника си. Прекалено рано беше да се обажда на някой друг. Нищо лошо, че събуди Макс, но сега реши да се държи прилично и да даде възможност на останалите да поспят още час — час и нещо, макар да бе сигурна, че Фреди Леон става рано — поне на такъв човек приличаше.

Докато чакаше, тя се обади на Виктор в Ню Йорк.

— Задържам броя заради твоя материал — каза й Виктор. — Трябва ми адски бързо.

— Имам среща със следователя, който е поел случая, сега сутринта. Като се върна, веднага ще го напиша и ще го пратя по факса.

— Добре — рече Виктор. — И може би ще успееш да вкараш вътре името на убиеца.

— Да бе, непременно — провлече глас тя. — Защо не? Проста работа.

— Няма нужда да си толкова саркастична, Мади. Ще се чуем по-късно.

— Да, Виктор, дочуване.