Джаки Колинс
Мания (19)

Седемнадесета глава

— Боже… мой — измърка Кристин и блажено се протегна. — Беше доста, доста… готино.

Джейк притисна ръцете й над главата и яко стисна китките й така, че тя почти не можеше да мърда.

— Не беше просто доста готино — строго я поправи той. — Беше невероятно и ти много добре го знаеш.

— Разбира се, че го знам — засмя се тя. — Не е нужно да ме изтезаваш, за да ме накараш да говоря.

— И защо си мислиш, че имам намерение да те изтезавам? — уж насериозно я попита Джейк.

— Не знам, може би пак ще ме любиш.

— И това изтезание ли ще бъде?

— О, да. Красиво, невероятно, фантастично изтезание.

Той се засмя.

— Явно ще трябва да те накарам да ме молиш.

— Наистина? — попита тя и се опита да се изтърколи под него.

— Аха — решително отвърна той, — ще се наложи.

— Добре, и как да моля? — попита го тя и й мина през ум, че никога не се е чувствала толкова отпусната, безгрижна и щастлива, както в този момент.

— Кажи: „Моля те, Джейк“.

— Моля те, Джейк — повтори тя, без да може да скрие шеговитите нотки в гласа си.

— Сега кажи: „На колене те моля, Джейк, направи като одеве“.

— Няма да кажа такова нещо.

— Без да спориш. Опитвам се да те науча на добро държане.

— Скъпи Джейк — усмихнато каза тя, — толкова невероятно хубаво беше, че те моля на колене да продължиш.

Той сведе глава към лявата й гърда и подразни зърното с език.

— Продължавай да молиш. Много ми харесва.

Тя усети члена му да се втвърдява до голото й бедро и блажено въздъхна.

— Не е ли време ти да ме помолиш сега? — предложи тя след няколко мига на абсолютно блаженство.

— Моля?

— Искам сега ти да ме молиш.

— Сериозно?

— Изпълнявай, редник!

— Хей! — Широка усмивка се разля по лицето му. — Чувствам се, все едно сме заедно от години!

Тя тихо се засмя:

— Е, не е така.

— Ох, как само ме изненада! — майтапчийски продължи той. — Но ще бъдем, нали?

„Защо трябваше да разваля всичко?“

— Джейк — каза тя, опитвайки се да намери най-подходящите думи, — не бях напълно честна с теб.

— Не искам да слушам сега. Можеш да ми разкриеш всичко съвсем честно утре, когато обядваме заедно. Точно сега обаче нека просто се насладим на момента.

Тя пак се опита да се изтърколи изпод него. Той я притисна под себе си и впи устни в нейните.

— Никога не съм си мислила — едва изговори тя, — че целуването може да е толкова еротично.

— Значи има още много да учиш.

— Ще ме научиш ли, Джейк?

— Искаш ли да го направя?

— Да.

— Ами тогава първо трябва съвсем лекичко да помилваш устните ми с език, много-много бавно. Ето така.

— О, страхотен си! — И тя потръпна.

— Така казват — уверено отвърна той.

— И кой по-точно?

— Моля?

— Е, защото одеве ми каза, че не си бил с жена повече от година — полюбопитства тя. — Та кой ти е казвал?

Последва дълга пауза, преди той да заговори.

— Жена ми — чу се най-после. — Тя загина при автомобилна катастрофа миналата година.

— О, боже, много съжалявам — нямах представа.

— Нали знаеш онази изтъркана фраза — времето лекува всичко. Така или иначе бяхме разделени, когато се случи.

— Щяхте да се развеждате ли?

— Тя имаше връзка с друг. Всъщност била тръгнала да се среща с него, когато някакъв камион изскочил и смазал колата й. Не е имала никакъв шанс да оцелее.

— Искаш да кажеш, че те е зарязала заради друг?

— Да, абсолютно точно. И по тази причина след нея в живота ми нямаше място за жени… Защото как бих могъл да се доверя на някоя оттам насетне? Меган беше първото ми гадже, още от гимназията, оженихме се веднага след като завършихме. Мислех си, че бракът ни е доста успешен и точно тогава… — Той замлъкна.

— Джейк, аз… аз наистина съжалявам.

— Когато някой те измами така, трудно е пак да се довериш. Но като те видях там, седнала в „Ниймън Маркъс“ — ти излъчваше страхотна светлина, — и разбрах, че си по-различна. И сега, няколко дни по-късно, ето ни заедно. Неведоми са пътищата божии, нали?

Тя се чувстваше смазана от огромна вина. Защо трябваше да се случи това? Защо трябваше да се влюби в мъж, на когото никога не може да каже истината? И как ще се измъкне от тази ситуация? Защото нямаше абсолютно никакво намерение да му каже… никога.

— Хей — рече Джейк, — нямах намерение да стане като в изповедалня. Ето ни тук, двамата с теб, започваме на чисто, нека да не говорим за миналото — нито твоето, нито моето. Но докато още сме на тази тема, има ли нещо, което ти би искала да ми кажеш?

„Много неща“, помисли си тя. „Но в никакъв случай няма да ти ги кажа.“

Прегърна го силно, за да скрие срама си, и се притисна до него. Твърдо бе решила да направи тази нощ неповторима, защото след няколкото прекрасни часа в лоното на любовната страст възнамеряваше никога повече да не го види.

— И тъй — усмихнато я попита Джейк, — какво направих, за да заслужа такива топли чувства?

— Всичко — промълви тя.

И тогава той отново я целуна. И преди тя да разбере какво става, вече се любеха за втори път. И беше толкова смайващо, тъй различно, тъй пълно.

Но точно когато бе на път да изживее още един страхотен оргазъм, телефонът иззвъня и я върна в реалността.

— Не вдигай — каза Джейк, все още вътре в нея, притиснал я с цялото си тяло; невероятното усещане направо я влудяваше.

Тя се почуди кой ли може да звъни, но не й беше нужно дълго време да мисли, защото след третото позвъняване се включи телефонният секретар.

„О, господи, помисли си тя, обхваната от дива паника, забравила съм да изключа проклетата машина.“

Джейк също беше на път да свърши всеки момент, затова нямаше как да се отскубне, за да намали звука.

— Здрасти, Кристин, сладурче — чу се гласът на Дарлийн. — Боже, как се е побъркал този Мистър X по тебе! Направо се е вманиачил. Можеш ли да повярваш — иска да те ангажира пак тази вечер и е готов да се изръси още пет бона в зелено. Два пъти за една вечер! Сладурче, невероятно се справяш. — Дрезгаво кикотене. — Каква е тайната ти? Да не е камшик, обточен с кожи от норка? Обади ми се веднага щом можеш. Нашият човек чака.