Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Връзки в Ел Ей (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2011)
Корекция
МаяК(2015)
Форматиране
hrUssI(2015)

Издание:

Джаки Колинс. Мания

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-565-1

История

  1. —Добавяне

Четиринадесета глава

— Защо трябваше да си тръгнем? — шумно запротестира Кевин, докато Анджи с бясна скорост караше неговото черно ферари по булевард „Сънсет“. — На мен ми беше гот там.

— Ако това е представата ти за „гот“ — присмя му се Анджи, — явно трябва да идеш да се прегледаш, моето момче.

— Я си го начукай!

— Начукай си го ти! — тросна му се Анджи и наби рязко спирачки на един светофар, от което колелата на мощния автомобил изсвириха. — Не си падам по разни претенциозни простотии. Ако ти не беше кинозвезда, всичките онези гадняри там нямаше даже да говорят с теб.

— Е, и? — настръхна Кевин. — Аз съм кинозвезда, по дяволите!

— Не си Леонардо ди Каприо.

— Не ща и да бъда — нацупено отвърна Кевин и му мина през ум, че вече е време да зареже Анджи. Прекалено много се опитваше да се налага, а и сега, с два касови хита зад гърба, той може да притежава всяко момиче, което си поиска. Анджи не разбираше, че в момента с тези досадни приказки просто го губи — Къде отиваме? — попита той, като забеляза, че подминават тяхната улица.

— Имам нужда от една доза — каза тя и потърка с длан челото си. — Направо ще изкукуригам.

„Трябва да се откажеш от тези боклуци“, помисли си той. Анджи здравата беше загазила с дрогата, а той — не. Мина и през такъв период. Знаеше какво е. Нямаше желание да стане следващият Робърт Дауни младши или Чарли Шийн. Тези момчета трябваше отдавна да са надрасли пубертетските тръпки.

— Мамка му! — промърмори той. — Не мога да тръгна да се дрогирам с теб. Не е хубаво за имиджа ми.

— Никога нищо не правиш за мен — оплака се тя.

— Време е да приключиш с наркотиците — каза той, но в същия миг си мислеше за Лусинда Бенет и филма, който ще правят заедно.

— Не ми трябва тъпото ти конско — прекъсна го грубо Анджи. — Току-що загубих близка приятелка.

— Не съм те чувал да споменаваш Сали.

— Това е, защото се скарахме много лошо, преди да те срещна.

— За какво сте се скарали?

— Когато бях на шестнадесет години, двете живеехме в един апартамент — каза Анджи. — Докато тя не открадна гаджето ми, което въобще не заслужаваше такъв жест. Беше гадно копеле. Обзалагам се, че точно той я е убил.

— Сега пък какви ги говориш?

— Еди Стоунър.

— Еди Стоунър — повтори Кевин. — Актьорът?

— Познаваш ли го?

— Мисля, че работих веднъж с него.

— Работил ли си или не?

— Кой да помни?

— Както и да е, той беше грубо копеле, така че реших, след като Сали толкова го иска, да си го взима. Изнесох се от апартамента и след две седмици двамата с Еди се ожениха във Вегас. — Анджи с отвращение тръсна глава. — Което беше тъп ход. Той имаше само една голяма пишка и яка дясна ръка. Пребиваше ме като куче и в момента, в който се ожениха, подхвана и нея. Мислех си, че като е по-голяма от мен, ще може да се оправи с него. Но не можа. Една нощ ми се обади по телефона, направо беше в истерия. А аз й казах: „Не идвай да ми ревеш, ти го искаше това нищожество и си го получи“. После тя взе да става известна и такива работи. Накрая се разведе. Голям скандал стана. Знам, че няколко пъти й се е налагало да вика ченгетата заради него и че я заплашвал с убийство. Той заплашваше и мен, че ще ме убие, когато бяхме гаджета. Чудя се как не дойде да ми се влачи, след като станах известна, като се има предвид, че се издигнах даже повече от нея. — Замълча за малко, после замислено добави: — Може би трябва да кажа на ченгетата каквото знам.

— Не можеш с лека ръка да обвиняваш човека — намръщи се Кевин. — Искаш и двамата да ни пишат по таблоидите ли?

— Окей, Кев! — отвърна Анджи, мислите й бяха заети с друго сега. — Нека да смръкна едно-две грамчета и ще премисля всичко.

— Трябва да зарежеш наркотиците — строго повтори Кевин.

— Мога да го направя — наежи се тя. — На минутата мога да ги спра.

— Сериозно?

— Точно така, сериозно.

— Много си вироглава, Анджи, никога не слушаш.

— Знам, милион пъти си ми го казвал. Но какво щеше да правиш без мен, Кев? Щеше да си развяваш онази работа из целия град и мацките щяха да ти се подиграват зад гърба. Нали?

— Щом така казваш. — И той се почуди какво точно да направи, за да се отърве от нея.