Метаданни
Данни
- Серия
- Връзки в Ел Ей (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Obsession, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Рашева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2011)
- Корекция
- МаяК(2015)
- Форматиране
- hrUssI(2015)
Издание:
Джаки Колинс. Мания
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив
Редактор: Антон Баев
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-565-1
История
- —Добавяне
Четиринадесета глава
— Защо трябваше да си тръгнем? — шумно запротестира Кевин, докато Анджи с бясна скорост караше неговото черно ферари по булевард „Сънсет“. — На мен ми беше гот там.
— Ако това е представата ти за „гот“ — присмя му се Анджи, — явно трябва да идеш да се прегледаш, моето момче.
— Я си го начукай!
— Начукай си го ти! — тросна му се Анджи и наби рязко спирачки на един светофар, от което колелата на мощния автомобил изсвириха. — Не си падам по разни претенциозни простотии. Ако ти не беше кинозвезда, всичките онези гадняри там нямаше даже да говорят с теб.
— Е, и? — настръхна Кевин. — Аз съм кинозвезда, по дяволите!
— Не си Леонардо ди Каприо.
— Не ща и да бъда — нацупено отвърна Кевин и му мина през ум, че вече е време да зареже Анджи. Прекалено много се опитваше да се налага, а и сега, с два касови хита зад гърба, той може да притежава всяко момиче, което си поиска. Анджи не разбираше, че в момента с тези досадни приказки просто го губи — Къде отиваме? — попита той, като забеляза, че подминават тяхната улица.
— Имам нужда от една доза — каза тя и потърка с длан челото си. — Направо ще изкукуригам.
„Трябва да се откажеш от тези боклуци“, помисли си той. Анджи здравата беше загазила с дрогата, а той — не. Мина и през такъв период. Знаеше какво е. Нямаше желание да стане следващият Робърт Дауни младши или Чарли Шийн. Тези момчета трябваше отдавна да са надрасли пубертетските тръпки.
— Мамка му! — промърмори той. — Не мога да тръгна да се дрогирам с теб. Не е хубаво за имиджа ми.
— Никога нищо не правиш за мен — оплака се тя.
— Време е да приключиш с наркотиците — каза той, но в същия миг си мислеше за Лусинда Бенет и филма, който ще правят заедно.
— Не ми трябва тъпото ти конско — прекъсна го грубо Анджи. — Току-що загубих близка приятелка.
— Не съм те чувал да споменаваш Сали.
— Това е, защото се скарахме много лошо, преди да те срещна.
— За какво сте се скарали?
— Когато бях на шестнадесет години, двете живеехме в един апартамент — каза Анджи. — Докато тя не открадна гаджето ми, което въобще не заслужаваше такъв жест. Беше гадно копеле. Обзалагам се, че точно той я е убил.
— Сега пък какви ги говориш?
— Еди Стоунър.
— Еди Стоунър — повтори Кевин. — Актьорът?
— Познаваш ли го?
— Мисля, че работих веднъж с него.
— Работил ли си или не?
— Кой да помни?
— Както и да е, той беше грубо копеле, така че реших, след като Сали толкова го иска, да си го взима. Изнесох се от апартамента и след две седмици двамата с Еди се ожениха във Вегас. — Анджи с отвращение тръсна глава. — Което беше тъп ход. Той имаше само една голяма пишка и яка дясна ръка. Пребиваше ме като куче и в момента, в който се ожениха, подхвана и нея. Мислех си, че като е по-голяма от мен, ще може да се оправи с него. Но не можа. Една нощ ми се обади по телефона, направо беше в истерия. А аз й казах: „Не идвай да ми ревеш, ти го искаше това нищожество и си го получи“. После тя взе да става известна и такива работи. Накрая се разведе. Голям скандал стана. Знам, че няколко пъти й се е налагало да вика ченгетата заради него и че я заплашвал с убийство. Той заплашваше и мен, че ще ме убие, когато бяхме гаджета. Чудя се как не дойде да ми се влачи, след като станах известна, като се има предвид, че се издигнах даже повече от нея. — Замълча за малко, после замислено добави: — Може би трябва да кажа на ченгетата каквото знам.
— Не можеш с лека ръка да обвиняваш човека — намръщи се Кевин. — Искаш и двамата да ни пишат по таблоидите ли?
— Окей, Кев! — отвърна Анджи, мислите й бяха заети с друго сега. — Нека да смръкна едно-две грамчета и ще премисля всичко.
— Трябва да зарежеш наркотиците — строго повтори Кевин.
— Мога да го направя — наежи се тя. — На минутата мога да ги спра.
— Сериозно?
— Точно така, сериозно.
— Много си вироглава, Анджи, никога не слушаш.
— Знам, милион пъти си ми го казвал. Но какво щеше да правиш без мен, Кев? Щеше да си развяваш онази работа из целия град и мацките щяха да ти се подиграват зад гърба. Нали?
— Щом така казваш. — И той се почуди какво точно да направи, за да се отърве от нея.