Джаки Колинс
Мания (15)

Тринадесета глава

— Направо не мога да повярвам — каза Макс, посинял от яд.

— Как е, приятел? — посрещна го Хауи, без да обръща внимание на гнева му. — Запознай се с Инга.

Макс впи свиреп поглед в прекрасната манекенка, облечена с миниатюрна черна рокля и лениво облегнала се на кожената седалка.

— А какво, дявол го взел, правиш ти тук? — избухна той.

— Вие двамата, да не би да се познавате? — попита Хауи, искрено изненадан.

— Ние не само че се познаваме — избумтя гласът на Макс, — но и Инга трябваше да излезе с мен тази вечер, обаче тя просто не се появи.

— Не бъди толкова глупав, Макс — намеси се Инга с вбесяващия си акцент. — Не трябваше да „изляза с теб“. Просто имахме делова среща, на която не успях да дойда. И ако обичаш, не използвай неприлични думи.

Благостта на Макс изчезна от лицето му и то се изкриви от бяс. Тази шведска кучка си позволява да унижава него, Макс! Няма да стане, мамка му! И какво търси тук с това мекотело Хауи, който уж му се пише приятел?

— Да не би да е станало нещо? — невинно запита в този момент Хауи.

— Ни най-малко — хладнокръвно отвърна Инга.

— Отговори: имахме ли двамата с теб уговорка или не? — нахвърли се върху нея Макс, без да споменава „да излезем заедно“.

— Някакви мъгляви планове, нищо определено — каза Инга и топна два пръста в чашата си с шампанско, след което внимателно ги облиза по най-предизвикателен начин.

— Вижте — рече Хауи и се измъкна от сепарето, — ще бъда до бара, ако трябвам на някого.

Макс седна на коженото канапе.

— Инга — вече с овладян тон каза той, — бяхме се уговорили да се срещнем в дома на Фреди Леон, помниш ли? Това беше важна вечеря и имахме лични покани. Отсъствието ти беше унизително за мен — да не говорим колко е невъзпитано. В този град не можеш да погаждаш такива долни номера и да се надяваш да успееш в кариерата. — Изгледа я ядосано, очаквайки някаква реакция. — Разбираш ли ме?

Инга го удостои с дълъг поглед, без да проговори.

— Инга прави това, което иска — най-сетне отвърна тя. — И мога да те уверя, Макс, че когато се появи нещо подходящо, на колене ще молят Инга да участва в него.

Макс загуби ума и дума. Тази фуста пък за коя се мисли?

— Сладурче — подхвана той, — продължавай да си вярваш и чакай нещо да стане с кариерата ти. Има доста да почакаш! — След което той без предупреждение стана от масата.

— Аз излизам от играта, намери си друг импресарио.

Хауи беше в мъжката тоалетна и смъркаше кокаин от тъмнозеления мраморен плот там. Пазачът, след като прибра бакшиша си от петдесет долара, се правеше, че гледа в другата посока.

— Имаш късмет, че не съм внедрено ченге — каза Макс, взе една щипка от белия прашец и го натри във венците си.

— Те никога не припарват тук — каза Хауи и истерично се изхили. — Мястото се ползва с протекции.

— Протекции, дрън-дрън — отряза го Макс.

Хауи мушна малката пластмасова сламка в джоба си и изтри върха на носа си, за да махне издайническия бял прашец оттам.

— Кво стана с гаджето? — каза той. — Наистина ли ти върза тенекия?

— Никой не връзва тенекии на Макс Стийл — отвърна той. — Чисто делова среща беше, а тъпата кучка си издуха шансовете.

— И аз имам нещо, дето ми се ще да издуха — изхили се Хауи и красноречиво се хвана за чатала.

— Къде я срещна? — попита Макс, все още бесен, но добре прикриващ се.

— На коктейла на „Картие“ днес. Седеше там, явно си го търсеше, та й купих една дрънкулка.

— Дрънкулка? — повтори Макс.

Хауи тъпо се засмя.

— Добре де, златен часовник. Голяма работа. Уредих се с гадже за тая вечер, а ти трябва да признаеш, че парчето е един път. Синди не струва в сравнение с нея.

— Манекенките са по-хубави от актрисите — призна Макс, вече по-отпуснат, тъй като кокаинът почна да действа. — Макар че — не забравяй това! — са и доста тъпи.

Хауи похотливо се изхили.

— Аз искам да я чукам, не да ми чете лекции по физика.

— Чух някакъв слух, че имала трипер — подметна Макс.

— Вярно? — каза Хауи, но вече бе прекалено дрогиран, за да му пука.

Докато се върнат в сепарето, Инга вече я нямаше.

— Трябва да е в кенефа — предположи Хауи.

С най-голямо удоволствие обаче Макс се досети, че тя е зарязала Хауи, точно както бе зарязала и него.

Топманекенки. Високи, загорели, млади и тъпи. Отсега нататък ще му е като обица на ухото да не търчи след такива като нея.